Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Играта с подаването на топката

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Топката е властта, а играта е собствения ни живот. Не го играем ние – нас ни разиграват; или изиграват – ако предпочитате. Правят го не от вчера и не от днес, а от много години насам – и по-точно от 2001 г.

Тогава – с довеждането на царя – беше бламиран нормалният политически модел, при който – въпреки всичките му кусури – все пак беше ясно кой кой е и за какво се бори.

Сега не е. Сега всичко е извадено за продан – на политическата сергия. Всеки може да се договори с всеки, но с една дребна подробност – не по своя воля и не по волята на своите избиратели. Може да го направи само като играч в подаването на топката – топката на властта – и в една игра, която разиграва нашия живот в полза на олигархични кукловоди, които стоят зад кулисите.

На практика в българската политика се редуват два цикъла: цикъл на поредното Голямо ограбване и цикъл на Спасителя, при който фабриката за илюзии проработва с пълна пара. Бяхме в цикъла на Голямото ограбване при тройната коалиция. Сега сме в цикъла на Спасителя. И тъй нататък – все така до безкрай – или поне до окончателното рухване на държавата.

Говорил съм и преди това за този модел – в модуса на проклетия въпрос какво може да се направи. Същият се превръща в тема на деня и днес – ето ви го – прекрасно формулиран, в едно скорошно интервю с Огнян Минчев:

“Българската политика е конструирана по такъв начин, че ниша за нов играч винаги има, но се появява контролирано, не от само себе си. Минаха времената на 90-те години, когато можеше с личностен или групов потенциал да се появи политическа сила със собствено влияние, какъвто беше случаят с Българския бизнес блок на Жорж Ганчев. От 2001 г. насам съществува система на управляема олигархична квази демокрация, при която се сменят два полуцикъла - и двата в полза на тези олигархични 1000 семейства, които теглят конците зад сцената. Първият полуцикъл е концентрирано и ясно като политическа физиономия и отговорност управление от типа на НДСВ или ГЕРБ. То обикновено има популистки характер - с пряка връзка между лидера и гражданите над институциите. Когато се изхаби подобно управление, следващият полуцикъл е обратният ход на махалото - следва разочарованието на избирателите от управлението. Много малко хора гласуват, никой не е убедителен победител. Създава се пъстър парламент с различни фракции. Политическите инженери и тарикати от типа на Георги Първанов конструират коалиции. Имахме подобна тройна, сега може петорна или седморна да се появи. Това е цикъл на открития грабеж от страна на олигархията, защото никой не носи ясна отговорност в управлението - всеки се оправдава с коалиционните партньори. Това вбесява и уморява избирателите и на следващите избори възниква нова популистка алтернатива, нова надежда, идентифицирана с конкретно личностно послание.”

Има ли изход от този порочен кръг? Бих казал, че има само две потенциални възможности той да бъде пресечен. Първата е драматична криза от типа на тази през 1996 и 1997 г., която може да накара българите най-сетне да оставят мизерното си живуркане по модела на личното оцеляване – и да излязат на улицата.

Втората е появата на асистемен играч на политическата сцена – с достатъчно голям потенциал и лична харизма на евентуалния негов лидер, за да промени правилата на играта и да преустанови разиграването на топката на властта в полза на олигархическата каста, създадена под режисурата на ДС.

Днес повечето хора смятат, че вторият вариант не е възможен. Моето мнение е малко по-различно: възможен е, но няма кой да го осъществи. Липсата на нормален политически елит и гражданско общество си казват думата. В същото време качественият интелектуален потенциал на младите поколения – сиреч тези, които биха могли реално да променят порочната игра, виждат своето бъдеще без България и извън нейните предели.

Това, което се прави в момента, е подготвянето на почвата за нова тройна, четворна или каквато там втаса в резултат на изборите коалиция. Повече от очевиден е политическият вакуум в дясното пространство и политическата немощ вляво. Идеален момент за “сглобяване” на коалиция, която да състави правителство с размита отговорност – и покрай това за голямо крадене и реализация на чужди геостратегически интереси – от типа на “големия шлем” на Първанов.

Подготвят се партии, които да оберат гласовете на разочарованите от ГЕРБ – отново с гражданска индулгенция – като гласената от Меглена Кунева формация. Подготвя се римейк на Атака – под формата на ГОРД. Подготвя се русофилска партия – начело с откровена мутра.

Подготвя се всичко, само не и нормална дясна партия. А иначе партиите от старата десница са се кротнали и чакат... чакат какво? Чакат да оцелеят пак. Умни социолози им обясняват, че при техния рейтинг от общо два и нещо процента това може би би било възможно...

Какво ни остава да правим тогава. Да се настаним на скамейките за зрители и да чакаме финала, за да ръкопляскаме? За мен това е просто позорна позиция.

В момента се оформя политически вакуум и този вакуум се канят да използват играчите, които си подават топката на властта. Нека се опитаме да играем асистемно. Нека объркаме тяхната игра. Щом българите могат да се организират, за да протестират срещу комични недоразумения като АКТА, значи могат да се организират и за по-сериозни неща.

Оставям финала на тази статия отворен. И очаквам да го допишете вие – приятелите на Свободата. Ще допусна всички смислени мнения под нея – но професионалните спамаджии ще бъдат разкарани безжалостно.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional