ЗА НОВАТА ПАРТИЯ И ЗА НОВОПАРТИЙНОСТТА

     Последните избори не бяха парламентарни и въпреки това резултатите от тях не са категорични в полза на потребността от нова партия. Те показват, че обществените очаквания вдясно от центъра засега се покриват безапелационно от ГЕРБ.

     Ако новият проект си поставя за задача да покрие по-скоро територията на негласуващите, на онези, които не намират представителство в сегашната партийнополитическа конфигурация, той би трябвало да предложи идеология и политика, различни от досега действащите.

     Това е доста трудно.

     Първо, по отношение на идеологията. Политическият живот става все по-малко и все по-слабо идеологически. Всички възможни идеологии, и леви, и десни, и центристки, по време на българския преход бяха употребени не по предназначение. Като резултат идеологията вече е мъртъв политически компонент.

     И второ, по отношение на политическата практика. В сегашния обществен живот персонализираният политик е с много по-висок статут, отколкото реалната му политическа дейност.

     За пример: Б.Борисов няма политическа мисъл, но персоналността му  като гумичка изтрива всякаква казана или извършена от самия него глупост. И обратно – Иван Костов има ясна и аргументирана политическа мисъл, за практическото сбъдване на която пречи самата му персоналност.

     Следователно, наред с всички други трудности, новата партия ще трябва да си издири и отгледа много бързо собствени персоналии, което е изключително трудно в условията на зает вече екран.

     Новата формация, замислена като гражданска и хоризонтална в първата си фаза, може изобщо да не достигне втората фаза тъкмо поради липсата на вертикална йерархия. Не съществуват хоризонтални политически тела.

     В политическия живот могат да участват само политически субекти с пирамидална структура. Според замисъла първоначалното гражданско сдружение на втория си етап ще започне да работи като партия.

     В тази връзка често се споменава опитът на партия ГЕРБ, започнала политическия си живот като гражданско сдружение. Аналогията с ГЕРБ обаче не е съвсем точна, тъй като сдружението още от самото начало започна да се създава именно като партия. При това като кукувича партия, която ползва готови вече гнезда – структурите на полицията.

     Като отворена за всякакъв вид диалози и дискусии, новата формация явно ще има поне в началото интелигентен състав (подобно на активистите на СДС в началото). Ако иска да повтори алгоритъма на ГЕРБ за партийно строителство, тя трябва да прибегне до използване на някакви готови подходящи структури. Най-близки до природата й биха били университетските и образователните структури.

     Не е невъзможно. Лошото е, че тези готови структури миришат на книги, на умуване, на съмнения. Интелигенцията е противопоказна за всяка партия. Партийните дизайнери използват интелектуалците като манекени само до вземането на властта.

     Кукувичите полицейски гнезда на ГЕРБ се оказаха успешни, защото миришеха не на библиотека, а на желязо и на служебна дисциплина.

     Ако бъде зачената в околоплодната вода на интернет пространството, без да слезе до малките и опушени кръчмички в селата, новата формация ще си остане строго виртуална мрежа, която прекрасно може да дискутира, но не може да провежда политически решения. Бързо действаща, бързо излизаща на улицата (поне първите няколко пъти), дори революционна, но политически ялова.

     Интернет може да изкара десетки хиляди души на улицата, но не може да вкара нито един човек в парламента. За да бъде вкаран той, трябва да бъдат превзети няколкостотин опушени селски кръчмички, а това става само на място.