Гражданите на Русия трябва да разграничават премиера Путин от кандидат-президента Путин, обяснява руски вестник

Руската ЦИК отхвърли жалбата на депутата комунист Владимир Соловьов, според когото ред телевизии в страната отделят на премиера Владимир Путин повече ефирно време, отколкото на съперниците му в президентските избори на 4 март, информира “Ведомости”.

По изчисления на компартията, за периода от 2 до 11 февруари Путин е получил 73 на сто от предизборния ефир, а останалите 27 процента са били поделени между четиримата други кандидати - водача на комунистите Зюганов, лидера на партия “Справедлива Русия” Сергей Миронов, Владимир Жириновски, оглавяващ либералдемократите, и бизнесмена Михаил Прохоров.

Соловьов вижда тук нарушение на законовото изискване за равен достъп на кандидатите до телевизионния ефир. Мая Гришина от ЦИК обаче твърди, че комунистите “необосновано отъждествяват информационните и агитационните материали”.

“Казано по-просто, те отчитат всяко споменаване на Путин в телевизионния ефир, а това не е правилно. Кандидатът Путин трябва да бъде отличаван от премиера Путин, чиято дейност държавните медии са задължени да отразяват независимо от агитационната кампания”, обяснява вестникът, цитиран от Би Би Си, доводите на ЦИК.

Политологът Игор Бунин изтъква пред “Независимая газета” промените в характера на опозиционните протести в Русия, организирани под наслов “За честни избори”.

Възмущението от резултата на парламентарните избори през декември отдавна отстъпи място на недоволство от системата, обречена на безчестност. Честността на изборите е само предлог.  Акциите все повече придобиват антипутински характер, казва експертът.

Той обаче не очаква в Русия да се повтори украинската “оранжева революция” - “тук няма кандидат, за когото да излезеш на площада. У нас става дума просто за неприемане на системата”.

Затова политологът оприличава днешната опозиция в Русия по-скоро на карнавал: “Властта трябва да се отърси от страховете си. Който забранява карнавалите, предизвиква революция”, отбелязва той.

Аналитикът Владислав Иноземцев обаче твърди, че събитията в Русия може да се развият по беларуския сценарий.

“Независимая газета” припомня, че последните президентски избори в Беларус през декември 2010 г. “вървяха доста гладко до момента, в който Александър Лукашенко започна репресии” - разгонване на демонстрации срещу очакваното му преизбиране на висшия пост, който заема от 1994 г.

Властите в Русия също “са узрели, за да затегнат гайките”, предупреждава Иноземцев. Силовата конфронтация според него може да разруши диалога между властта и обществото и да убеди участниците в кампанията, че резултатите й са нелегитимни.  Протестите ще продължат, прогнозира пред изданието трети наблюдател - Лев Гудков.

Армията от опозиционери обаче няма за предводител знакова фигура, въоръжена с осмислена програма за действия след евентуална победа. Това силно подкопава шансовете на опозицията да проникне във властта. Но ако опозиционерите се сдобият с ясна програма за действия, протестът им постепенно ще прерасне в политическа позиция. И гражданите може да я подкрепят, коментира “Независимая газета”.

Досега мащабните акции на несъгласните с режима в Русия “минаваха мирно и съгласувано. След 5 март обаче нещата може да се променят”, предупреждава “Московский комсомолец” във връзка с планираната проява на опозиционни сили в столицата в следизборния ден.

Организаторите поместват в социални мрежи призиви за безсрочен протест под наслов “На 5 март уволняваме Путин”. Те предлагат нова акция тип “жива верига”, но не по московския кръгов булевард “Садовое колцо”, както на 26 февруари, а около Кремъл.

“Проявата се очаква да започне в 10 ч. вечерта на 5 март и явно не се предвижда да приключи, освен ако протестиращите бъдат разпръснати със сила или не се случи неочакван обрат в политическия живот на страната”, посочва вестникът.

За “пръстен” около Кремъл са необходими близо 2500 до 3000 души, смята Серж Константинов от организационния комитет. Той не очаква сблъсъци с органите на реда - московското кметство заявило по повод акцията на “Садовое колцо”, че такива прояви може да се провеждат без “съгласуване” с градската управа.

Участниците в протеста ще стоят около Кремъл, “докато  не бъдат насрочени нови избори. Това е основното ни искане и не обсъждаме никакви компромисни варианти”, заявява Константинов пред “Московский комсомолец”.