Свободата днес и тук 16 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Политологът Евгений Дайнов: Путин не може да управлява без насилие

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Марина Чертова, http://www.vsekiden.com

Владимир Путин се връща в Кремъл като президент с нов, този път 6-годишен мандат. Какво бъдеще очаква Русия по време на третия президентски мандат на Путин и ще има ли диалог между властта и опозицията? С тези въпроси се обърнахме към политолога Евгений Дайнов, който освен политически анализатор е и рокаджия. Преди години предпочете да избяга от шума в София и се пресели във великотърновското село Миндя. Дайнов е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършва модерна история в Оксфорд. Има докторат по съвременна история. Бил е асистент в Софийския университет. В момента преподава политически науки в НБУ. Директор е на Центъра за социални практики.

Г-н Дайнов, Владимир Путин отново се връща в Кремъл, след като спечели президентските избори с 64%. Реална ли е неговата победа?

В Русия винаги е имало манипулации и фалшификации. Най-малкото и заради това, че назначените от Кремъл губернатори винаги се опитват да се натягат и да донесат максимален резултат, за да зарадват Путин. Но това все пак е постижение, защото за пръв път човек от типа на Путин или Лукашенко, или президента на Узбекистан Ислам Каримов взима само 64%. Те винаги се борят да вземат 80 или 90%. Сега например всички опозиционери ще кажат на Путин: „Чакай сега. Ти представляваш само 64 процента от хората. Останалата част я представляваме ние. Дай тогава да водим преговори.” Путин спечели, но няма да му е толкова лесно, колкото му беше досега.

В тези избори имаше ли реална борба? Освен вечните кандидати като Зюганов и Жириновски, които трудно могат да бъдат възприети като истинска опозиция, се появи едно ново лице – милиардерът Михаил Прохоров. През следващите 6 години като президент Путин ще се отвори ли към опозицията?

Като знам хората като Путин какви номера въртят, той ще си измисля някаква опозиция, удобна на него. Може би Прохоров ще играе тази роля или пък някой друг, за да може Путин да покаже на външния свят, че има опозиция и понеже тя не е предателска, води диалог с нея. Той много внимателно наблюдава други двама лидери – Ислам Каримов и Александър Лукашенко. Гледа какво правят те и дали ще им се размине и ако да, започва да ги следва. Президентът на Узбекистан лично направи опозиционна партия в качеството си на президент и каза – аз съм цивилизован човек, трябва ми опозиция, ето направих си я. Може би нещо такова ще стане и в Русия. А иначе за истинската опозиция в Русия има огромна ниша.

Привържениците на Путин нарекоха милиардера Прохоров проект на Запада. Такъв ли е?

Едва ли е проект на Запада най-малкото финансово, тъй като човекът си има пари. Той досега е бил в бизнеса. Трябва да го видим тепърва как ще стои като политик. Имаше немалко руснаци, които даваха заявки, че са западни хора, пък се оказа, че не е така. Да не забравяме какво се случи с последния човек, който беше чисто западен и който искаше Русия да има западен бизнес и западна демокрация, човекът продължава да си лежи в Сибир. Така че, ако Прохоров е автентично западен, ще му се случат случки.

Проблемът на руската опозиция не е ли в самата нея – вече повече от десетилетие тя е разпокъсана и е неспособна да се обедини?

В Русия, както между другото и в България, покрай протестите излезе едно ново поколение, което е много разнообразно. В протестите срещу Путин участват всякакъв вид хора. Оттук нататък е важно как ще се съберат под една шапка, както стана с ранното СДС през 1989 г. Там имаше леви, ултралеви, десни, ултрадесни, всякакви. И тяхната цел беше да се преодолеят различията, за да се свали БКП от власт. Нещо такова сега е възможно да се получи в Русия. Друг е въпросът дали ще могат да го направят.

В речта си след победата Путин използва силна националистическа риторика от типа „Слава на Русия” и няма да позволим на предателите да осъществят целта си – разпадане на държавността. С това ли той спечели изборите?

Той използва такъв тип риторика още от 2003 г. Тогава Путин обяви Запада за свой враг. Този тип режими не могат да съществуват, ако не си измислят някакъв враг и ако не изплашат населението, че врагът е пред портите на крепостта. Путин прави това, което винаги е вършил. Разликата е, че сега го прави по-панически, защото се чувства несигурен. От друга страна, много по-малко хора ще му повярват, че Русия е в непосредствена опасност и че Западът иска да я разчлени на части, както е неговата теория.

След парламентарните избори в Русия, спечелени от управляващата партия „Единна Русия”, която постигна резултат малко над 50%, анализатори коментираха, че Арабската пролет може да се случи и в Русия. От днешна гледна точка смятате ли, че сега там има наченки на реална политическа промяна?

Мюсюлманите са съвсем друга бира. Те се чувстват много повече части от едно цяло и ако искрата тръгне от някъде, тя се разпространява много бързо. Негодуванието примерно тръгва от един голям град и веднага се разпростира в провинцията. В Русия обаче е друго. Двата големи града в Русия – Москва и Санкт Петербург, където хората са по-прогресивни, винаги остават изолирани от провинцията, от огромната маса руснаци, които не прихващат искрите, които се палят в големите градове. Тук е и слабостта на опозицията. Сценарият за насилие в Русия на практика е неизбежен. Винаги е бил и винаги ще бъде, докато тя не се промени. Защото една власт, която вече е дефектна, никога не тръгва да се реформира навреме и така настървява хората срещу себе си. И рано или късно се стига до някакво насилие. Това е начинът, по който съществува Русия. Нещата се решават не чрез преговори и реформи, а чрез насилие. От тази гледна точка нещо като Арабска пролет в Русия ще има, но само

Защо Медведев не успя да излезе от сянката на Путин, макар че четири години бе президент?

Никога не съм споделял надеждите на западните си колеги, че Медведев щял да излезе от сянката на Путин и да бъде по-либерален. Пълна глупост бе да се смята, че Медведев е нещо повече от Путин.

Какво означава за България победата на Путин? През последните седмици беше направен анонс за създаването на две русофилски партии, като едната дори обяви за свой модел „Единна Русия”, която обединява патриотични, леви и десни

Путин се чувства много по-несигурен и е склонен към много по-крайни и прибързани действия. А това, което предстои в България, е дълбоко

Но такъв тип партии имат ли бъдеще у нас?

Имат някакво бъдеще покрай БСП и руското посолство, но не и такова бъдеще, каквото те си представят.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional