Свободата днес и тук 16 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Интервю на Българската телеграфна агенция с министъра на външните работи на Република Румъния Кристиан Дяконеску

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Букурещ/София, 15 март /София Георгиева, БТА/


        Отношенията между Румъния и България са отлични, а като страни членки на ЕС и НАТО и съседи в Югоизточна Европа, по река Дунав и на Черно море, двете страни имат серия общи интереси и
подходи в регионален, европейски и международен план. Това посочва в специално интервю за БТА румънският външен министър Кристиан Дяконеску преди посещението му в България утре.
        Сходният път в процесите по присъединяване към ЕС и НАТО допринесе за изграждането на солидни връзки между двете столици, чиито ползи са видими и на регионално равнище. Съветът
за сътрудничество на високо равнище между Румъния и България, създаден миналата година, и договореността за ежегодни междуправителствени заседания са естествен резултат на интензивния политически диалог през последните години и на тясното сътрудничество по сектори между нашите страни, и същевременно импулс за отношенията между двете държави, който трябва да продължи да се оползотворява, посочва румънският първи дипломат.

            Следва цялото интервю:

    Въпрос: Какви са общите интереси на Румъния и България в региона и на международната сцена?

    Отговор: Фактът, че нашите страни са членки на ЕС и НАТО и съседи в Югоизточна Европа, по река Дунав и на Черно море създава серия общи интереси и подходи в регионален, европейски и
международен план.
        Нашият сходен път в процесите по присъединяване към ЕС и НАТО допринесе за изграждането на солидни връзки между двете столици, чиито ползи са видими и на регионално равнище, където
интересите на Румъния и България се оказват в постоянно сходство. Искаме проспериращ, стабилен, сигурен и развит регион.
        Като страни членки на ЕС и НАТО и същевременно принадлежащи на Югоизточна Европа, Румъния и България участват активно във всички важни формати за регионално сътрудничество. Вниманието, което отделяме на тези структури, има в основата си общата оценка, според която регионалното сътрудничество е както един много важен процес сам по себе си, така и едно изключително полезно упражнение в подготовката на страните от региона за приближаване към европейските и евроатлантическите институции. Според нашата преценка, регионалното сътрудничество предлага три
големи възможности: политически диалог; необходими инструменти за отговор на общи предизвика-телства; и подходяща платформа за развитие на проекти от общ интерес.
        Много важен общ интерес е запазването на политиката на разширяване сред приоритетите във външната политика на ЕС, въпреки неотложните проблеми, с които се сблъсква Съюзът. В този
контекст Румъния, България и Гърция лансираха идеята за изготвяне на Стратегия на ЕС за Западните Балкани (октомври 2011 г.) като гъвкав инструмент, който да има ефективен принос в осигуряването на стабилно съседство и подкрепа на страните от Югоизточна Европа, така че техният път към ЕС да бъде ускорен и качествен. Смятаме, че процесът на сближаване с ЕС вече е допринесъл за стабилизирането и модернизирането на Западните Балкани и затова той трябва да продължи.
        Черноморският регион е също така едно пространство от общ интерес. Редом до България и Гърция, Румъния формира в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество една неофициална "зона ЕС", като насърчават заедно увеличаването на сътрудничеството между двете международни организации чрез конкретни проекти. Сфери като енергетиката (България), околната среда (Румъния) и транспорта (Гърция) се радват на специално внимание в този контекст.
        На равнище ЕС Румъния и България имат общи позиции и сътрудничат тясно в сфери, като присъединяването към Шенгенското пространство, Дунавската стратегия, Механизма за сътрудничество
и проверка, новата финансова перспектива, общата селскостопанска и кохезионна политика, разширяването на ЕС, Черноморската синергия, Източното партньорство, Програмата за трансгранично сътрудничество между Румъния и България, но и други.
        На международно равнище имаме тясно сътрудничество като партньори в рамките на НАТО и ООН.
    Въпрос: Тази година ще се състои поредно съвместно заседание на правителствата на Румъния и България. Кои от темите на тези заседания са от най-голямо значение за Румъния?

    Отговор: Създаването на Съвет за сътрудничество на високо равнище между Румъния и България през 2011 г. и договореността за организиране на ежегодни съвместни заседания на правителствата са естествен резултат на интензивния политически диалог през последните години и на тясното сътрудничество по сектори между нашите страни, но представляваха в същото време и енергичен импулс за отношенията между двете държави, на основата на съществуващия потенциал, който трябва да продължи да се оползотворява.
        Резултатите от първото съвместно заседание на правителствата, което се състоя на 12 октомври 2011 г., бяха много добри и събитието даде повод за важен диалог между нашите министерства. Бяха договорени серия действия и общи проекти, а в момента правим оценка на стадия на прилагането им.
        Двустранното сътрудничество е много плътно. Като сфери от значим интерес бих споменал на първо място транспорта и инфраструктурата, където приоритетно място има строителството на нови мостове на река Дунав. Те ще допринесат не само за развитието на икономическите връзки между нашите страни, но и за улесняване на регионалните транспортни трасета с преки ползи за регионалния просперитет. Очакваме с интерес завършването на работите по изграждане на моста Калафат-Видин тази година и анализираме заедно най-добрите методи за изграждане на нови мостове, при Кълъраш-Силистра и Бекет-Оряхово. В тази сфера можем да ползваме както европейско финансиране, така и системата на публично-частното партньорство и смятам, че това е област, в която могат да се намерят много решения.
        Също така имаме много добро сътрудничество в енергийната област, където освен свързването на електропреносните мрежи и реализирането на газовия интерконектор Гюргево-Русе, анализираме
възможностите за строителство на нови водноелектрически централи на река Дунав. За двете страни Набуко е приоритетен проект и имаме координация и по тази тема.
        Трансграничното сътрудничество между нашите страни, прокарването на общи проекти в сферата на туризма, както и сътрудничеството в областта на образованието и културата също са много важни.
        В същото време едно съвместно заседание дава повод за задълбочен диалог между всички министерства и води до идентифициране на нови сфери и проекти от общ интерес.
       
    Въпрос: Кой е Вашият приоритет начело на министерството на външните работи на Румъния?

    Отговор: Румънската дипломация работи интензивно за задълбочаване на партньорството и специалните двустранни отношения със страните от ЕС (Полша, Франция, Италия, Унгария,
Великобритания, Германия, Испания, северните държави). Сред тях специално място има и България.
        В рамките на ЕС Румъния подкрепя активно разширяването на ЕС и отворения подход към стремежите на страните кандидатки и потенциалните кандидати. Западните Балкани продължават да бъдат сред приоритетите в работния дневен ред на ЕС с оглед на изграждането на стабилност и демокрация в Югоизточна Европа.
        Работи се за съживяване на политическите и икономическите отношения с всички страни от региона.
        След влизането в сила на Споразумението за разполагане на отбранителна система срещу балистични ракети на САЩ в Румъния и приемането на Декларация за стратегическо партньорство
Румъния-САЩ през 21 век, се навлезе в етапа на подготовка на ангажиментите по прилагане на тези първостепенни компоненти на двустранното стратегическо партньорство.
        На първо място в дневния ред в сферата на сигурността е подготовката на срещата на върха на НАТО в Чикаго.
        В сферата на прокарване на икономическите интереси на Румъния много важна цел остава енергийната сигурност, определящ елемент на националната сигурност и на европейската и регионалната стабилност. Заедно със страните партньори от ЕС и от региона Румъния подкрепя основните проекти, като отдава специално внимание на приемането на основни решения с оглед на
развитието на южния коридор.
        Румънската дипломация си е поставила за цел да увеличи ролята си в прилагането на Дунавската стратегия.
        Румъния насърчава европейските стремежи на Република Молдова и подкрепя действията в тази посока, особено преговорите по Споразумение за асоцииране и за задълбочена зона за свободна
търговия, привеждане в действие на диалога за визите.
        Има се предвид нова динамика в двустранните отношения с Руската федерация и с Украйна.
        В ход е реактивиране на отношенията с Китай, Бразилия и Индия, и същевременно с Япония и Южна Корея.

    Въпрос: Очаквате ли след доклада през лятото Европейската комисия да прекрати наблюдението над Румъния и България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност?

    Отговор: Постигнатото развитие в рамките на всичките четири условия по Механизма за сътрудничество и проверка е съществено и необратимо. Подобни оценки не са резултат на собствен анализ, белязан от субективност, а се основават на последователни доклади на Комисията, която дава оценка по обективен начин на постоянния темп и значителния напредък, постигнат от Румъния.
        Последният междинен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, публикуван от Европейската комисия на 8 февруари т.г., и заключенията, приети на равнище Съвет на ЕС след публикуването на този доклад, потвърдиха тази  положителна оценка на постигнатите резултати от Румъния в областта на Механизма за сътрудничество и проверка.
        Серията примери, споменати в доклада, са показателни за трайния характер на предприетите от Румъния реформи, сред които: влизане в сила на нов Граждански кодекс на 1 октомври 2011 г.,
трайно консолидиране на постиженията на институциите с компетенции в сферата на борбата с корупцията и значителния напредък по отношение на борбата с корупция на високо равнище,
финализиране на новата национална стратегия за борба с корупцията.
        В момента нашите усилия са съсредоточени върху изпълнението на препоръките, формулирани от Европейската комисия за следващите необходими стъпки по проблеми, които продължават да привличат внимание. Тези аспекти представляват основни приоритети в дневния ред на румънските власти и визират укрепването на реформите в дългосрочен план.
        В светлината на горепосоченото имаме, разбира се, оптимистични очаквания спрямо доклада за обща оценка, който Европейската комисия ще публикува през лятото. Вярваме, че решението за процеса на наблюдение на Румъния и България ще отговаря по коректен и безпристрастен начин на развитието, постигнато от нашите страни.
       
    Въпрос: Каква е позицията на Румъния във връзка с процеса на приближаване на Косово към ЕС?

    Отговор: Западните Балкани са зона от първостепенен и приоритетен интерес за Европейския съюз. Очевидно е, че имаме нужда от траен и дългосрочен ангажимент в този регион, в съответствие с принципите на Солунския дневен ред и на задълженията от Процеса за стабилизиране и асоцииране.
Европейската перспектива на Западните Балкани е очертана, говорим за нейното конкретизиране, което предполага едно постоянно усилие от страна на властите в тези държави за изпълнение на условията, определени от Европейската комисия и от 27-те страни членки.
        Случаят с Прищина е особен. На равнище ЕС има 5 държави членки, сред които и Румъния, които не признават независимостта на Косово. Следователно всяко решение на ЕС трябва да държи сметка за тази реалност, като е необходимо да бъде изразено в неутрално отношение на ЕС спрямо статута на Косово. Като страна членка, която не признава независимостта на Косово, сме заинтересовани от решения, които да вземат предвид на първо място преките ползи за всички хора, които живеят в Косово и които да отразяват предимствата от приближаването към ЕС.
        Свободното движение например, е вероятно една символична полза, която може да се реализира, като се запази неутрално отношение спрямо статута. Европейската перспектива на Западните Балкани е дългосрочен ангажимент на ЕС и неговите лидери, чиито действия са насочени към ползи за всички, които живеят в този регион.

        Въпрос: От осем години Българската телеграфна агенция организира годишни срещи на българските медии предимно в държави, в които има активна българска общност. Тази година срещата ще се проведе в Букурещ. Как гледате на тази инициатива?

        Отговор: Прави ни чест решението на БТА да организира тази година световната си среща в Букурещ. Това е доказателство, че отношенията между Румъния и България са отлични не само на
правителствено равнище, но и на равнище неправителствени организации, гражданско общество и граждани. Трябва да насърчаваме едно по-добро взаимно опознаване и един задълбочен диалог на всички равнища, а организирането на подобен вид срещи има ползотворна роля.
        Събитието е още по-значимо, тъй като средствата за масова информация имат важна роля в повишаването на взаимното възприемане между двата народа, на общите сфери на интерес и
сътрудничество, на общите цели, на туристическия и културен потенциал между двете страни.
        Искаме да оползотворим максимално това събитие и да се възползваме от присъствието в Букурещ на български журналисти от целия свят за установяване на нови контакти с колегите им в Румъния, но и за популяризирането на Румъния и България в други държави. Убедени сме, че след това събитие ще се говори много повече за Румъния в България и за България в Румъния, което ще допринесе за развитието на нашите отношения.
        Също така ще приветстваме присъствието в Букурещ на специални гости на високо равнище и ще се радваме на организиране на срещи с румънските им колеги.
        Същевременно имаме предвид да договорим с българската страна паралелно с това събитие организиране на съвместни акции по актуални теми и от културен интерес.

        Въпрос: Тази година се очаква мостът на река Дунав при Видин-Калафат да бъде завършен. Могат ли двете страни да изградят други материални и духовни мостове помежду си? Какви и как?

        Отговор: Наистина мостовете на река Дунав имат, освен практическата им функция да улесняват движението между две страни, и много силна символика. Добре известен е фактът, че в други дунавски държави броят на мостовете на река Дунав е много по-голям от този между Румъния и България, но работим за подобряване на това положение. Увеличаването на пътищата за достъп през Дунав ще доведе и до увеличаване на броя на тези свързващи мостове между Румъния и България чрез туризъм,
търговски, културен и образователен обмен.
        През последните години броят на румънските туристи, които посещават България, както на море, така и на планина, нарасна впечатляващо и се радваме да констатираме, че и броят на българските туристи в Румъния нараства. Изхождайки от този взаимен интерес, министерствата на туризма в двете страни работят заедно за прокарване на идеята за общи туристически пакети в Румъния и България, имайки като централен интерес черноморското крайбрежие, Дунав, Делтата на Дунав и планините в
двете държави.
        Важна роля има и Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България, чрез която се финансират проекти от регионален интерес в трансграничната зона. Периодичният диалог между бенефициентите на тази програма дава повод за по-добро запознаване с нуждите и предизвикателствата, с които се сблъскват районите от двете страни на границата и води до идентифициране на съвместни решения чрез проекти, които се финансират по тази програма. Много важно е да насърчаваме увеличаването на степента на усвояване на тези средства чрез подкрепа на местните инициативи.
        Най-силната роля имат, разбира се, културните мостове и общностите в двете страни и в този смисъл насърчаваме развитието на културни и образователни проекти, които до доведат до по-добро взаимно познаване. Насърчаваме изучаването на български език в Румъния и на румънски език в България, увеличаването на обмена на студенти и преподаватели, отпускането на стипендии за
обучение, функционирането при добри условия на лицея "Михай Еминеску" в София и на лицея "Христо Ботев" в Букурещ, както и на лекторатите на университетско равнище.   
(интервю и превод от румънски език: София Георгиева)


 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional