Първа копка в неприкосновено поле

На фона на височинните рекорди, които предстои да отбележат парно и газ, както и маратонското постоянство на горивата с посока също нагоре, макар и не много очаквано - се случиха две насърчителни неща.

            Първо – Конституционният съд взе единодушно решение да остави в сила текстовете от Закона за досиетата, които правят възможно осветяването на агентите на Държавна сигурност въз основа само на картончетата.

            Второ, правителството на България отказа да строи АЕЦ „Белене”. Наистина - по-добре късно, отколкото никога. Това решение заслужава поздравления. След безкрайните отлагания, след поисканата оставка на резервирания към проекта министър Трайков и след надвисващия над главите ни, макар и редуциран „голям шлем”, се очертаваше плътен енергиен похлупак. Добре е, че обричащата и неродените да я плащат централа – нея и неизбежно скъпия й ток, ще остане несбъдната. Което съвсем не значи, че страната ни може да запее песента на Васил Найденов „Казано честно всичко ми е наред”. Нито пък,, че сините имат основание безметежно да празнуват победа. Преди години помня колко възторжено празнувахме победата „с малко, но завинаги”.

            Финалът на сагата „Белене” не е еднократно прескачане на препятствие, след което пътят е равен, а хоризонтът – чист. България трябва да се подготви за още много препятствия по пътя си към енергийна независимост. Пътят се очертава като маратон с препятствия. Ето, че „шлемовейците” вече прокобяват трагедии – как без „Белене” токът ще скочи драстично. Трагедията ще е наистина за тях, ако страната последователно задвижи и осъществи газови връзки със съседни държави – това ще е началото на досега препъваната и отлагана диверсификация. Трагедия за тези „шлемовейци” ще бъде и евентуалното отменяне на мораториума върху проучването и добива на шистов газ.

            Имаше една телевизионна реклама на препарата „Raid”. В нея нагли микроби се хилеха и гавреха с опита на безпомощни препарати да постигнат чистота. Но в един момент се яви магическият „Raid”, който предизвика оправдана паника сред тях, защото им беше ясно, че ще ги унищожи. И той го направи.

            Днешното решение на правителството, ако е част от последователна, а не лъкатушеща политика, би могло да е началото за „Raid” над „шлемовейците”, които нямат нищо общо с Омировия Ахил – Ахил шлемовеец. Те веят друг шлем – чужд шлем – от полза за себе си и като проводник на чужд интерес, във вреда на държавата и гражданите й.

            Дали изработеният със стахановски плам реактор за преминалата в небитието АЕЦ „Белене” ще бъде полезен в Козлодуй? Защо го създадоха, без да е официално оповестено съгласието ни за нея – колкото и примамливо близко и неизбежно да изглеждаше то?

            Тук пък в отговор уместно би прозвучала песента „Няма не искам, няма недей”. Тонът на тази песен зазвуча на 5 септември 1944, когато СССР обяви война на България, за да я „освободи”. Няколко дена по-късно я направи територия за свои експерименти. Тогава „шлемовейците” получиха властта, която при нормални обстоятелства щяха само да сънуват.

            И днес – в началото на 21-ви век, през 2012 г., ние сме все още експериментална територия. Стъпката с решението за АЕЦ „Белене” заслужава да бъде приветствана, но само ако не е еднократен и рекламен акт, а последователна политика за енергийна диверсификация, .чието реализиране да продължи неотклонно.

Т.е. – това беше първа стъпка или копка в опита за такава диверсификация. Това беше действие в неприкосновеното енергийно поле  на "шлемовейците". Но до отрязването на лентата и до овациите има още много път.

.