Свободата днес и тук 01 Март 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

С отказа си от АЕЦ “Белене” България гарантира своята независимост

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Отказът на България от продължаване на проекта АЕЦ “Белене” е най-важното решение, взето от страната ни в последното десетилетие. И със сигурност е едно от най-мъжествените, вземани в годините на прехода: казвайки не на втората атомна, българското правителство всъщност рискува много.

Рискът е доста сроден с поетия преди повече от столетие от Стефан Стамболов – тъй като и протекционистичните амбиции на Русия спрямо България са само трансформирани, но не и загърбени. Руските пари, с които се захранва петата колона на българските рубладжии, са все още фактор в българската политика – макар че вече става дума не за офицерски бунтове и преврати, а за енергийни проекти – и не за подкупване на държавния глава (както руснаците подкупиха Фердинанд, за да свалят правителството на Стамболов), а за принципа на моркова и тоягата, като последната е придобила формата на енергиен рекет.

Това решение изискваше кураж и българското правителство трябва да бъде поздравено. Истина е, че то дълго се колеба, преди да направи избора между тяснопартийния си интерес и националния такъв. Първият изискваше по-скоро протакане – с цел да се прехвърли горещия картоф в следващия мандат. Вторият налагаше да се каже категоричното “не” на България – за да бъде осуетен геостратегическия план за поставянето й под енергийна, икономическа – а следователно и политическа зависимост от Русия. Правителството избра второто – и този избор е достойният. Той е онзи акт на отстояване на националните интереси, с който това правителство ще бъде запомнено в българската история.

Бил съм един от най-острите критици на този кабинет – и особено на неговия премиер Бойко Борисов. Темата, с която най-често бяха свързани моите атаки спрямо него, беше именно съдбата на проекта АЕЦ “Белене”. Честно казано, нямах особено доверие в неговата решимост да стигне до окончателно и отговорно пред съдбата на България решение. Оказа се, че не съм бил прав – и сега му се извинявам.

Да, да – извинявам му се – колкото и невероятно да звучи това в ушите на тези, които ме познават. Имам редица резерви към неговото управление, които няма да се стопят, нито пък ще бъдат премълчавани за в бъдеще. И със сигурност Бойко Борисов е направил не малко грешки и има редица недостатъци като премиер, за които може да бъде критикуван. Но държавническият жест, който демонстрира чрез този си отказ, е от мащаб, който не може да бъде пренебрегнат. Той е важен – важен е за всички нас, важен е за нашето общо бъдеще. И именно защото е важен с оглед съдбата на нацията, трябва да бъде подкрепен – независимо от всички резерви към българския премиер.

Със сигурност този жест ще струва много на хората, които го реализираха – и българското правителство ще трябва да се пребори с цял куп вътрешно- и външнополитически проблеми, които ще се струпат лавинообразно върху него в месеците до парламентарните избори. Първото, което мога да предвидя, е че ще започнат отново да се роят флашките и флашконосителите. Ще се фабрикуват компромати, а някои български олигарси, демонстрирали до този момент близост с Бойко Борисов, ще обърнат политическата резба.

Местната олелия обаче ще бъде невинна шумотевица в сравнение с ответната реакция на Кремъл. Тук вече може да се очаква всичко – и на първо място крайна неотстъпчивост при преговорите за цените на природния газ. Ако България и досега плащаше най-високите такива в Европа, то след бастисването на наистина важния за Русия проект, с който руската ядрена индустрия се готвеше да стъпи на територията на ЕС, шансовете да се постигнат някакви отстъпки са нулеви. По-скоро би трябвало много сериозно да потърсим алтернативни енергийни източници – още повече, че е напълно възможно да се стигне и до директен енергиен рекет – сиреч до затягане на кранчето с природния газ – както вече ни се случи преди няколко зими.

Твърде вероятно е също да се стигне до изостряне на съдебните спорове, свързани с АЕЦ “Белене” – и до искане на абсурдно високи неустойки, които страната ни да не е в състояние да плати.

Възможно е също Русия просто да откаже да предаде почти изплатения от България ядрен реактор – на базата на презумпцията, че неговото изграждане е част от един проект, от който България като цяло се е отказала – и останките от който не могат да бъдат разпродавани “на парче” – при което реакторът може да бъде продаден някъде другаде директно от “Росатом”, а българската страна да си търси парите в дълги съдебни процеси, чийто изход е не особено предвидим.

Възможно е също така да се стигне до отказ на Русия да потвърди българското желание да бъде продължен живота на блоковете в АЕЦ “Козлодуй”, които също са изцяло руски – или пък да създава пречки при доставката на ядрено гориво или приемането на ядреноактивни отпадъци.

Въобще възможни са много варианти на “наказателни операции” спрямо България от страна на Русия. Едно обаче е сигурно – че Русия ще изпозва всичките си ресурси на влияние, за да постигне при следващите парламентарни избори конфигурация, която да е по-отзивчива към нейните енергийни и политически интереси от сегашното правителство на Бойко Борисов.

Казвайки това, би трябвало да отбележа и още една важна подробност от пейзажа – това решение на българското правителство промени достатъчно отчетливо и вътрешнополитическия пейзаж. Старата конфигурация – всички против ГЕРБ – вече не съществува (или поне не е толкова безусловна, колкото беше само ден по-рано).

Днес ако не друго, то поне вече е безпощадно ясно кои български партии са руски проекти – това са БСП и Атака, разбира се. Това прочее са и партиите, които по никакъв начин и на никаква цена не би трябвало да бъдат допускани до властови ресурси.

След като нямат политическия потенциал да променят тази картина и да спечелят предстоящите парламентарни избори, партиите от трпадиционната десница би трябвало да се опитат поне да предотвратят възможността да се стигне до идване на власт на правителство с размита политическа отговорност, което би било способно да ревизира решението за АЕЦ “Белене” – и въобще на реставрира “големият шлем”, който гарантираше функциите ни като Троянски кон на Русия в Европа.

Би трябвало да го направят – като подкрепят и стимулират политическата воля за постигане на независимост на България от Русия – дори и това да налага постигането на коалиционни договорености с ГЕРБ. Бих каза дори, че предизборният принцип, който би могъл да бъде следван на предстоящите парламентарни избори, би трябвало да бъде “всички срещу рубладжиите” – и неговото следване би било политическо отговорното поведение за всеки български гражданин.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional