Отказът на ДПС като предизборна оферта

ДПС няма да подкрепи вота за недоверие, искан от БСП заради спирането на проекта АЕЦ “Белене” – тази официална позиция беше обявена вчера от Лютви Местан. Заместникът на Доган допълни, че това решение в никакъв случай не би могло да се тълкува като подкрепа за сегашното правителство.

Дали? Сегашното правителство в никакъв случай не би искало да получи подкрепа от ДПС. Тази подкрепа е нежелана практически от всички български партии – особено в период, в който наближават избори. Прегръдката на Доган е като тази на смъртта: ГЕРБ наистина спечели убедителна победа през 2009 г. и измете тройната коалиция – но част от тази победа се дължеше именно на участието на ДПС в нея – и на приказките на нейния лидер за порциони и летящи чинии.

Да, никой не иска публична подкрепа от Доган. В настоящия случай обаче тя е наистина ценна – най-малко по две причини. Първата е, че издухва просото, сънувано от гладната кокошка БСП – за нова тройна коалиция с доминиращо нейно участие след изборите, което да поправи фаталния според социалистите грях с бастисването на Белене.

Втората е, че превръща самия вот на недоверие в крайно унизителна за БСП операция. Не само защото вотът ще пропадне с драматична разлика в гласовете за и против. Но и защото може и изобщо да не се състои. За внасянето му са необходими 48 подписа, а БСП има 40 депутата. За останалите осем щели да се опитат да се договорят – което предполага да врънкат като едни просяци Атака и част от независимите – примерно мераклиите да правят русофилска партия в България. Което е – меко казано – унизително.

Това унижение хич не им пречи на наглостта. Вгледайте се например в думите на Станишев, който – както стана ясно напоследък – бил преговарял за този проект дори и с бившия кмет на Москва Лужков, изявяващ се напоследък като говорител на руската мафия: “Последиците са тежки за енергийната независимост на България, за нашата ядрена енергетика и за джоба на българските граждани. Не че няма основания за по-широк вот, но се притесняваме, че много ще се размият нещата. Не се притесняваме да бъдем малцинство в българския парламент по темата, защото това е въпрос на отговорност.”

Притесняват се, много се притесняват дори да бъдат малцинство. Те не обичат да са такова. Не им е в характера и в кръвта. Но забележете – спирането на АЕЦ “Белене” имало тежки последици за... енергийната независимост на България! И това го казва човекът, който много добре знае, че правенето на Белене е надгробен камък върху българската независимост – и не само енергийната такава!

Но да оставим на мира социалистите – те се сдобиха с нова мантра, която ще повтарят като папагали до парламентарните избори. По-важният въпрос е какво ще се случи след тях. Отговорът зависи от някои знакови жестове, които се правят сега – в този наистина върховен, но и опасен за ГЕРБ момент. Един от тях е жестът на Доган – демонстриран с отказа да подкрепи традиционния си съюзник БСП в този наистина важен за комунягите вот. С него се казва (въпреки всички декларации на Лютви Местан): не съм вече с тях. С вас съм. Можем спокойно да се договорим.

Ако към този жест добавим добруването на Корпоративна търговска банка и финансираната от Цветан Василев медийна империя, менажирана от депутата от ДПС Делян Пеевски, която откровено работи в полза на ГЕРБ, нещата си идват по местата. Може би е редно да си спомним, че с идването си на власт Бойко Борисов декларира, че сред основните му цели е отстраняването на ДПС от държавната трапеза. В действително резонните обвинения в корупция, които правителството на ГЕРБ отправяше към предходниците си от тройната коалиция, на движинеито беше отредено подобаващо място.

Нищо не се случи обаче. Никой от министрите на ДПС не беше подведен под съдебна отговорност – въпреки че определено имаше защо. Обвиненията постепенно заглъхнаха, а и реакциите на Доган спрямо управляващите бяха далеч от тези, с които сме свикнали – например по отношение на Иван Костов.

Тъй че – за голяма жалост на социалистите – след изборите е много вероятно наистина да има коалиционна правителство, но то едва ли ще е с тяхно участие. Най-вероятно ще бъде съставено от ГЕРБ, Меглена Кунева и ДПС, може би плюс Синята коалиция (ако същата додрапа до нов мандат) – а БСП ще има удоволствието да партнира на Атака в опозиция (ако междувременно и Волен Сидеров не бъде изцяло похарчен – което също е много вероятно).

Разбира се, такава прогноза едва ли ще се хареса на сега управляващите – и особено на техния лидер. Те ще се борят да спечелят изборите с достатъчно гласове, позволяващи им да повторят сегашния модел на правителство на малцинството. Могат да успеят обаче само при изключително добро стечение на обстоятелствата – каквото засега не се очертава.

Вероятно лидерите на ГЕРБ ще продължат да отстояват този модел и след като се избистрят изборните резултати – и се завърти въртележката на мандатите. Но е добре да внимават с избора си – защото много трудно се отстоява решение, което да предполага стотина току-що избрани депутати да станат от банките и да отидат отново на избори. Протакането в такава ситуация не води до нищо добро – най-много да се окажат в същата коалиция и пак да направят правителство – само че с мандата на Доган.