Свободата днес и тук 26 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ПОСЛЕДЕН ВАЛС?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доц. д-р Михаил Дойчев

Това е вече краят на дългата измислица,
че сме живели в рая на всички времена.
Това е вече краят на тази сива приказка,
която ни остави на края на света...
(Валди Тотев - Вдигни очи)

След падането на комунистическия режим през ноември 1989 година се появиха и първите политически песни, развенчаващи демагогията и лъжата на „стария режим” и в същото време изразяваха жаждата за свобода, мечтите и вярата на (както се оказа) малцинството демократични българи. На демократичните митинги тогава на практика всички естрадни изпълнителни (с изключение на тогава прохождащия, но станал по-късно емблематичен за постсоциалистическата култура Веско Маринов, който пееше (и пее!) само за партията, която е на власт) възпяха прохождащата демокрация, надеждата за по-добро бъдеще, вярата, че социализмът си е отишъл завинаги. Асен Гаргов, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Васко Кръпката, Кирил Маричков, Кирил Ампов, Валди Тотев и Вили Кавалджиев са малка част от десетките музиканти и певци, които записаха имената си в новата политическа история на страната.

Сред сюжетите тогава, по времето на първата  гладна социалистическа зима („Лукановата”), а и по-късно по времето на втората гладна социалистическа зима („Виденовата”) разводът с БКП, последният валс със столетницата, идването на „нашето време”, заклеймяването на страха, призоваващи „да вдигнем очи” и да бъдем свободни.

Но тук се изпяха и първите песни, които трезво показваха реалната постсоциалистическа ситуация - 9-те милиона мишлета и държащите техните досиета котараци от комунистическата Държавна Сигурност, конформизмът и кариеризмът на българина, готовността му да припознае тази партия, която е на власт, заспалата съвест, унощожените по времето на социализма не само българска природа, но и морални устои на българската душевност.

И днес съдържание на тези песни е изключително актуално, защото описва до голяма степен и ситуацията в България повече от 2 десетилетия след 10.11.1989 година.

Една от песните, особено актуална преди 20 години – от октомври 1991 г., когато БСП за пръв път изгуби управлението (но не и реалната власт, която реално упражнява и до днес!) бе „Последен валс”.

С теб танцувам последния валс,
да си вземем сбогом, любима,
ще те помня до сетния час
с теб танцувахме цяла година.


        
Вече повече от 20 години продължава този последен валс, с обичащата не валса, а властта столетница. Социализмът и неговата партия така и не си отидоха доброволно, не слязоха от историческата сцена, не се покаяха за греховете и престъпленията си спрямо българския народ. И дори последните избори, които трябваше окончателно да оставят бесепизма в историята, на практика го утвърдиха като единствена алтернатива, при това представяща се за „демократична” на управлението на ГЕРБ и „диктатора” Бойко Борисов.

И последен след последните избори се оказа валса на останалият без сили „син” танцьор, с който почти си взехме сбогом, а не с неговата столетна партньорка.

Благоденствие ти обеща
и нали беше млада, свенлива,
аз повярвах на тази лъжа
с нея ти беше много красива.


        От 22 години БСП ни обещава само благоденствие и сполука, но получаваме само или гладни зими, или корупция в съотношение 8:5:3. Красотата на социалистическите лъжи и тогава и днес е напрово упоителна. Но като има кой да им вярва, защо хората спокойно да не си лъжат?

Последен валс, сбогом, любима,
ще си спомням за теб дори
и под новото име.

Новото име на БСП може да остане само метафора на криминалния преход. В посткомунистическа Русия, която продължава да определя до голяма степен зад кулисите направленията на българската политика се утвърди понятието „партия на властта”. Според Иван Кръстев за пръв път след избори 2009 БСП губи позицията си в България на „партия на властта”. Дали е точно така предстои да видим. Но очевидно има достатъчно факти, доказващи тезата, че бавно и малко по-малко наистина властта се изплъзва от БСП. Последен удар върху нейните властови ресурси бе прекратяването след първия и на „втория шлем” от руските енергийни проекти, целящи икономическо и политическо заробване на България от Русия през следващите 50 години. АЕЦ Белене може да се окаже предпоследен гвоздей в ковчега на погребания театрално още през 1997 г. бесепизъм.

За промяна говореше ти,
но понеже, обаче, защото.
Дума дупка не прави нали,
път на Изток откри към Европа.

Краят на бесепизма може да настъпи най-неочаквано и откъм онази страна, която за БСП е била винаги неотменна, макар и стартелно прикрита част от нейната посткомунистическа нова „европейска” идентичност. Този неин отчаян „последен шанс за оцеляване” се нарича русофилия.

Русофилията е странно заболяване, от което не страда никоя друга посткомунистическа партия в Европа. Още по-малко преживелите съветския (руския) комунизъм европейски народи. Но от русофилия страдат големи части от дълго мамения ни народ, поради политическа неграмотност и поради предателството на неговите елити. Именно предполагаемата фактическа партия на русофилите, с които досега дискретно БСП се идентифицираше, може да излезе от столетницата. Доколко това ще се случи зависи от стечението на обстоятелствата, но очевидно ресурсът на БСП да контролира събитията не е същият, какъвто бе дори до 2009 година, а това е предпоставка русофилите да преценяват, че властовият ресурс „любов към миризливия казашки ботуш” (Захарий Стоянов) е станал по –мощен от доминаращата досега „социална” идея, свързана практически с измамата за „плавния социален преход”, така добре валоризин от столетницата.

Преценката може да се окаже много точна – докато към днешна дата в „социалността” на БСП едва ли вярва по-широк кръг от кръга на най-твърдия комунистически носталгичен електорат – т.е. не повече от 10% от избирателите, то в измамата на „дълбоко внедрената любов към Русия”, вярват значително повече наивни или просто политически неграмотни българи. Въпреки непоносимостта към руската държава и нейната антибългарска политика на всичките ни български мартири – Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов...

Жертвите на соцманталитета, политическото невежество, омразата към Америка, към свободата и демокрацията са все още твърде много у нас. Не бива да забравяме, че по време на комунизма и посткомунизма българският народ бе не само най-ограбеният от своята „партия любима”, но и най-жестоко манипулираният народ. И не на последно място състоянието на неговата политическа грамотност е отчайващо – тънкият инетелектуален и политически грамотен демократичен елит е буквално премазан днес от господстващата посткомунистическа войнствена посредственост и примитивизъм. Тя е завладяла огромни части от превърнатия в население народ, най-вече чрез контролираните от олигархията и червената мафия „свободни” медии – проводници на мутро-чалга културата. Тази „култура”пронизва отгоре додолу българския „елит”, съставен от новозабогатяли олигарси - бивши номенклатурци, комсомолски секретари, служители на комунистическите и посткомунистическите служби, политически въжеиграчи – продавачи на чудеса от 2001 г- насам, медийни проститутки (които се представят за журналистически каймак, макар да са просто марионетки на посткомунистическата мафия). И масата – съставена от вечно впиянчени, сякаш дрогирани и обезправени безмозъчни същества, които са готови да гласуват за всеки пореден „спасител”.

И сполука дори предвеща,
но дори и това ти прощавам,
сто лъжи или сто и една
на раздяля зло да забравим.

Настъпва ли времето на раздяла с измамите и лъжите на „левия преход” и на бесепизма като цяло? Ще излезем ли от омагьосаните кръгове на посткомунистичекския манталитет и невежество. Или ще протегнем отново ръка към поредната измама на посткомунистическите манипулатори?

Вдигни очи! Виж този свят -
животът днес върви напред,
а не назад...
Вдигни очи! Светът е с нас -
вдигни очи и знай,
ти имаш шанс.

Ще  вдигнеш ли отново очи, Народе????

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


        
Вече повече от 20 години продължава този последен валс, с обичащата не валса, а властта столетница. Социализмът и неговата партия така и не си отидоха доброволно, не слязоха от историческата сцена, не се покаяха за греховете и престъпленията си спрямо българския народ. И дори последните избори, които трябваше окончателно да оставят бесепизма в историята, на практика го утвърдиха като единствена алтернатива, при това представяща се за „демократична” на управлението на ГЕРБ и „диктатора” Бойко Борисов.

 

И последен след последните избори се оказа валса на останалият без сили „син” танцьор, с който почти си взехме сбогом, а не с неговата столетна партньорка.

Благоденствие ти обеща
и нали беше млада, свенлива,
аз повярвах на тази лъжа
с нея ти беше много красива.


        От 22 години БСП ни обещава само благоденствие и сполука, но получаваме само или гладни зими, или корупция в съотношение 8:5:3. Красотата на социалистическите лъжи и тогава и днес е напрово упоителна. Но като има кой да им вярва, защо хората спокойно да не си лъжат?

Последен валс, сбогом, любима,
ще си спомням за теб дори
и под новото име.

Новото име на БСП може да остане само метафора на криминалния преход. В посткомунистическа Русия, която продължава да определя до голяма степен зад кулисите направленията на българската политика се утвърди понятието „партия на властта”. Според Иван Кръстев за пръв път след избори 2009 БСП губи позицията си в България на „партия на властта”. Дали е точно така предстои да видим. Но очевидно има достатъчно факти, доказващи тезата, че бавно и малко по-малко наистина властта се изплъзва от БСП. Последен удар върху нейните властови ресурси бе прекратяването след първия и на „втория шлем” от руските енергийни проекти, целящи икономическо и политическо заробване на България от Русия през следващите 50 години. АЕЦ Белене може да се окаже предпоследен гвоздей в ковчега на погребания театрално още през 1997 г. бесепизъм.

За промяна говореше ти,
но понеже, обаче, защото.
Дума дупка не прави нали,
път на Изток откри към Европа.

Краят на бесепизма може да настъпи най-неочаквано и откъм онази страна, която за БСП е била винаги неотменна, макар и стартелно прикрита част от нейната посткомунистическа нова „европейска” идентичност. Този неин отчаян „последен шанс за оцеляване” се нарича русофилия.

Русофилията е странно заболяване, от което не страда никоя друга посткомунистическа партия в Европа. Още по-малко преживелите съветския (руския) комунизъм европейски народи. Но от русофилия страдат големи части от дълго мамения ни народ, поради политическа неграмотност и поради предателството на неговите елити. Именно предполагаемата фактическа партия на русофилите, с които досега дискретно БСП се идентифицираше, може да излезе от столетницата. Доколко това ще се случи зависи от стечението на обстоятелствата, но очевидно ресурсът на БСП да контролира събитията не е същият, какъвто бе дори до 2009 година, а това е предпоставка русофилите да преценяват, че властовият ресурс „любов към миризливия казашки ботуш” (Захарий Стоянов) е станал по –мощен от доминаращата досега „социална” идея, свързана практически с измамата за „плавния социален преход”, така добре валоризин от столетницата.

Преценката може да се окаже много точна – докато към днешна дата в „социалността” на БСП едва ли вярва по-широк кръг от кръга на най-твърдия комунистически носталгичен електорат – т.е. не повече от 10% от избирателите, то в измамата на „дълбоко внедрената любов към Русия”, вярват значително повече наивни или просто политически неграмотни българи. Въпреки непоносимостта към руската държава и нейната антибългарска политика на всичките ни български мартири – Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов...

Жертвите на соцманталитета, политическото невежество, омразата към Америка, към свободата и демокрацията са все още твърде много у нас. Не бива да забравяме, че по време на комунизма и посткомунизма българският народ бе не само най-ограбеният от своята „партия любима”, но и най-жестоко манипулираният народ. И не на последно място състоянието на неговата политическа грамотност е отчайващо – тънкият инетелектуален и политически грамотен демократичен елит е буквално премазан днес от господстващата посткомунистическа войнствена посредственост и примитивизъм. Тя е завладяла огромни части от превърнатия в население народ, най-вече чрез контролираните от олигархията и червената мафия „свободни” медии – проводници на мутро-чалга културата. Тази „култура”пронизва отгоре додолу българския „елит”, съставен от новозабогатяли олигарси - бивши номенклатурци, комсомолски секретари, служители на комунистическите и посткомунистическите служби, политически въжеиграчи – продавачи на чудеса от 2001 г- насам, медийни проститутки (които се представят за журналистически каймак, макар да са просто марионетки на посткомунистическата мафия). И масата – съставена от вечно впиянчени, сякаш дрогирани и обезправени безмозъчни същества, които са готови да гласуват за всеки пореден „спасител”.

И сполука дори предвеща,
но дори и това ти прощавам,
сто лъжи или сто и една
на раздяля зло да забравим.

Настъпва ли времето на раздяла с измамите и лъжите на „левия преход” и на бесепизма като цяло? Ще излезем ли от омагьосаните кръгове на посткомунистичекския манталитет и невежество. Или ще протегнем отново ръка към поредната измама на посткомунистическите манипулатори?

Вдигни очи! Виж този свят -
животът днес върви напред,
а не назад...
Вдигни очи! Светът е с нас -
вдигни очи и знай,
ти имаш шанс.

Ще вдигнеш ли отново очи, Народе????

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional