Сараево - умора и тъга двадесет години след войната

Сараево - някога весел и разнообразен град, не успя да се възстанови през 20-те години след началото на войната в Босна.

“Сараево бе весел град”, спомня си 46-годишната учителка по музика Амина Делич.

Днес столицата на Босна и Херцеговина отбелязва 20-та годишнина от войната, която започна през първата седмица на април 1992 г.

Събитието ще бъде отбелязано с концерт на булевард “Тито” под наслов “Червената линия на Сараево”, който ще представи песни, композирани по време на обсадата на града, продължила точно три години и пет месеца.

Улицата е известна като “алеята на снайперистите”, кръстена на сръбските снайперисти, които тероризираха гражданите на Сараево в продължение на близо четири години.

Музикантите ще свирят пред 11 541 празни столове в памет на онези, които загинаха от сръбските куршуми или ракети, от глад или болест.

“Трябва да запомним нашите другари съграждани”, за да “попречим тези жестокости да се случат отново”, заяви кметът Алия Бехмен.

Кореспондентите, които информираха света за трагедията, също ще се съберат в Сараево. Според организатора Реми Урдан от френския ежедневник “Монд” около стотина журналисти ветерани са тръгнали към столицата. Те ще се срещнат в хотел “Холидей Ин”, който също бе обстрелван.

Дали обсадата и “ежедневните опасности” помогнаха на гражданите на Сараево да станат по-добри хора?, пита местното издание “Дани”. Войната пребори “животинските импулси”, които събуди във всеки един, заключава Ведрана Сексан, автор на статията.

Тя оценява солидарността, която се е появила по време на този труден период.

Находчивостта, гордостта и идеализмът създадоха т. нар.  дух на Сараево, позволявайки на хората да преживеят обстрела, студа, жаждата и глада със стил.

Челистът Ведран Смайлович, например, е свирил на своя инструмент пред горящата сграда на библиотеката.

Инела Ногич е била избрана за “Мис Сараево под обсада”, като световните телевизионни екрани излъчваха образите на местни красавици на плакати с надписи “Не ни убивайте”.

Международни артисти и интелектуалци също показаха солидарност. Сред тях бяха Ванеса Редгрейв, Сюзън Зонтаг, Бернар Анри Леви и Хуан Гойтисоло.

“Загърнах душата си в бетонна сграда, за да стана сараевска роза”, изпя Стинг. Последната известна личност, която се присъедини към каузата, бе актрисата Анджелина Джоли, която направи филм за войната в Босна.

“Сараево няма да брои мъртвите - ще брои живите”, заплаши Радован Караджич, лидерът на босненските сърби по време на войната, според когото загиналите ще са повече на брой от оцелелите.

В момента Караджич е подсъдим в процес за геноцид в Международния трибунал на ООН за военните престъпления в бивша Югославия.

Разрушението, което неговите сили оставиха след себе си, се вижда и по етническия състав на някогашния мултиетнически град, в който в момента живеят предимно мюсюлмани. Сърбите се изнесоха, отчасти заради страх от отмъщения от страна на мюсюлманите и отчасти, за да избягат от сръбските снаряди.

“Това вече не е смесеният град, който бе преди войната”, заяви пенсионираният генерал Йован Дивяк - сърбин, който остана верен на Сараево.

Делич, учителката по музика, все още си спомня веселия и безгрижен град Сараево. Сега обаче тъгата и умората са осезаеми в кафенето, в което тя се среща с приятелите си.

Те се оплакват от различни проблеми - от корумпирани политици до твърде високи цени на имотите, както и от безразличието на Европейския съюз към държавата им.

Отделно от икономическите неволи обаче те се притесняват най-вече и от тенденцията хардлайнери и националисти постоянно да контролират нещата. Това е срещу идеята, че мюсюлманите, сърбите и хърватите все още могат да се научат да живеят заедно.

“Най-голямото зло на Европа от 20 век бе създадено от национализма”, казва писателят Миленко Йергович.

Йергович, който написа “Сараево Марлборо” след като избяга от обсадата, не е оптимист за бъдещето.

“Южните славяни трупат недоволство и винаги си оправят сметките”, заяви той за ДПА. “Вчерашните дългове ще бъдат изплатени след 50 години, както дълговете отпреди 50 години, бяха изплатени през 90-те години.”

Европейците бяха “щастливи, че са преборили фашизма” в другите държави, но “все още не сме го преборили в себе си”, каза той.

Александър Хемон е напуснал Сараево като млад и е станал писател в Чикаго. Завръщайки се, той се е скитал из града в продължение на 18 месеца, слушайки разказите на баба си и опитвайки се да съчетае спомените си с днешно Сараево.

“Градът е удивително подобен, но и удивително различен - частично разрушен”, заяви писателят за ДПА.

“Може би след 20 години Сараево ще бъде прекрасно място за живеене”, посочи бившият изгнаник Авдо Пролич.