Свободата днес и тук 03 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Залезът на патриарха

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Милен Радев

 
 

От два дни обичайното предпасхално политическо затишие в Германия е нарушено от шумен скандал.

За повода – маскиран като стихотворение,политически манифест на един – да си го кажем на съвременен български – изтрещял нобелист писахме вече вчера тук.

Предвид изпълнения с очевидни безобразия, с измислици и неверни внушения опус не учудва, че в Германия акцията на Грас получи подкрепа само от ноторни леви „интелектуалци“, от полуприкрити и от крайно десни нескрити антисемити и от юдофобската интернет-форумна блатна фауна.

Толкова по-внушително се надигна гласът на разума и елементарната порядъчност. Той звучи от всички големи политически сили, от средите на общественици и медийни личности, от граждански организации. Реакциите варират от невярващо изумление, през шок до възмущение.

Обектът е доскорошният неоспорим морален авторитет, патриархът на модерната германска литература, нобелистът Гюнтер Грас. От тук нататък едва ли ще му се удаде да изчисти името си от добавката „антиционист“ – един евфемизъм за другото – по-срамно и обществено презряно понятие.

Беловласият застъпник за свободата и правата на човека по света, големият писател и публицист Ралф Джордано (спасил се от нац.-социалистическото изтребление, скрит с години в едно хамбургско мазе) каза следното по адрес на своя колега Грас:

„Чувствам се лично наранен, защото преобръщането на фактите, тази подмяна на вината за това кой, кого заплашва идва от устата тъкмо на Гюнтер Грас. Когато всичко живо се нахвърли върху него, защото се разбра, че като 18-годишен младеж бил влязъл във Вафен-СС, аз излязох в негова защита. Толкова по-разочарован съм сега да чета, че според Грас Израел бил истинският враг на мира в Близкия Изток. Поемата на Гюнтер Грас е атентат срещу правото на съществуване на Израел.“

Хенрик М. Бродер нарече снощното телевизионно интервю на Гюнтер Грас, който, защищавайки се от всеобщата публична критика, използва и компрометирана от нац-социалистите лексика „интелектуалното самоубийство на един загубил връзката с действителността старец“. Според Бродер Грас е „прототипът на образования антисемит“.

Авторитетният публицист Тилман Краузе говори за „циничното ниво, на което е слязъл Грас“ и споделя критиката на Бродер, че небрежно дегизираният като лирика призив, отпечатан в три големи световни вестника, е ясно свидетелство за антисемитският начин на мислене на своя автор. Краузе установява „демагогска реторика“ в стихотворението и анализира както мисловни конструкции, така и стилистични формули, които не могат да скрият своя първоизточник в идеологията на нац-социализма.

Генералният секретар на ХДС Грьое заяви „Ужасѐн съм от стила и от основният замисъл на стихотворението. Грас е сляп за фактите: атомно въоръжаващият се Иран е този, който не признава правото на съществуване на Израел, отрича Холокоста и блокира международните проверки на своята ядрена мощ.“

Дори известният със симпатии към исляма и към палестинската Хамас председател на комисията по външните работи на Бундестага Рупрехт Поленц от ХДС нямаше как да не заяви, че „Грас е голям писател, но политическата оценка, която той дава е напълно погрешна.“ Грас подменя причината и следствието, смята Поленц и припомня, че Иран е този, който нарушава международното право и заплашва самото съществуване на Израел.

От партията, на която Грас е верен от десетилетия – СДПГ се изказват политици и критикуват „погрешната политическа оценка на автора“ или „опасната наивност, с която той оневинява фигура като Ахмадинеджат,наричайки го просто един хвалипръцко“…

Зелените и Свободните демократи също не пестят силни думи, изказват възмущение от публицистичния ход на Грас и го обвиняват в това, че ползва антисемитския стереотип, според който било израз на голяма смелост да се критикува Израел, защото с това се нарушавало някакво табу в Германия.

Външнополитическият говорител на групата на ХДС в Бундестага Мисфелдер нарече тезите на Грас отблъскващи, противоречащи на историята и показващи невежество за ситуацията в Близкия Изток. „Израел е единствената страна в региона, в която арабите и жените се ползват с реални демократични права. Погрешно е точно тази държава да бъде представяна като агресор“, каза Мисфелдер.

Интересна е според мен и позицията на израелското посолство в Германия. В нея се казва:

„Нещо, което не можем да премълчим е европейската традиция точно преди празника Песах евреите да бъдат обвинявани в извършване на ритуални убийства. В миналото ставаше дума за християнски деца, чиято кръв била ползвана за замесване на маца, днес се пише за иранския народ, който уж щял да бъде унищожен от Израел. При това се мълчи за факта, че Израел е единствената държава на света, на която публично се отрича правото да съществува. Ние желаем мирно съжителство със съседите в региона и не сме готови да поемем ролята във вътрешногерманското справяне с миналото, която Гюнтер Грас иска да ни припише.“

На този фон едва ли си струва да се обръща внимание на писъците на обичайните заподозрени от ляво-интелектуалната лагерна администрация. Президентът на отречения от много независими и читави писатели германски ПЕН-център Щрасер предупреждава, „по никой начин да не се продава германско въоръжение на израелското правителство, което неизбежно се готви за война срещу Иран“. Президентът на Академията на изкуствата – левият плакатист Клаус Щек защитава правото на Грас да има свое мнение, прибягвайки до познатата „антиционистка“ формула „Нека имаме правото да се произнесем критично за Израел без да ни обвиняват веднага в антисемитизъм…“ Щек смята, че безпокойството на Грас се споделя и от „много други наши съграждани“.

Последното заявление може да се стори дори донякъде вярно на човек, който се поразходи из коментарните секции под статиите в онлайн-изданията на големите германски медии. Такава смрадлива антисемитска помия, каквато се излива тези дни от анонимни драскачи (преди да бъде заличена от админите съгласно нормите на правото и на елементарната порядъчност) досега беше позната само от съответните български информационни платформи (където обаче тя за разлика от Германия остава необезпокоявано да резили съответното издание).

За познавачите на начина на функциониране на „интернет-демокрацията“ обаче е ясно, че този тип „глас народен“ има много малко общо с демографските реалности, а е най-често израз на организирани акции и на клинични състояния на някои хиперактивни участници.

Нещо обаче, което не може да се отмахне с така лека ръка ми направи впечатление тези дни: оказва се, че в България и то във високоинелектуална среда тези дни се готви посещението на една повече от странна фигура от Израел – така наречения от почитателите му „демитологизатор“, „деконструктор“ и „постционистки мислител“ Шломо Занд.

Този класически представител на вътрешноеврейския антисемитизъм, който би се квалифицирал (както се изрази мой приятел във Фейсбук) без изпит за гост-коментатор в Ал Джазира е поканен не от някакви интернетни маргинали, а от Института по балканистика и от Института за литература към БАН (!?) Той ще държи публични лекции, ще уврежда и без това страдащите от обществено-релевантна имунна недостатъчност студентски мозъци.

Не желая да се впускам в описания на тезите и „приносите“ на Шломо Занд. Препращам към информационни платформи за него и за тезите му за “измисления еврейски народ” тук и тук. На готовите да ме обвинят в абсурдно противоречие заради квалификацията на един евреин от Тел Авив в антисемитизъм споменавам само имената на такива одиозни фигури като Ноам Чомски, Хелън Томъс и Норман Финкелщайн и техните антиизраелски и антиеврейски обсесии.

Трябва ли да се напомня, че склонността към автодеструктивни мании съпровожда човечеството от край време. Защо от нея да са пощадени представителите на избрания народ?

На мен обаче в момента ми е по-интересно да науча какви ли обсесии са гонили отговорните за поканата и за салтанатите около гостуването в София на прононсирания левичар и дори изявен член на филиала на КГБ – компартията на Израел Шломо Занд?


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional