Свободата днес и тук 05 Юни 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Русия трябва да осъзнае: НАТО вече е в Грузия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
“Независимая газета"

Днес Грузия отбелязва годишнина от потушаването от съветските войски на митинга на 9 април 1989 г. Именно на този ден преди 23 години между Москва и Тбилиси, намиращи се тогава в състава на една държава, бе прокарана разделителната линия.  Оттогава отношенията само се влошаваха до пълното им скъсване вследствие на войната и това, че Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия.

Съществуват ли предпоставки за подобряването на руско-грузинските отношения. Изглежда днес ги няма. На общия мрачен фон се наслагват неприязнените лични взаимоотношения между Владимир Путин (който се връща на президентския стол) и Михаил Саакашвили. Москва нееднократно е подчертавала, че разговорът с Тбилиси е възможен едва след като Саакашвили си отиде. Съгласно грузинската конституция това трябва да стане през 2013 г.

Но и появата на нов президент не е гаранция за подобряването на отношенията. След разпада на СССР Москва не пожела да потърси общ език с “националиста” Гамсахурдия. Не можа да го намери и с “демократа” Шеварднадзе. С голяма доза вероятност може да се предположи, че следващият грузински лидер първоначално няма да устройва Кремъл, защото веднага ще стане заложник както на инерцията от външнополитическия вектор на страната, така и на многомилиардните кредити от САЩ. Та нали именно тежненията на Грузия към Запада, стремежът й към НАТО е за Москва като трън в очите. В края на миналата години президентът Дмитрий Медведев каза на среща с военни във Владикавказ, Северна Осетия, че войната от 2008 г. е предотвратила разширяването на НАТО. 

Трябва да направим уговорката, че предотвратяването беше формално. На практика НАТО отдавна е в Грузия. И това, че военните например от Турция или САЩ, които пребивават в тази страна при комфортни условия, не разполагат със статута “военнослужещ от “Н”-ската база” е само повърхностен фактор, който не пречи на страните от алианса да оказват всякаква помощ на Грузия, а на властите й да командироват свои войници и офицери в операции под егидата на НАТО. Тоест алиансът вече пребивава на южната граница на Руската федерация. И ще пребивава, без да се разширява официално. Тази стратегия се поддържа и от могъщи държави като Германия и Франция, които не желаят плътен военен съюз с обременената с териториални проблеми Грузия. Но не е по силите на Москва да забрани на Тбилиси да поддържа двустранни военни отношения с тази или онази държава от пакта. Тогава може би си струва да се опита да заинтригува Тбилиси с предложение, което ще уравновеси стремежът му към НАТО.

Очевидно главната грижа на Грузия (или претенция към Русия) се свежда до възстановяването на нейната териториална цялост. По този въпрос целият политически спектър в страната е на едно мнение, макар и при разнообразие в подходите за решаването му.  Един от подходите предполага отказ от интеграцията в НАТО, ако това помогне за възвръщането на загубените територии. Впрочем самата идея за встъпването в алианса, съгласно социологическите допитвания, вече не е толкова популярна в Грузия, както например преди 10 години. Тогава количеството на привържениците бе 90 на сто, а сега е спаднало до 65-70 процента.

Като отчете и тази тенденция, Москва може да се опита да формулира пред Тбилиси някаква формула за снижаване на сътрудничеството с НАТО до приемливо за нея (за Москва) равнище в замяна на възстановяването на грузинските граници от съветско време въз основата на някакъв конфедеративен договор с общностите, обявили се за автономни. Разбира се не бива да се смята, че този вариант е сигурно печеливш, защото ситуацията е сложна. И се усложнява още повече от това, че ще трябва да се разговаря и с властите в Сухуми и Цхинвали, които рядко правят компромиси по принципни въпроси.

Трябва да полагат повече интелектулни усилия за изработването на различни сценарии за решаването на сложни междудържавни проблеми. При това - и от двете страни. Търсенето на “второ най-добро решение” или с други думи на компромис, е шанс за народите на двете страни да се измъкнат от логиката на враждебността. Както показва опитът от конфликта на Близкия изток, противопоставяния от този род могат да продължават вечно.

- - - - - - - - -

Звияд Гамасахурдия - първият демократично избран президент на Грузия; избран през април 1991 г., но свален няколко месеца по-късно с преврат; умира в изгнание, вероятно след самоубийство.

Едуард Шеварднадзе - вторият президент на Грузия (от 1995 до 2003 г.); преди това е бил външен министър на СССР - бел. прев.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional