Свободата днес и тук 01 Юни 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За албанците в Гърция вкусът на капитализма се оказа горчив

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Бенет Колека и Рене Малтезу от Ройтерс

Артур Метай печели първите си драхми през 1991 г.,  продавайки бермуди на американските войници, разположени в гръцката столица Атина. Гърция бе за албанци като Метай първият допир с капитализма след рухването на четири десетилетия  комунистическо управление. Метай отвори фризьорски салон и назначи 14 души. Около 500 000 албанци последваха пътя му в Гърция, изпращайки пари от южната си съседка, основен приход за албанската икономика. Но след избухването на гръцката дългова криза през 2009 г., големите бакшиши на Метай започнаха да пресъхват, а редовните му клиенти поискаха да ги обслужва на вересия.

И докато светът гледа как гърците се опитват да се справят с нарастващата безработица, увеличаването на данъците и намаляването на заплатите, тихата общност от стотици хиляди албанци, 60 процента от имигрантската работна сила, прави преоценка на своето бъдеще.

Мнозина са изправени пред труден избор -  да се върнат в  бедната си страна, която изоставиха, и да се опитат да стартират наново или да продължат и да бъдат изправени да преминат в нелегалност в поразената от криза страна, която направиха свой дом.

Когато крадец разбил с чук прозореца на салона на Метай, той взел решение да напусне. В Албания се завърнал през декември с жена си и малката си дъщеря и със спестявания колкото да открие скромен нов салон в столицата Тирана. Изглежда вече няма пари, казва той за Гърция. Всичко пресъхна.

Много хиляди албанци се завърнаха у дома, търсейки сигурността на семейните мрежи, но докарвайки със себе си деца, родени и възпитани в чужбина, за които Албания е една странна страна.

Тъй като кризата в Гърция и Италия, друго горещо място за албанските имигранти, не показва признаци скоро да стихне,   възникват въпроси дали е разумно Албания толкова много да разчита на пари от чужбина, за да поддържа растежа, и дали вълната от завръщащи се имигранти ще бъде предимство или бреме.

Гръцката криза засегна най-тежко икономически сектори, в които албанските имигранти работят, заяви Ана Триандафилиду от анализаторската група ЕЛЕАМЕП в Атина, която е проучила влиянието на кризата върху имигрантите. Строителният сектор, в който много албанци започват работа, е орязал почти половината от своята работна сила до 240 000 души миналата година от 400 хиляди през 2008 г.

Броят на разрешенията за пребиваване на имигранти е намалял с 20 процента годишно след началото на кризата, заяви  Триандафилиду.

Имигрантите могат да загубят законовия си статут, ако са безработни за дълъг период. Мнозина са принудени да приемат работа с по-ниско заплащане или без социални осигуровки.  Това, от което сега страдат много емигранти, е делегализацията, което е трагично, заяви Триандафилиду.

В четвъртък гръцката полиция съобщи, че 38-годишен албанец се е самоубил, като скочил от покрива на сграда в южния остров Крит. Това стана един ден след като гръцки пенсионер се застреля в главата пред парламента, оставяйки ръчно написана бележка, че по-скоро би умрял, отколкото да търси рови из кофите.   

С официална безработица от 13,4 процента Албания трудно може да погълне завръщащите се имигранти, търсещи работа.

Страната е една от най-бедните в Европа и страда от ефекта на кризата със суверенния дълг в еврозоната и особено в нейните главни търговски партньори и инвеститори - Гърция и Италия.  Парите от албанците, работещи в чужбина, намаляха наполовина след 2007 г., когато 951 милиона евро съставяха 10 процента от БВП на страната.

Трудно е да се достигне до достоверни данни, но албански служители оценяват, че 15 процента от пребиваващата легално  албанска имигрантска общност в Гърция, както и оценяваните на 250 000 нелегални имигранти са се завърнали в Албания.  Банковите депозити в Албания нараснаха със 717 милиона евро в периода между януари 2011 г. и януари 2012 г. Голяма част от тези пари са от имигранти, донесли спестяванията си в Албания.

Те постъпиха умно - първо изнесоха депозитите си, след това другото имущество и сега се готвят за нов живот, казва бившият албански заместник финансов министър Флориан Мима. Но тги очаква несигурно бъдеще.

Тук получавам 800 леки на ден /около 5 евро/, което е колкото получавах на час в Гърция, казва Флоренца Сулолари, която е намерила работа в текстилен завод в родния си град Корча миналата година, след като загубила подобна работа в Гърция.

Проблемите на Гърция я последваха. Текстилната индустрия  някога проъфтяваше заради поръчките от Гърция, но сега се бори да оцелее. Гръцките компании са над 40 процента от чуждестранните инвестиции в Албания, но компанията  “Греит”, за която Сулолари работи, намали работната си сила на 67 от 350 души през 2006 г., тъй като поръчките от Гърция намаляват. 

“Под стрес”. Това отговори гръцкият собственик на компанията  Панайотис  Каглацис, когато беше попитан как се справя. Тук се боря и не съм сигурен, че ще получа парите, казва той.

На граничния пункт Капщика в един топъл мартенски ден  началникът на митницата Артан Заими заяви, че 57 семейства са  напуснали Гърция през неговия граничен пункт от януари на фона на 170 през 2011 г. От юли 2011 г. цифрите се удвоиха, казва той.

Някои имигранти са си купили фурни за пица или хляб, трактори, инструменти, с които да започнат бизнес, каза той.  Някои първо изнасят бизнеса, а семействата си по-късно.

33-годишният Бледжан Лиме държи цялото си семейно имущество в задната част на бял микробус, с който се завръща в Албания след 20 години в Гърция.

Уморен, потен и търсещ думи, Лиме казва, че не знае с какво ще се занимава. 

Той възлага надежди на своята четиригодишна дъщеря Кемили, която той и съпругата му научили да говори албански за разлика от много други албански деца, родени в Гърция.

Децата също усетиха стреса и расизма, казва Елда Узхури.  Тя се е завърнала в Албания, след като съпругът й не могъл да си намери работа в строителството и гърците започнали да се отказват от помощ в домакинството като детегледачки и болногледачки.

Там те бяха албанци, казва тя за двете си момчета на 13 и 11 години. Тук са смятани за гърци. Докато се адаптират, ще се чувстват като чужденци на двете места, казва тя.             

Албанските политици подцениха влиянието на вълната от завръщащи се имигранти за албанската икономика.

Абсолютно съм убеден, че Албания може да задържи всички имигранти, ако те решат да се завърнат, казва Флориан Мима, бивш заместник финансов министър, който е в комисията по икономика в албанския парламент.  

Да се завърнеш в Албания с пълна банкова сметка и глава пълна с идеи. Земята е тук. Селското стопанство ще погълне тази работна сила, казва той.

Но относително ниските заплати и високите цени ще откажат други, заяви Фатмир Мемай, заместник декан на факултета по икономика в Тирана, който е изучавал имигрантските въпроси.

Той каза, че намаляването на парите от чужбина и напрежението върху икономиката може да заставят Албания да промени икономическия си модел и да не разчита на голямата диаспора, която работи в чужбина.

Докато приключва работата по създаването на своя нов салон в Тирана “Артурос стайлинг”, Метай е реалист за бъдещето.

Тук не можете да спечелите толкова пари колкото там, но разходите тук са по-малко, казва той. Както и там, така и тук  усилената работа не се цени. Всички ти казват да не се напъваш.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional