От две седмици в германските културни и извънкултурни среди бушуват обагрени с пъстри аргументи и взаимни нападки дискусии. Поводът е все един и същ – политическият пафлет с антиизраелски патос на нобелиста Грас.
Не остават назад и владеещите четмо и писмо среди на наричания някога „прусаци на Балканите“ народ.
На само повърхностния наблюдател не може да не направи впечатление особената страст и личностна стръв, с която в България се дебатират теми, уж отдалечени от днешната страна на розите и мутрите на доста десетилетия във времето и на хиляди километри в пространството.
По-вникващият и запознатият ще отбележи, че болезнената дискусия в Германия – все още тежко обременена от своето военно минало и жарките страсти в български публицистични и форумни среди по тази тема имат и общи корени.
И в Германия, и в България се помни първата половина на ХХ век с дълбоки и трагични национални катаклизми, с увличащ в определени периоди национален подем и последвал трагичен разгром.
И в Германия, и в България темата за „евреите“ и „еврейството“ придобива по онова време болезнена обществена значимост, става предмет на пропагандни кампании и достига, макар и различни в двете страни, но като цяло – трагични – измерения.
Вследствие и на коренно различните условия в отделните части, на които се разпадат тези държави след войната (Западна и Източна Германия от една страна; „Народна“ Република България, Република Македония и частично Гърция – от друга) и Германия, и България – не успяват да анализират и осмислят изчерпателно и обективно – без оковите на наложените съответно от диктатурата, от изискванията на raison d’état или на политическата коректност ограничения – целия комплекс на извършените престъпления или достойни действия спрямо еврейските съграждани, на взаимоотношенията с евреите в своите страни, с еврейството като цяло, дори и отношението към държавата Израел днес.
Сходни мотиви… Подобни черти… Общи корени…
И все пак, има в тукашния ни дебат (дискурс нека го наричат на други места) нещо особено, нещо наше си, нещо което не може да скрие своя специфично балкански колорит (авторът на тези редове нито се заблуждава за същинската принадлежност и на собствените писания, нито се опитва да се отдели от личния състав на гореспоменатата циркова трупа!).
Трудно е да се изброят всички характеристики, но отклоняването на спора от основната тема, стъкмяването завчас на тюрлюгювеч от почти несвързани един с друг сюжети, слабо изразената склонност за рефлектиране, за вникване в аргументите на другия и сякаш непосилната способност за диференцирана преценка, скоропостижното преминаване на доводи ad hominem, да не говорим пък за готовността да се ползват неверни, недоказани или дори фалшиви аргументи – всички това са типични черти, отличаващи нашето зрелище, което нарекох по-горе цирк „Балкан“…
За илюстрация и умствено упражнение ще приведа следната повече задочна дискусия, която се разгърна тези дни с участието на нашата приятелка и ценена публицистка Даниела Горчева, която бе обвинена в „антисемитизъм, профашизъм и расизъм“ от Леа Коен и която пък от своя страна обвини мен в „болшевизъм“ заради непоколебимото ми становище, че пасквилът на Гюнтер Грас, насочен срещу самото право на съществуване на Израел няма нищо общо със свободата на словото, което Даниела защищава не по-малко непоколебимо.
И така, ето нужните ни за днешното семинарно упражнение линкове:
- „Ядрен отговор в стихове, засега“ – Борислав Скочев (коментар на стълкновението Леа Коен Даниела Горчева) в “Свободата”
- „Право на отговор“ на Леа Коен пак в “Свободата” на Едвин Сугарев
След като видях, че съм споменат поименно от Леа Коен в нейния текст написах в коментар под него следното:
Виждам, че и моето име е било споменато по-горе. Затова трябва да взема кратко отношение.
При всичката несъвместимост на преценките на Даниела Горчева и Борислав Скочев от една страна и на моя грешност от друга за актуалната скандална Гюнтреграсиада, трябва да защитя Даниела, когато тя е обвинявана в “антитурски изстъпления”, с които била станала “известна на времето”.
Всеки, който познава Даниела разбира, че тук може да става дума само за недоразумение, за объркване на личности от незнание.
Абсурдно е тъкмо на Даниела, която от години се ангажира против неправдите, извършвани по адрес на помаци, турци и цигани да й бъде вменяван във вина някакъв “расизъм” и пр. дивотии!
Друг е въпросът, че това, което Даниела намери за нужно да пише по случая с политическия антиизраелски памфлет на някогашния писател Грас става повод (както виждаме и тук в коментарите, а и на стената й във Фейсбук) да изпълзяват най-примитивни юдофоби.
Нищо общо със защита на свободата на словото няма апологията на тези политически зловещи упражнения на Г. Г.
Както писах и в писмо до Даниела, когато човек като нея е проявявал активност и при най-малкия повод за да заклеймява (с основание! – б.м.) неправдите спрямо помаци, турци, цигани и мюсюлмани въобще, от него очаквам със същия плам да осъди и по същество антиеврейската атака на нобелиста Грас, който публично работи за това да се лиши Израел от възможността за защита срещу открито дефинираната цел на свои арабски и персийски съседи да го унищожат буквално.
И това става точно в дните, когато пред очите ни Мюсюлманското братство се кани да превземе властта в Египет, от Синай още отсега полетяха ракети срещу Израел, а през следващите месеци вероятно ще станем свидетели на беснуването на агресивния радикален ислям с пълна сила…“
След този ми коментар, както всеки може да проследи по горния линк, под „Писмото…“ Даниела ме обвини почти неприкрито в „болшевизъм“ заради това, че съм „заклеймявал“ почтения творец Г.Г. Също така тя се изказва огорчена от „защитата“ ми, която била от такъв характер, че била по-скоро „подкрепа за обвиненията на Леа Коен“…
Отговорих пак там със следното открито писъмце. Силно се надявам това да е последното, което ми се налага да пиша по казуса:
Права си Дани, трябвало е да добавя към бележката си за “качествата”, които ти вменява във вина Леа Коен и които нарекох абсурдни по горе, също така и “вашите антисемитски, профашистки и расистки възгледи”, с които тя те е “отличила” в писмото си до теб.
Тъй като напоследък чета само минимално нужното не бях стигнал въобще до този пасаж след като открих първото изречение. То ми беше достатъчно за да напиша, че може да става дума само за недоразумение и за объркване на личности от невежество.
Сега добавям (а понеже ми задаваш и странен въпрос отговарям същевременно и на него), че е не само абсурдно, но свидетелства и за особена перверзност точно теб, с не само заявената, но и доказана твоя обществена позиция да те обвиняват в “антисемитски, профашистки и расистки възгледи”. Това е толкова очевидно, че всяко по-нататъшно задълбочаване ми изглежда даже неприлично.
Каква антисемитка може да си ти, дай да говорим за истински и сериозни неща…
Ако някой въпреки това го прави и след посочването на очевидното му невежество и погрешност, и продължава да се опитва да те вкара в такъв контекст, на такъв може и трябва да се допусне, че или му хлопа дъската, или има долни и потайни намерения.
* * *
А сега по другото:
Не ми е привичка да боравя с етикети – налагането на етикети като “болшевизъм” и пр. оставям на други.
Нито Грас нито ти сте антисемити (при Грас не съм толкова убеден както при теб, но понеже такова твърдение е априори недоказуемо, както и самата дефиниция е мъглява, не бих го повдигал). В последния си текст, който мисля че се намира и тук по-горе на „Свободата“, писах експлицитно, че самото поставяне на въпроса „антисемит ли е Грас“ е безсмислено и излишно.
Характерно за “грасиадата” обаче е, че тя обслужва антисемитизма, че окуражава и прави още повече обществено допустима отколкото и сега е, най-опасната форма на съвременната юдофобия (писна ми сто пъти да трябва да пиша едно и също нещо!): отричането правото на Израел да се брани с адекватни средства срещу екзистенциалната заплаха за съществуването му.
И понеже ти сама се ангажира и то както ти е адета, емоционално, с казуса “Грас” ще ти се наложи отново да изчетеш това, което писах многократно последните дни и в което не съм сам, а е споделено с много германски интелектуалци, с които общувам и които разобличават и изобличават левичарските, маскирани като “антиционизъм” и като “критика на агресивната политика на Израел” слабо завоалирани вече антиеврейски рефлекси.
Същите прозират зад непосредствено следващите проклинания на “световната плутокрация”, на “банкерите от Уолстрийт”. Всяка разлика изчезва, когато се присъединят и познатите активисти-окупационисти: “антиглобалисти”, “антиамериканисти” и „антикапиталисти“. В допълнение – особено в нашите условия важи това поголовно – забълбуква блатната фауна на онези, които рефлекторно са усвоили, че щом си „антикомунист“ трябвало да си и враг на евреите, защото те не само че „разпънаха Христос“, но и „направиха болшевишката революция“, „създадоха Чека“ и „извършиха преврата на Девети септмври“, а „евреи бяха най-големите убийци на ДеСе“… Скотско и примитивно мислене, което не заслужава и ред повече.
Всички те са една и съща мизерна публика и Грас с неговата „свобода на словото“ обслужва и окуражава нейните все по-публични и самоуверени изяви. На него разбира се му е лесно да се ползва от тази свобода, да проявява слабо скрити симпатии към режима на реакционния ислям в Техеран, да обрича в словесните си конструкции де факто на унищожение единствената демокрация в Близкия изток, да осъжда третирането на ислямистките врагове на Израел и пр. от сигурната все още позиция на днешна Германия.
По-различни ще станат нещата ако и когато Израел го няма повече на картата. Тогава директно на дневен ред идва съдбата на нашата западна цивилизация (не че този трагичен момент ще ни се размине и без пропадането в един миг на Израел, но просто процесите са по-бавни все още), изправена пред помитащата целия живот, такъв какъвто го познаваме, вълна на ислямска експанзия.
Живея в една от фокалните точки на натрупване на напрежение на тази вълна и знам много точно за какво говоря.
Вземете последните новини.png)
