Новият законопроект за лустрация

                      З А К О Н

                                                    за

временно въвеждане на ограничения за заемане на                                ръководни длъжности

Чл.1 Този закон урежда временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия Съдебен Съвет, Министерство на отбраната, Българската Народна Банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана и  ръководните органи на Националната Електрическа Компания ЕАД и Българския Енергиен Холдинг ЕАД и дружествата с преобладаващо държавно участие.

Чл.2 (1) Лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, временно не могат да заемат ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия Съдебен Съвет, Министерство на отбраната, Българската Народна Банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана и  ръководните органи на Националната Електрическа Компания ЕАД и Българския Енергиен Холдинг ЕАД и дружествата с преобладаващо държавно участие.

         (2) Срокът на въведеното временно ограничение по ал.1 е 10 години от влизането на закона в сила.

Чл.3 Изпълнението на настоящия закон се възлага на административните ръководители, извършващи назначаване, респективно на органите, извършващи избор на служители във ведомствата по чл. 2(1)

Чл.4 (1) В едномесечен срок от влизането на закона в сила, органите по чл.3 са длъжни да изпратят пълен списък на служителите, заемащи ръководни длъжности в съответното ведомство на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за извършване на проверка за евентуалната им принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

        (2) Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия  извършва с приоритет проверка за принадлежност на лицата от категориите посочени в чл.2 (1) и постановява решение, с което се произнася по съвместимостта на лицата да заемат постове в категориите, изброени в чл.2(2).

       (3) Решението на Комисията подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

       (4) В седемдневен срок от влизане в сила на решението по ал.2, органите по чл. 3 издават заповед, респективно постановяват решение за освобождаване на служителя от заеманата длъжност. Заповедта (решението) подлежи на предварително изпълнение.

Чл. 5 (1) Кандидатите за заемане на ръководна длъжност във ведомствата по чл. 2(1) задължително представят удостоверение за липса на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

          (2) Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия  издава удостоверенията по ал.1 в срок от един месец от получаване на заявлението, като задължително отбелязва предназначението му.

Чл.6 (1) За нарушения на разпоредбите на настоящия закон, на административните ръководители по чл.3 се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лева. При повторност, глобата е от 5000 до 10 000 лева.

         (2) Нарушенията се установяват от главния секретар на Министерски съвет, а глобите се налагат от Министър-председателя на Република България. Наказателните постановления подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

                 ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон „ръководна длъжност” е длъжността, свързана с определяне, формулиране, ръководене или консултиране на разработването и провеждането на държавната и общинската политика; подготвянето на закони, нормативни актове, обществени правила и регулатори и организиране и контролиране на тяхното изпълнение; изпълняване на ръководни функции в законодателната, съдебната и изпълнителната власт; ръководене на обществени, синдикални и други организации със специални интереси, разработване и провеждане на тяхната политика; планиране, ръководене и координиране на цялостната дейност на предприятия и организации или на техни вътрешни структури, отдели и звена; осъществяване контрол по отношение на други работещи. Това включва и  лица, които са  директори, изпълнителни директори или ръководители на отделни структури, които управляват предприятия или организации, или техни вътрешни служби, като се изискват общо трима или повече ръководители, а също и лица, които управляват предприятия, или организации от свое собствено име или от името на собственика с малко не-управленска помощ и съдействието на не повече от още един управител, който също следва да бъде класифициран в тази подгрупа, като в повечето случаи задачите ще бъдат с по-голям обхват от тези на специализирания управител в по-голямо предприятие или организация.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2. В Закона за Държавния служител (Обнародван, ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., изм., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г., бр. 99 от 20 ноември 2001 г., в сила от 20 ноември 2001 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 август 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 24 от 21 март 2006 г., бр. 30 от 11 април 2006 г., в сила от 12 юли 2006 г., бр. 102 от 19 декември 2006 г., бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 1 март 2008 г., бр. 64 от 7 август 2007 г., бр. 43 от 29 април 2008 г.),

в чл.3 се създава нова т.5 със следния текст:

„т.5. лица попадат под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности.”

          §3. В Закона за администрацията (Обнародван, ДВ, бр. 130 от 5 ноември 1998 г.,бр. 8 от 29 януари 1999 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., бр. 64 от 4 август 2000 г., в сила от 4 август 2000 г., бр. 81 от 6 октомври 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 99 от 20 ноември 2001 г., в сила от 20 ноември 2001 г., попр. , бр. 101 от 23 ноември 2001 г., изм., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 24 от 21 март 2006 г., бр. 30 от 11 април 2006 г., в сила от 12 юли 2006 г., бр. 69 от 25 август 2006 г., бр. 102 от 19 декември 2006 г., бр. 46 от 12 юни 2007 г., в сила от 13 юни 2008 г., бр. 78 от 28 септември 2007 г., бр. 43 от 29 април 2008 г.),

 в чл.14 се създава нова ал.4  със следния текст :

„(4)Лицата, попадащи под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности  не могат да заемат ръководни длъжности по реда на този закон.”

            §4. В закона за защита на класифицираната информация (Обн. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., попр. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2003г., изм. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.55 от 25 Юни 2004г., доп. ДВ. бр.89 от 12 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.95 от 20 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г),

в чл.21 се създава нова т.3 на ал.1 със следния текст :                                   ”т.3 не попада под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности.”

            §5. В Закона за Министерството на вътрешните работи

( Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г).

в чл. 245(1) се създава нова т. 16 със следния текст :                              „т.16. ако попада под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”.

          §6. В закона за отбраната и въоръжените сили (Обн. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г.)

в чл.80 се създава нова ал.3 със следния текст:

„(3) При определяне на щатния състав на администрацията се прилагат изискванията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”.

             §7. В Закона за БНБ (Обн. ДВ. бр.46 от 10 Юни 1997г., доп. ДВ. бр.49 от 29 Април 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.20 от 5 Март 1999г., доп. ДВ. бр.54 от 15 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.109 от 18 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.10 от 28 Януари 2005г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г.), се създава нов §14-а със следния текст:                                                                              „§14-а. Управителят на БНБ в три месечен срок привежда в съответствие щата на банката  с изискванията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”.

                  §8. В Закона за Омбудсмана (Обн. ДВ. бр.48 от 23 Май 2003г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.), в чл.14 се добавя ново изречение със сления текст :

”Омбудсманът и заместник-омбудсманът не трябва да попадат под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”

          §9. В Закона за Съдебната власт (Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.), в чл.18 ал.1 се създава нова т.11 със следния текст :

„ т.11 попада под ограниченията на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”

          §10. В закона за ДАНС (Обн. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.22 от 24 Март 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.) ,в чл.45 се създава нова алинея след ал. 5 със следния текст :

„(5) Служители на ДАНС не могат да бъдат лица за които се отнасят ограниченията въведени със Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности.”

               §11. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г.) се създава   нова т.8 в чл.9 със следния текст :                           „т.8. Извършва проверки, обявява принадлежност и предоставя информация във връзка с изпълнението на Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности” 

        §12. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (Обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г., изм., бр. 24 от 14.03.1995 г., изм. и доп., бр. 49 от 30.05.1995 г., бр. 65 от 21.07.1995 г., изм., бр. 90 от 24.10.1996 г., доп., бр. 122 от 19.12.1997 г., изм., бр. 33 от 24.03.1998 г., бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г., изм. и доп., бр. 154 от 28.12.1998 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., изм. и доп., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм., бр. 26 от 29.03.2000 г., изм. и доп., бр. 85 от 17.10.2000 г., в сила от 17.10.2000 г., изм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 119 от 27.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 69 от 5.08.2003 г., в сила от 27.10.2003 г., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 1.03.2007 г., изм. и доп., бр. 69 от 25.08.2006 г., бр. 61 от 27.07.2007 г., бр. 63 от 3.08.2007 г., в сила от 3.08.2007 г., бр. 54 от 13.06.2008 г., изм., бр. 108 от 19.12.2008 г., доп., бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 1.05.2009 г., изм. и доп., бр. 14 от 20.02.2009 г., изм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 44 от 12.06.2009 г.) се създава нова преходна разпоредба със следния текст :

„Преходна разпоредба:”§9. Кметовете на общини привеждат щатният състав на общинската администрация в съответствие със Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”

             §13. В Търговския закон (Обн., ДВ, бр. 48 от 18.06.1991 г., в сила от 1.07.1991 г., изм., бр. 25 от 27.03.1992 г., изм. и доп., бр. 61 от 16.07.1993 г., бр. 103 от 7.12.1993 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., изм., бр. 63 от 14.07.1995 г., изм. и доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.07.1996 г., изм. и доп., бр. 83 от 1.10.1996 г., в сила от 1.11.1996 г., изм., бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм. и доп., бр. 100 от 31.10.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г. - бр. 21 от 20.02.1998 г., доп., бр. 39 от 7.04.1998 г., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм., бр. 33 от 9.04.1999 г., доп., бр. 42 от 5.05.1999 г., изм., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., изм., бр. 90 от 15.10.1999 г., доп., бр. 103 от 30.11.1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 28 от 19.03.2002 г., изм. и доп., бр. 61 от 21.06.2002 г., доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., изм., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г., бр. 58 от 27.06.2003 г., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.10.2005 г., изм., бр. 39 от 10.05.2005 г., бр. 42 от 17.05.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г., изм. и доп., бр. 66 от 12.08.2005 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 38 от 9.05.2006 г., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм., бр. 92 от 13.11.2007 г., изм. и доп., бр. 104 от 11.12.2007 г., изм., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., бр. 67 от 29.07.2008 г., доп., бр. 70 от 8.08.2008 г., изм., бр. 100 от 21.11.2008 г., доп., бр. 108 от 19.12.2008 г., изм., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (**) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., изм. и доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., доп., бр. 41 от 1.06.2010 г., изм. и доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., доп., бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г., бр. 18 от 1.03.2011 г., изм. и доп., бр. 34 от 29.04.2011 г., в сила от 3.05.2011 г.) се създава нова  преходна разпоредба със следния текст: Преходна Разпоредба

„§11. Собственикът на търговското дружество с преобладаващо държавно участие привежда управителните му органи  в съответствие със Закона за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”

София, 02. 05. 2012г.             

                   М      О     Т     И     В     И

След падането на желязната завеса в редица държави в Европа бяха приети и приложени лустрационни закони. Лустрационните закони не заплашват основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост нито са наказание по презумпция за вина.

Извършени престъпления по времето на комунистическите режими, следва да се наказват в съответствие с Наказателния кодекс, като трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерил справедливо решение.

  Целта на лустрационните закони е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО.

Това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия, следствие на действията на предишни управления.

С цел за правилното прилагане на лустрационните закони, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие „Насоки за гарантиране че лустрационните закони и сходните административни мерки съответстват на изискванията на държава основана на върховенството на закона”. Това ръководство се съдържа в  Документ 7568/ 3 юни 1996г. на ПАСЕ, доклад на Адриан Северин, (Румъния , Социалистическа група).

В приетата Резолюция 1096/1996г. на ПАСЕ се казва :

„11. Що се отнася до третирането на лица, които не са извършили никакви престъпления, които могат да бъдат преследвани в съответствие с параграф 7, но които въпреки това са били на високи постове при бившите тоталитарни комунистически режими и са ги подкрепяли, Асамблеята отбелязва, че някои страни намериха за необходимо да въведат административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега.

12. Асамблеята подчертава, че по принцип тези мерки могат да бъдат в съответствие с демократичната държава под върховенството на закона, ако бъдат спазени няколко критерия.

Първо, вината, като лична такава, а не колективна, трябва да бъде доказана във всеки отделен случай - това подчертава нуждата от индивидуално, а не колективно прилагане на лустрационните закони.

 Второ, правото на защита, презумпцията за невинност до доказване на противното и правото на обжалване пред съда трябва да бъдат гарантирани. Отмъщението никога не може да бъде цел на подобни мерки, нито пък трябва да се позволи политическа или социална злоупотреба с процеса на лустрация. Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни - това е задача на прокурорите, които използват наказателното право -а да се защити новосъздадената демокрация.

13. Следователно Асамблеята предлага да се гарантира, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона и са насочени срещу заплахите към основните права на човека и процеса на демократизация. Моля вижте "Насоки за гарантиране, че лустрационните закони и подобни административни мерки отговарят на изискванията за държава основана на върховенството на закона" като референтен текст.

Въпросният референтен текст се намира в Доклада на Адриан Северин по който ПАСЕ прие Резолюция 1096/1996  - Doc.7568 / June 1996  - „Доклад за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи”.

При всички лустрационни закони прилагани в европейските държави, се въвежда принцип на преценяване на всеки случай индивидуално, от независим орган избиран от парламента с голямо мнозинство.

Този модел е запазен и в настоящия законопроект. Всеки акт на административен ръководител на институциите и ведомствата изброени в Чл.1 и Чл.2 на законопроекта подлежи на съдебен контрол.

Вносителите смятат, че 23 години след началото на промените в България този въпрос остава актуален, тъй като той не е намерил своето решение до днес. Също така, във връзка с настоящия  законопроект е предложен и Закон за изменение  и допълнение на Конституцията на Република България.

Важно е България да не бъде „троянски кон” в европейските  и евроантлантическите организации, а да сътрудничи искрено и ефективно за постигането на тяхната цел.  

За сравнение процеса на денацификацията в Германия е провеждана много години след Втората световна война. Германия е и една от страните където беше извършена радикална декомунизация, а дейността на бившите служители и агенти на ЩАЗИ е поставена под наблюдение, в периода след падането на Берлинската стена.

При определянето на дефиницията „ръководни длъжности” е използвано определението от Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България, с изключение на изборните длъжности.