Стихове

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ

САМОТА

Да си самотен в този град,

където всичко е нетрайно,

където хората дружат

без искреност, без скръб, без тайна,

където сградите стоят

и в тъмнината бдят и слушат -

това е най-страхотният,

необясним, убийствен ужас.

Трамваите по мен реват,

от релсите излизат, гонят.

На всеки светъл кръстопът

блести зелената им броня.

Автомобилите в нощта

летят, фучат, хипнотизират.

И на широкия площад

локалите са алчно зинали.

Какво изгубих на света?

Приятели? Другар? Любима?

О, истинската самота

понявга е необяснима!

Дано не дойде този ден,

когато сам не ще изтрая

и ще се спъна изтощен

пред колелата на трамвая.

ПЕСИМИСТ

Колко бързо нещата умират!

Ти не си, ти не си вече същия.

От очите ти болка извира.

И челото е бледо и смръщено.

Ти се влюбва и пак ще се влюбваш,

и ще бъдеш пак светъл и нежен.

Но след всяка любов се изгубваше ти.

Днес не помниш кой беше, какъв беше.

Ти премина през хиляди трупове,

а по-рано ги страстно обичаше.

Колко пъти главата си чупеше

над тревожни пробеми и истини.

Вън от времето и от пространството,

днес вървиш под фойерверк от истини.

Те избухват, разсипват се, гаснат.

Те умират, убиват, потискат.

Не разбра ли? Не си вече същия.

Виж душата си болна и сива.

Как жестоко животът ни лъже,

драги мой, Неизвестен Безименов!

МИШКИ

Мойте стари познати, мишките,

по таваните се облизват.

Те ми скъсват на мислите нишките,

от сърцето ми искат да гризнат.

Аз бих искал да си поговорим

кой създател в света ни измисли

един другиму да си оспорваме

и живот, и инстинкти, и мисли?

Но мълчат мишките. Те не казват.

Те цвърчат, на живота се радват.

Само котките с зеници яростни

в свойте светкащи нокти ги грабват.

1957

ГЛУХАРЧЕ

Не разпростирай мисълта си

във време и пространство.

Там няма смисъл, няма щастие,

там няма нищо ясно.

Във разцъфтялото глухарче

се Космоса побира.

Бъди доволен от това, че

душата му разбираш.

ЧУДО

От всички чудеса на този свят

най-чудното е туй, че ний живеем.

Усещат наште ноздри аромат,

слуха ни звучни гласове люлеят.

Изпълнени са нашите очи

със много образи, с безброй картини.

Ний пеем и се смеем, и мълчим;

ний страдаме, а после сме щастливи.

В стаените сърца като в албум

са подредени блянове и страсти.

И вниква всемогъщия ни ум

в различни тайни, в глъбини прекрасни.

Виж, старците стоят пред своя гроб -

не страдат, не копнеят, не въздишат,

но пак се вслушват в чудния живот,

усмихват се едвам и сладко дишат.

ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ

С безброй деца салона беше пълен,

със глъчка и шушукане потайно.

Когато към децата се обърнах,

мен ме потресе една страшна тайна:

че от децата има в мен по нещо,

че капка моя кръв и тях вълнува.

Обгръщах ги със поглед и усещах

изобщо, че смъртта не съществува.

Очите ми отворени прозяха

в дълбочините на велика бездна:

и мен да погребат след време щяха,

но аз не можех вече да изчезна.

Децата, птиците, скалите черни,

луната над морето засияла -

единосъщна, цялата материя

във този миг се беше осъзнала.

ЕДЕЛВАЙС

На Иван Пауновски

Смъртта ме люлее на своите скути

и нещо красиво разказва ми тя:

- Ще бъдеш погребан ти в бездни нечути,

на кал и вода ще ти стане кръвта.

Тъй хилядолетия ти ще пътуваш

в земята, по корени и по листа,

при среща със близките ще се вълнуваш,

ще зъзнеш от зимния вятър в нощта.

Готви се, приятелю, дълго готви се,

когато един еделвайс разцъфти,

в листата му нежни да сбереш свойте мисли

и пак да си спомниш, че си ти, че си ти!

ГОЛЯМАТА ТИШИНА

От дълбокия Космос,

гдето вей хладина,

като шепот си носи

голямата тишина.

И звучи този шепот

през нощта, през деня.

Ти се вслушваш нелепо

в голямата тишина.

Нашта земя - прашинка -

жадна и в светлина,

все не иска да свиква

с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!

Усмихни се в съня!

Скоро ще те покрие

голямата тишина.

15.V.1957

ЧУДЕН СВЯТ

За котката светът е пълен

със мишки само и с врабци.

Затуй ушите й помръдват,

когато вятър прошуми.

Кокошка кучето притисва

със лапите си във прахта

и със безкрайно любопитство

я гледа как трепери тя.

А гълъбите от небето

с наведени глави следят

нивя и къщи, самолети,

които като тях летят.

Не могат те да обобщават,

да пишат, нито да четат.

Те гледат, слушат, осезават

и се на слънцето пекат.

За всички тях светът е чуден,

със дъжд и бури, с ясен свод.

Светът е вечно млад и влюбен,

изпълнен с ласки и живот.

За всички тях светът сияе

във свобода и красота.

И те умират, но не знаят

какво е туй смъртта.

СТРАДАНИЕ

Здравей, страдание, здравей,

загнездено във мене.

Аз борил съм се ден след ден

с ръцете ти студени.

Аз съм копнеел за покой,

за отдих съм се борил,

но ме е срещал странен вой

от сключени простори.

И още във сърцето зрей

една кристална рана.

Здравей, страдание, здравей,

ти мой другар остана.

ПРАЗНИЧЕН ДЕН

Седнали са хората във кръчмата -

тази малка задимена стая.

Тука нищо днес не ги измъчва -

тука си отдъхват и мечтаят.

Ласкави усмивки кротко греят

върху добродушните лица.

И във всички чаши се люлеят

малко омагьосани слънца.

НЕ ВИ СЪВЕТВАМ

Аз се докоснах до сърцевината на нещата.

Беше хубаво и страшно.

То е все едно да се разтвориш в космоса -

да си кварк,

квант,

синхронизация

и интерференция.

Не ви съветвам да се докосвате

до сърцевината на нещата.

МАТЕРИЯ

Увлича ме смъртта. Пленява

ме нейния велик покой.

Настъпва отдих и забрава,

където се докосне той.

В огромна слънчева пустиня

аз вече съм изпепелен.

Мен нищо вече не боли ме...

Изобщо аз не съм роден.

1956

НАЙ-ХУБАВОТО

Най-хубавото на смъртта

е туй, че идва ненадейно.

Поемаш въздух със уста

и се унасяш постепенно.

И постепенно става леко

на мозъка ти разрушен,

че тръгваш много надалеко

и все ще стигнеш някой ден.

1956

СФИНКС

На Банчо Банов

Възникват чувствата, копнежите...

Би трябвало да ги щадим.

Би трябвало да ни разнежват те

и в щастие да се топим.

Но ние лошо сме възпитани.

Ний искаме да проверим,

да разберем и да изпитаме,

додето всичко умъртвим.

И този, в който са възникнали,

остава сам под свода син;

и стават каменни чертите му

като на страшен древен сфинкс.

ПРОСТРАНСТВОТО

И ВРЕМЕТО

Пространството и времето премахват всички чувства:

копнеж и обич, радост и тъга.

Дали не бият нашите сърца напусто?

Дали не е изкуството една лъжа?

Единствен мозъка расте и се развива,

разпръснат по света в милиард глави.

Той в свойто съзерцание се слива

с вселената, със полските треви,

със пясъчните дюни на Сахара,

със Северния полюс, в лед скован,

и с острите скали, които слънцето обжаря,

озъбени над Тихия океан.

1961

Берлин

ПАШКУЛ

Годините растат и те затварят,

и те зазиждат в свойта самота.

Врази ти стават старите другари

и опустява медлено света.

А т а н а с Д а л ч е в

Смъртта подготвя хората и нежно

ги моделира в своите ръце.

Грижливо тя им страстите изцежда,

замрежва с бръчки морното лице.

И ти разбираш мъдро и спокойно,

че се смирява буйното море,

че те люлей на длани слънце знойно

и че така е много по-добре.

Не те затварят старите години,

не те зазиждат - ти в това грешиш.

Те само те обвиват със коприна -

в пашкула като буба да заспиш.

ВРАЖДЕБНОСТ

Надломяван от своя

и от чужда вражда.

Д. Д е б е л я н о в

Враждебно ми е всичко на света.

Защо ми е враждебно, не разбирам.

И няма мир за моята душа

захвърлена самотна във всемира.

А разума човешки ме зове

към една приказна страна незрима,

където между тихи брегове,

спокоен мир, а не вражда ще има.

МИСЛИ

И мисълта ми се страхува

да се превърне в думи.

Р. Р а л и н

Нас мисълта ни отделя

от животинския и тревен свят.

Не се страхувай никога от нея,

каквато и да е, отдето да е тя.

А наште мисли винаги са чисти.

Те служат за опора на света.

От тях нанизва времето мъниста

за огърлицата на вечността.

СЪЗЕРЦАНИЕ

И толкоз мрачни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомня.

Д. Д е б е л я н о в

От всички чувства, всички мисли,

с които съм преди живял,

не искам да си спомням нищо

ни с радост, ни със жал.

Не искам. Нека се стопяват

контурите на моя свят

и тихо нека полюлява

сърцето своя мъртъв цвят.

1956

ВЕЧНОСТ

Come lovely and

soothing death.

W H I T M A N

Тя не е ни грозна, нито страшна,

както я рисуват по света -

тя е целомъдрена и ясна:

проста и спокойна е смъртта.

Само трябва всичките си мисли

във забрава да успокоиш:

да полегнеш във завивки чисти,

да притвориш клепки, да заспиш.

Може би не ще се пак събудиш -

няма да преследваш нова цел. . .

Цяла вечност сладко ще сънуваш

слънцето до своето сърце.

ПОЗНАНИЕ

Ние не познаваме себе си

и се боим от себе си.

Ние не познаваме своите чувства,

своите страсти,

своите сили.

Едни въплатяват чувствата си в поезия.

Други въплътяват страстите си в разврат.

Трети въплътяват силите си в някаква кариера.

Но каква е стойноста на всичко това,

ние не знаем.

Ето колко струваме ние, хората.

ПТИЦИ

Те не орат, нито пък сеят,

а само махат със криле,

но въпреки това живеят

и не живеят твърде зле.

Тогава? Или ставай птица,

или на края се смири:

засявай сортова пшеница

и с трактор нивите ори.

ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Истинския живот никога не намира

точно отражение в историята.

Ние не можем да познаем

истинския живот.

Това проличава при стихийни бедствия,

при войни, революции,

бомбардировки

и наводнения.

Никой досега не е казал истината за тях.

И не смее да я каже, защото се страхува от нея.

Човешкото съзнание не отразява истината,

а само своите желания.

А истината е проста.

Разбират я водата,

скалите, пясъка,

ветровете

и звездите.

КРИСТАЛИ

Когато времето кристализира,

остават само трайните неща:

една голяма любов,

едно голямо вдъхновение,

една голяма саможертва.

Как искам да виждам и да познавам тези неща

в самото движение на времето!

ОБРЪЩЕНИЕ

Вие, които още спите във материята

и ще отворите очи след десет хиляди години,

спомнете се за мен.

Аз бях страхлив, безпомощен, объркан.

Не можех да си служа с мащаба на

вселената,

да преработвам електричеството в плът,

във всяка жива твар да се превръщам

и да използвам мозъка като антена.

Не знаех точните размери на безкрайността.

И нямах още сили да се радвам на

безсмъртието.

По всичко друго аз на вас приличах,

защото иначе не съществува смисъл.

1961