Свободата днес и тук 04 Октомври 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

В съветския лагер

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Борислав Скочев, списание Диалог

Михаил Бодров е съветски посланик в България от август 1948 до януари 1954 – решаващите за съветизацията на България години, в които той наблюдава и контролира извършваното от комунистическата партия “преустройство на държавния, административен и стопански апарат, с чиято помощ да стане възможно решаването на основната задача на народно-демократичната българска държава – построяването на социализма”.*

 С това писмо посланик Бодров иска от министъра на вътрешните работи Георги Цанков гражданинът “Х” да бъде изпратен в концлагер минимум за 2 години. Не е запазено заявлението на българската гражданка до съветския посланик, въз основа на което е направено искането; най-вероятно “Х” е белоемигрант.

 Така или иначе искането на съветския посланик е възприето от българския министър като заповед и той дава на помощник-министър Чолаков срок от 3 дни “поръчението на др. Бодров” да се изпълни.

 Това става в нарушение на всички правила за въдворяване в ТВО, но такова е поведението, което съветският посланик очаква от един министър на несуверенна България. А и цялата репресивна машина у нас е създадена, за да служи на съветските интереси. От есента на 1944 г. нейни обекти са политическите, социални и професионални групи, които могат да се противопоставят на съветизацията на страната или да организират нелегална съпротива – полицаи, офицери, министри, анархисти и легионери, интелектуалци. След разгрома на легалната опозиция, национализацията и началото на насилственото коопериране – и опозиционни депутати, бивши индустриалци и селски стопани. Както и православни, католически и протестантски духовници.

 Със същата задача – да ликвидират всяка потенциална съпротива срещу съветизацията – са създадени и концлагерите в останалите завоювани от съветската армия страни в Източна Европа. Без да навлизам в подробности за специфичните за отделните страни етапи (белязани от експлоатацията на германски военнопленници и експулсирането и депортацията на немско население в първите следвоенни години, комунистическия преврат през февруари 1948 г. в Чехословакия, създаването на превъзпитателни лагери за младежи през 1951 г. в Полша и Чехословакия и т.н.), категориите въдворени са същите, както и в България.

 Както у нас първите въдворени са полицаите и офицерите на Царство България, така и в полските концлагери това са военните дейци на Полската нелегална държава - бойците на Армия Крайова. И то още по времето, когато съветската армия владее само района на Люблин. С бойния си опит срещу нацистите и борбата си за държавна независимост полската съпротива е най-сериозната заплаха за марионетния просъветски комунистически режим.

 В чехословашките концлагери са въдворени политически опозиционери, монаси и монахини, младежи от спортното и националистическо Соколско движение, бойскаути, “реакционни елементи” – бивши търговци, “кулаци”, фабриканти, хора, направили опит, подготвяли или замисляли бягство.

 В румънските концлагери са селяните, които се противопоставяли на колективизацията, православни и католически свещеници, членове на опозиционни партии.

 В унгарските концлагери – 199 на брой – най-голямата група са бившите съюзници социалдемократите (както у нас земеделците), следвани от “кулаците”.

 В Полша трудът на лагеристите се експлоатира в каменовъглени мини и индустриални предприятия. В Румъния – на канала Дунав-Черно море и други лагери в Северна Добруджа. В Чехословакия - в мини за добив на уран за съветската ядрена програма.

 Полските трудови лагери наброяват 204 с филиалите си. През 1945 г. в тях са задържани почти 30 хиляди души, а две години по-късно те вече са 80 000. Смята се, че в годините 1944-1950 в трудовите лагери в Полша са умрели или са били убити около 25 000 души, включително шест хиляди германци.

 През чехословашките концлагери и затвори преминават по политически причини около 248 000 души. Само в периода 1948-1989 в тях загиват около 5 000 души. Тук не е включен неизвестният брой на загиналите след освобождаването им от урановите мини лагеристи, които работят без предпазни средства. (При особено опасни условия са поставени в лагер “L” белязаните като “mukl” – съкращение от “лица, определени за ликвидация” – католически епископи и свещеници, офицери, университетски професори, теолози, членове на Свидетели на Йехова.)

 През лагерите около Канала на смъртта в Румъния преминават по различни изчисления между 100 хиляди и един милион души, от които в нечовешките условия на живот и труд загиват по най-консервативни изчисления 10 000 души.

 Комунистическите концлагери в Източна Европа си приличат не само по основната си задача, по категориите въдворени и организационната си структура, но и по произвола на лагерните администрации и лошата организация на битовите, трудовите и санитарните условия – една от основните причини за високата смъртност, по жестокия глад, един и същ и в полския Згода, и в българския Белене, и в унгарския Речк. Приличат си дори в думите, отправяни към въдворените от лагерните началници.

 “Вие сте тук, за да бъдете унищожени”, “Аушвиц беше нищо пред това”, “Което германците не можаха да направят за 5 години, аз ще направя за 5 месеца”...

 Това са думи на Саломон Морел, комендант на концлагера Згода в Швентохловице. Концлагерът Згода, трудов обект на Аушвиц, само няколко седмици след закриването на нацисткия концлагер през януари 1945 г. отваря врати за въдворени от НКВД и полската Държавна сигурност фолксдойче (силезийци, които Генерал-губернаторството включило като натурализирани немци в категориите І и ІІ на фолкслистите), цивилни немци и поляци от Армия Крайова.

 “Вие сте тук, за да ви унищожаваме” – казвали Кръстьо Гершанов, началник охрана в Куциян, Стефан Китов, началник на ТВО Белене, Петър Гогов, началник на Ловешкия лагер, и много други български лагерни началници.

 Тази прилика идва както от възложената им специфична мисия в класовата борба, така и от еднаквия класов подбор на концлагерния персонал. Саломон Морел, роден през 1919 г. в село край Люблин, през 1942 година се присъединил към комунистическите партизани, които действали по заповед на Москва и се противопоставяли не само на нацистките окупатори, но и на националната съпротивителна Армия Крайова. По собствената му автобиография, дейността на отряда му по заповед на полските комунисти била разрушаване на мандри и подпалване на кметства. Докато бил партизанин, офицер от полската колаборационистка полиция разстрелял родителите му. След като Червената армия окупира региона на Люблин през лятото на 1944 г., Морел и група партизани евреи започват работа в Държавна сигурност. Морел е надзирател в Люблинския замък, където са затворени и измъчвани членове на Армия Крайова. През февруари 1945 г. е изпратен с група служители на ДС в Горна Силезия и веднага му е възложено управлението на лагера Згода, въпреки че не е завършил училище.

 У нас концлагерната система също намира кадрите си сред бившите комунистически партизани. Такива са началниците на ТВО Белене Иван Тричков и Стефан Китов (преди това началник на временния следствен арест в Дома на слепите, управител на ТВО Главиница, пом.-началник на ТВО Ножарево, началник на ТВО Кофалджа); зам.-началниците на ТВО Белене Тодор Николов и Любен Данов. Милиционерският състав също се формира от тези среди, както може да се разбере от това ходатайство на управителя на концлагера Росица Менахем Коен за назначаване на двама милиционери, които били осъдени за престъпления от общ характер и след бягството си от затвора се присъединили към партизаните. (В случая искането е отхвърлено, тъй като “народните въстаници” с такова съдебно минало можели да постъпят в Народната милиция не по-късно от 10 май 1945 г.)

 В лагера Згода лагеристи били оставяни на плаца без храна и вода, понякога до 72 часа. Побоите били ежедневие. Всяка нощ се извършвали организирани мъчения, особено в барака № 7, в която се намирали обвинените в членство в нацистката партия или Хитлерюгенд (след разтурянето на лагера единици били привлечените към съдебна отговорност за действителни престъпления по време на нацистката окупация).

 В Куциян наказанието оставяне на плаца, практикувано от Гершанов и наричано “звездоброй”, понякога завършвало със смъртта на наказания. В Белене това мъчение било утежнено от жиленето на комарите – както в колимските лагери. Посрещането с бой било специалитет на Гершанов, а в Белене и Ловеч – на Гогов, Газдов и Горанов. И, разбира се, на разнообразяващите нощите си милиционери.

 Морел извършвал много от побоите лично – с голи ръце или подръчни средства. Едно от мъченията в Згода било строяването на два реда лагеристи, които трябвало да се бият взаимно. Който отказвал, бил пребиван от надзирателите. Бащи и синове били заставяни да се бият един друг. Същото се случвало в Ловешкия лагер.

 Саломон Морел се забавлявал най-много с т.нар. пирамида. Трима или четирима лагеристи лягали на пода, напречно върху тях лягали други 3-4, докато човешките слоеве не достигали човешки ръст. В това положение лагеристите били бити и тези в основата на пирамидата получавали вътрешни наранявания, които често водели до смърт.

 През есента на 1951 г. началникът на урановия лагер Война в Чехословакия, Ярослав Дуба, изгражда подземен карцер. Тесен, пълен с вода, с вентилация само от промъкващия се под вратата въздух, карцерът е същия като изкопания през май 1953 г. в ТВО Белене бункер, наричан Живата гробница, с тази разлика, че българският е от дървени греди, докато чехословашкият е бетонен.

 Бункерът, изграден от Дуба в нарушение на правилата, е един от основните пунктове в повдигнатите му след 1989 г. обвинения за престъпление по служба и причиняване на тежки физически и психически страдания. Ярослав Дуба беше единственият обвинен началник на концлагер в Чехия, но след многократни отлагания на делото заради здравословното му състояние едни от обвиненията отпаднаха поради давност, а други поради попадането им в обхвата на амнистия от 1960 г.

 През 2007 г. Институтът за разследване на комунистическите престъпления в Румъния идентифицира и предаде на военната прокуратура за разследване в геноцид 210 началници и заместник-началници на затвори, трудови лагери и колонии, но обвинения все още не са повдигнати.

 В Полша бяха обвинени двама концлагерни коменданти – Чеслав Гемборски и Саломон Морел. Гемборски, през 1945 г. комендант на лагера в Ламбиновице - концлагер за силезийци и ветерани от полския ІІ корпус на ген. Андерс, сражавали се на страната на западните съюзници в Италия, след 1990 г. е изправен пред съда в Ополе за разстрела на 48 лагеристи, докато гасели пожар в бараката си, но делото е отлагано и в крайна сметка прекратено през 2005 г. поради лошото здравословно състояние на обвиняемия и свидетелите. Бившият комендант Гемборски умира през 2006 г.

 Следствието за концлагера Згода е образувано още през декември 1989 г. със заповед на министъра на правосъдието в правителството на Тадеуш Мазовецки. През 1995 г. прокуратурата в Катовице повдига 9 обвинения на бившия комендант Морел, а през 2001 г. въз основа на работата на Института за национална памет и нови свидетелства престъпленията му са квалифицирани като комунистически престъпления против полската нация. Основните обвинения са за физическите и психически мъчения, глада и изключително малките хранителни дажби и съзнателното допускане на епидемия от тиф, която отнема 1855 живота. Но след първите разпити Саломон Морел емигрира в Израел и получава израелско гражданство. Израел отхвърля две полски искания за екстрадицията му – през 1998 и 2004 г., с мотив, че давността е изтекла и съдебното преследване е мотивирано от антисемитизъм. Израелското външно министерство подчертава, че Саломон Морел е оцелял от холокоста и самият той жертва на геноцид.* Морел умира през 2007 г.

 Така приликата между комунистическите лагери продължава и след 1989 г. с невъздадената справедливост.

 Вижте снимката на Саломон Морел, както и кадрите с Ярослав Дуба в този филм за концлагера Война (42 –а минута) и с Гогов и Газдов в този филм за българските концлагери.

В тежките им фигури личи отпечатъкът на една и съща биография – на пълновластни господари на попадналия в ръцете им човешки живот, и на едно и също чувство – на страх и мъченичество заради вярната служба на партията.

 

----------

 * Бодров лично донася на Сталин за “национализма” на Трайчо Костов и предава на българския министър-председател Георги Димитров инструкциите на заместник-министъра на външните работи на СССР Валериан Зорин.

 ** Това не е единственият случай, когато Израел отказва екстрадиция на комунистически престъпник с мотива “антисемитизъм”.

 Под защитата на израелския закон, който не позволява екстрадиция, поискана по “расови мотиви”, попада и Нахман Душански - бивш офицер от НКВД и КГБ, емигрирал в Израел през 1989 г. Израел отхвърля няколко искания на литовското правосъдие за образци от почерка и за разпит на Душански, а през 2002 г. и за екстрадицията му. Душански издал заповедите за арест на 76 политически затворници, убити без присъда в село Раиниай край Телшай през юни 1941 г., по време на първата съветска окупация. Избитите били членове на патриотични организации в независима Литва, някои от тях - ученици. Убийствата били извършени изключително жестоко. Съветските войници отрязали гениталиите на мъжете, ушите, езиците, скалповете, пръстите, изболи очите им и завързали ръцете им с ивици от собствената им кожа. Издалият заповедта за убийството Петрас Расланас, началник на телшяйското НКВД, е осъден задочно от литовски съд на доживотен затвор за геноцид, но живее необезпокояван в Балашиха край Москва. Самият Душански е обвинен за преследването и избиването на горските братя - въоръжената антисъветска съпротива на литовците след Втората световна война, в това число на Адолфас Раманаускас – участник в съпротивата от 1945 до 1952 година и последен неин командир, литовски национален герой. Издирван от Расланас и Душански, той е заловен през 1956 г., подложен на нечовешки мъчения, осъден на смърт и екзекутиран. Душански умира през 2008 г. в Израел.

 Обвиненията срещу Саломон Морел, между другото отправени му за първи път от американския военен кореспондент и евреин Джон Сак, влизат като пример за антисемитизъм в годишните доклади на Института за изучаване на съвремененния антисемитизъм и расизъм към Тел-Авивския университет. Този случай, както и обвиненията срещу Хелена Брус са разглеждани като опит да се привлече общественото внимание към ролята на евреите в комунистическите служби за сигурност в следвоенните години.

 Хелена Волинска-Брус – военен прокурор по време на показните сталински процеси в Полша, е обвинена от полското правосъдие в престъпления срещу полската нация заради участието й в репресиите над бойци от антикомунистическата съпротива за полска независимост, екстрадицията й е поискана от Великобритания, където тя живее от 1968 г., но Хоум офис отказва по хуманитарни съображения и поради изтичане давността на престъпленията. След влизането на Полша в Европейския съюз е издействана европейска заповед за арест, но Хелена Брус умира година по-късно в Оксфорд. Един от обвинените от нея като “хитлеро-фашистки престъпник”, осъден и екзекутиран, е генерал Август Емил Филдорф - полски национален герой, от 1940 г. пратеник в Полша на правителството в изнание, един от командирите на Армия Крайова с партизанско име генерал Нил, след разгрома на Варшавското въстание заместник на командира на Армия Крайова ген. Леополд Окулицки (който е примамен, осъден и убит в Москва).

 Излишно е да се казва, че тези хора са действали като сталинисти, а не като евреи. Нахман Душански е отговорен за ареста и депортацията в Съветския съюз и на евреи от Телшай – жените и децата са изпратени в Коми, а мъжете в лагер. Един от арестуваните с недатирана заповед на Хелена Волинска-Брус и подложен на 11-месечно следствие бил Владислав Бартошевски – лагерист в Аушвиц и деец на Жегота – организацията на полската съпротива за спасяване на евреи. Самият Бартошевски – сенатор, почетен гражданин на Израел и на два пъти външен министър на Полша след падането на комунизма, по случая на Хелена Волинска-Брус заяви, че всеки, който в името на комунистическата или нацистката идеология е измъчвал хора, трябва да отговаря за това.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional