Свободата днес и тук 24 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Досието "Сбогом" или как беше погребан руския комунизъм (Статията е базирана върху статията на Гас Вайс с някои допълнения)

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Флоров

Беше време, когато Държавна Сигурност притежаваше детайлите на шрифта на всяка пишеща машина в България и можеше да открие всеки, който си позволяваше самиздатски писаници. За комунистическия режим  пишещата машина беше опасно оръжие в ръцете на обикновения гражданин. Това обаче беше дребна грижа за ченгетата от Държавна Сигурност: в осемдесетте години на миналия век западният свят създаваше други, много по-големи опасности, като например сателитна телевизия, която обещаваше независимо индивидуално приемане на програми без правителствен контрол с антени, за които се говореше, че ще бъдат смалени до половин метър в диаметър – нещо, което караше идиотите на КГБ (респективно  Държавна Сигурност) да се обливат в студена пот. Очертаваше се пълна свобода на проникване на западната преса, литература, развлечения, религия, начин на живот и (о, ужас!) всичко това без никакъв партиен контрол.

Нещо повече, говореше се за създаването на странни електронни изобретения, наречени компютри, с които хората биха могли да комуникират  буквално с всички страни по света, да гледат всякакви предавания и да четат всичко, което  си пожелаят на какъвто и да е език. Щяха да изчезнат жичните телефони, заместени от безжични и съвсем малки на размер, на които щяха да се виждат образите на разговарящите. Ентусиазирани привърженици на тия нови технически открития вече гордо  носеха по улиците кутии, големи колкото чанти, с началните образци на безжичния телефон, с който можеха да разговарят от колите си.

Доскорошната фантастика ставаше реалност, а заедно с нея се разпадаше безнадеждно комунистическата еднопартийност.

По това време картинката в американската администрация беше доста печална: верни на стратегията си за политика на въздържане (containment) като водеща идея за усмиряване на агресивна Съветска Русия след 1945, американците до тоя момент се възпротивяваха на тая агресивност само доколкото да избегнат директен конфликт навсякъде, където тая комунистическа империя създаваше точки на напрежение или локални войни. А те бяха много: Куба, Ангола, Виетнам, Никарагуа, Камбоджа, Алжир, Либия, Кюрдистан, Афганистан, Чили, Боливия, Колумбия, Южна Африка, Намибия, Занзибар, Конго, Южна Родезия (Зимбабве)... Отвреме-навреме съпротивителни движения разтърсваха и Източна Европа.

Във Вашингтон съветската дипломатическа мисия беше поставена едва ли не на пиедестал: дългогодишният посланик Добринин се ползваше с невиждани привилегии и беше на «ти» с американските висши държавници и Белия дом, където можеше да бъде приет по всяко време от президента за разговор на кафе или закуска. Добринин определено развиваше и вкус към удобствата на американската цивилизация.

Съветската мисия към ООН, водена от вечния Андрей Громико, повече известен с прякора си «Мистър «Нет» поради вечното ветиране на всяко решение на Съвета за сигурност, разиграваше самочувствие на недосегаемост.  Съветският «Аерофлот» обслужваше всекидневно огромната си мисия към ООН и още по-големия си дипломатически пресонал, който в по-голямата си част беше съставен от кагебисти.

Честите бягства на съветски ченгета на Запад бяха придобили в американската преса почти идилична баналност; повече внимание придобиваха само скандални бегълци на балетисти, научни работници и дисиденти със своите неизбежни разобличителни книги за различни аспекти на тъпотата на съветската политическа система и скотския начин на живот за обикновения съветски мужик.  

Америка изчакваше, но тя можеше да си го позволи. Освен това тя знаеше, че продънването на планираната комунистическа икономика щеше да завърши със саморазрушителна имплозия. Както и днес, доходите на Съветският съюз и тогава идваха главно от петрол, газ и други суровини. Както всяка империя, която не държи сметка за прекаления си териториален апетит и която залага само на военщината си, и тази беше изправена пред неизбежния си провал.

1. ISN’T  IT FUNNY HOW THE BEAR LIKES HONEY!

Какво каза Леонид Брежнев в 1971 година пред съветското Политбюро: «Ние, комунистите, трябва да се залепим към капиталистите за известно време. Ние имаме нужда от техните заеми, тяхната агрикултура,  и тяхната технология. Ние обаче ще продължим с нашата огромна военна подготовка и към средата на осемдесетте години ще бъдем готови да се върнем към много по-агресивна политика, за да извоюваме предимство в отношенията си със Запада».

По време на Студената война, и по-специално след 1970, съветското разузнаване полага големи и успешни усилия да се сдобие с технически и научни познания от Запада. Тия усилия са били известни  на някои правителствени служители в САЩ, но не са били документирани до 1981.

Президентът Никсън и държавния секретар Кисинджър започват  ерата на т.н. «детант»  в три главни посоки: намаляване на въоръженията, търговия и инвестиции, които трябва да ориентират двете страни от конфронтация към преговори. Съветският съюз възприема тоя процес като  «мирно съвместно съществуване» и като  възможност да подобри своята неефикасна, ако не отчайваща, икономика и да се сдобие с жито, заеми и технологии. Макар че СССР показва оригиналност и постижения в ракетната си промишленост, на тях им липсват знания за дълговременна конкуренция със Съединените щати. Отговорните личности на съветската промишленост не знаят как да превърнат лабораторните изследвания в индустриална продукция; качественият контрол е под нулата, а организацията в заводите е под всяка критика. Отчетността дори и в областта на отбраната е безнадеждно неадекватна. В областта на компютрите и електрониката съветската промишленост е изостанала от западната с десетки  години.  

2. СЪВЕТСКИ НАУЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ШПИОНАЖ

Съветските ръководители осъзнават тия недостатъци. За да запълнят липсващата им технология в 1970 съветската власт възражда и засилва разузнаването си за събиране на научна и техническа информация. Министерският съвет и ЦК създава нов отдел,  Отдел «Т», към КГБ за проникване в западните оръжейни програми. Държавният комитет за наука и технология и Комисията на Военната Индустрия трябва да снабдят Отдел «Т» и неговия оперативен «Клон «Х» с нужните изисквания. ГРУ и Съветската Академия на науките, както и Държавният комитет за външни отношения допълват списъка на участващите. Основната дейност е трябвало да бъде проведена от КГБ и ГРУ с широкото участие на разузнаванията на Източно-Европейските страни. Мащабите на тая структура свидетелстват за нейната важност. Така идеята за детанта отваря нови хоризонти за «Клон «Х» и съветското разузнаване се възползва напълно от това.

В седемдесетте години на миналия век администрацията на Никсън няма определена политика за отношенията си със СССР. Продажбата на стратегически стоки на комунистически страни се определя от Координационния комитет на НАТО, както и забранените стоки. В отделни случаи се допускат изключения. При новите условия между САЩ и СССР са създадени съвместни технически комисии за разучаване на възможностите за коопериране. Главните теми включват агрикултура, ядрена енергия, компютри и природната среда.

Още в 1972 делегации на съветски специалисти пристигат в САЩ за посещение на фирми и лаборатории. Клон «Х», разбира се, пробутва много свои хора в тия делегации. Например в делегацията по агрикултурата от 100 души поне една трета са подозирани че са служители от разузнаването. В съветската група за посещение на заводите «Боинг» един от участниците използва лепило на обувките си, за да изнесе метални частици.

За да се сдобие с последните постижения на самолетостроителната технология, в 1973 СССР предлага на Америка да закупи 50 транспортни самолета «Локхийд» ако компанията ( в този момент изпитваща финансови затруднения) построи и снабди с модерна технология «град на самолетостроенето» в СССР. Подобно предложение получава и «Боинг» - необичайно е за онова време да си представим Брежнев как гледа през илюминаторите на един «Боинг 747» с надпис «Аерофлот». В тоя случай СССР разиграва стара капиталистическа практика между две конкуриращи се компании, като от наддаването между тях се надява да спечели техническа информация за своя полза.

В областта на агрикултурата в 1972 Съветите закупуват цели 25 процента от американската зърнена реколта, използвайки прехванати телефонни разговори на брокерите на зърно, за да подслушват и двете встрани. Тази сделка довежда до повишени цени за консуматорите, което в крайна сметка се стоварва на данъкоплатеца. След тоя случай Щатите започват да се съмняват в намеренията на СССР в духа на детанта. 

3. ПОЛИТИКАТА НА САЩ ЗА ИЗНОС НА КОМПЮТРИ

Към края на 1973 президентът Никсън иска от Съвета за Международна Икономическа политика да определи кои компютри и прилежащата производствена технология биха били допустими за продажба на комунистически страни. Изследването е първия преглед по времето на детанта, което трябва да определи икономическата изгода за САЩ от продажбата на компютри, противопоставена на риска за националната сигурност от такива продажби. Не е изненада, когато изследването намира, че в Съветския съюз компютри няма, както няма и средства, с които да заплати за по-големи сделки на компютърна техника. Изследването намира, че Съветите имат намерение да харчат оскъдната си валута за най-мощните компютри, тоест онези, които представляваха най-голям риск за сигурността на САЩ (такива компютри се използват за изчисления при ядрените оръжия и криптография). Изследването заключава, че възможностите за износ на американска информационна техника  в СССР са много малки, а рискът от износ на по-мощни компютри е голям. Като резултат,  западните страни отказаха да внасят някои компютри в СССР.

4. ПОДОЗРЕНИЯ  И  СКЕПТИЦИЗЪМ

В началото на седемдесетте години на миналия век за американското разузнаване не съществуват правила срещу износ на технология и научен шпионаж, както и много малко или никакви начини за събиране на информация за такава дейност. Като се има предвид обаче държането на съветските делегации, посещаващи американски заводи, както и номерата, които руснаците приложиха при сделките със зърно в 1972, редица правителствени дейци започват да се съмняват, че всъщност се разиграва специален план за придобиване на американска научна информация. По онова време дори няма и конкретна информация – типичен пример за свободната инициатива на американския бизнес и неговата независимост от правителствен контрол. Американците започват да си спомнят, че СССР е придобил атомната си бомба преди всичко  със шпионаж, че в двадесетте години по този начин са се сдобили с индустриална технология от Германия, че след Втората световна война са копирали американския бомбардировач «В 29», както и реактивния двигател на Ролс Ройс за техния първи реактивен изтребител «Миг 15».

Американците разбират, че на СССР му трябват важни технологии, че руснаците са пуснали разузнаването си за тая цел и че детанта отваря широко вратите за такива възможности. САЩ веднага изострят вниманието си към съветските групи, посещаващи САЩ и предупреждават изпълнителните си власти. В един от последвалите епизоди споменатият съветски «Клон Х» се е помъчил да се сдобие със забранен за експорт компютър чрез фиктивна компания, създадена само за тая цел. Съответните служби прихващат компютъра и го заместват с торби, пълни с пясък, придружени с писмена забележка, за която американците казват, че не е политически коректно да се знае съдържанието й.

Опити за извличане на информация се правят и от някои съветски космонавти в американско-съветския проект «Аполо-Союз» през 1975, явно натоварени с тая задача от КГБ, за да се разберат също и параметрите на американската космическа програма.

5. ПРЕЗИДЕНТЪТ - ГРОБОКОПАЧ

До президента Картър в САЩ няма особен интерес към загубата на нови технологии. С неговото президентство Централното Разузнавателно Управление започва да осведомява правителството за отклонението на компютри към съветския отбранителен комплекс. Картинката е доста песимистична: руснаците крадът всичко, което могат и Картър налага на СССР някои санкции, отменя някои компютърни продажби и спира екипировка, предназначена за американския завод за транспортни камиони на река Кама.

Истинска промяна започва с президента Рийгън, който решава да промени радикално курса на американската политика към Съветска Русия. Той е първият, който от много години пръв адресира директно комунизма като зло. Още в началото на президентството руснаците виждат с кого ще трябва да се разбират, след като го чуват в една от началните си речи да казва: «Кой човек е комунист? Много просто, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кой е антикомунист? Антикомунист е човек, който разбира Маркс и Ленин.»

Освен многото такива майтапи, до този момент нетипични за американските политици, Рийгън доста ясно вижда, че съветската икономика не работи и че цялата съветска система е пред неизбежен провал. Той и неговата администрация вярват, че тоя провал може да бъде ускорен чрез икономически натиск. Под негово ръководство Комитетът за Национална Сигурност изработва съответната политика, която да се възползва от ниското индустриално производство в СССР, неговата липса на модерни технологии, непоносим военен бюджет и неефикасна икономическа структура. Така той става първият президент с политика извън ограниченията на Студената война.

 ДОСИЕТО  «СБОГОМ» НА КОМУНИЗМА

Като по поръчка, в атмосферата на Рейгъновата политика се появява френският президент Митеран, който по време на икономическата среща в Отава през юли 1981 лично му казва за особено важния случай с полковник Владимир Ветров, на чието досие французите доста пророчески дават името «Сбогом». Вратата към «Клон Х» е отворена.

Ветров е 53-годишен инженер и КГБ-специалист, който анализира събраната от разузнаването информация за «Отдел Т». Той фотографира и изнася 4,000 документа за дейността на отдела и го прави, по думите му, «по идеологически причини». Освен това той изнася и списък на съветски организации, събиращи научна информация, както и доклади на «Отдел Т», отразяващи целите, постиженията и неизпълнените намерения на програмата. Ветров изнася  и имената на 200 агенти на «Клон Х» и адресите им на Запад, както и на повече от 100 други, набелязани за вербуване.

Анализите на тая информация рисуват печална картинка пред специалистите на ЦРУ. След 1970 «Клон Х» краде и изпраща в Съветския съюз хиляди документи и индустриални стоки, и то в такова количество, че изглежда като че ли съветската военщина е обслужвана информационно  от самия Запад и специално САЩ. С други думи, американската наука поддържа съветската отбранителна система. Загубите са в областта на радара, компютрите, машинни инструменти и полупроводници. «Клон Х» е изпълнил между две трети и три четвърти от програмата си.

НАЙ-ПОСЛЕ  ЗАГРИЖЕНОСТ

За броени дни ЦРУ, Пентагонът и ФБР превръщат износа на научна информация и технологии в национален приоритет. Със списъка на желаните от руснаците стоки в ръцете си, предоставен от полковник Ветров, в 1982  ЦРУ създава план, който да манипулира стоките, които изпраща в СССР. С други думи, САЩ решават да водят икономическа война със Съветския съюз, но при свои условия. Авторът на статията Гас Вайс предлага на тогавашния директор Уилиам Кейси да се модифицират всички желани от руснаците стоки така, че по-късно да нарушат функциите си.

ИЗМАМЕНИТЕ  КАГЕБИСТИ

След години списание “Aviation Week and Space Technology” описва как ЦРУ и Военният Департамент, заедно с ФБР, са се заели да осъществят тоя план: да се промени всичко, което «Клон Х» купува в САЩ. Американските компании също участват в осъществяването му. Така променени компютърни чипс, функциониращи зле, се оказват монтирани в техника, предназначена за съветската военна машина, лошокачествени турбини се оказват инсталирани в газови тръби, руснаците строят химически и тракторни заводи по грешни проекти с грешна продукция. Пентагонът вкарва в тая мълчалива война неточна информация за стелт (невидими) самолети, космическа защита и тактическа авиация. Съветската космическа совалка е отхвърлен проект на НАСА.

Операцията е пълен успех и остава неразкрита. Като продължение на приноса на полковник Ветров (досие «Сбогом»), директорът на ЦРУ Уилиам Кейси отива в Европа и осведомява НАТО за опасността от дейността на «Клон Х». След неговото посещение европейците изкарват на показ и изгонват около 200 съветски разузнавачи, с което слагат край на операциите на «Клон Х» в Европа. Този смъртоносен удар върху съветското разузнаване идва в началото на оповестеното от Рейгън превъоръжаване, тоест Отбранителната Космическа Инициатива, въвеждането на невидима бомбардировъчна авиация и разширяването на морския флот до 600 кораба.

По отношение на Съветска Русия Рейгън формулира политиката си чрез три основни елемента: спиране и прекратяване на съветската експанзия, подпомагане на усилията за вътрешна промяна в Съветския съюз с цел да се намали властта на управленческия елит, както и провеждането на преговори и сключването на договори в интерес на Съединените Щати. Планът на Рейгън за космическа защита удря жестоко съветската военщина и Горбачов гледа на него с голяма загриженост, а съветската военна върхушка иска веднага увеличение на военния бюджет. В една от речите си Рейгън вече е залепил на СССР прозвището «империя на злото».

Два странични пирона в ковчега на съветския комунизъм забива и падащата цена на златото и ресурсите – главни източници на твърда валута за Съветска Русия, както и откриването на петролни запаси в Аляска и падането на цените на петрола от арабските страни и Русия. Съветският съюз се задъхва под бремето на собствената си икономическа несъстоятелност.

ПРИНОСЪТ НА «СБОГОМ» И КРАЯТ

В 1994 бившият научен съветник на Горбачов Роалд Сагдеев заявява, че в областта на компютрите и микро-електрониката Съветския съюз изостава от Запада с петнадесет години. Западни наблюдатели изчисляват тая разлика като двойно по-голяма. Господин Сагдеев също заявява, че най-голям признак за съветската изостаналост е липсата на собствен супер-компютър. Съветите гледат на супер-компютъра като на «стратегически елемент» за световна сила  като СССР. «Клон Х» не успя да се сдобие с такъв компютър, нито съветските инженери са могли сами да построят  такъв.  Колкото до полковник Ветров, неговият принос доведе до пълния провал на КГБ-програмата за придобиване на западна технология точно в момента, когато тя е била най-нужна за комунистическа Русия. Най-после в 1987 московското Политбюро стига до заключението, че съветската икономика вече не е в състояние да бъде конкурентноспособна. Тя всъщност никога не е била такава, освен в халюцинациите на КПСС. С това и свършва статутът на Русия като супер-сила.

Това фактически беше и самият край на СССР, или по-точно казано началото на края. По думите на един американски адмирал: «От един момент нататък ние просто ги зарязахме.»

За самият Ветров се знае, че в 1983 преминава през не особено ясен трагичен епизод, в който са замесени негов колега от КГБ и жена. В един от московските паркове Ветров убива с нож мъжа и пробожда жената, но не успява да я убие. В последвалото разследване КГБ разбира за неговата шпионска дейност и той е разстрелян в края на 1983. ЦРУ обаче е разполагало с достатъчно информация, за да остане незасегнато.

«Когато историцитесе заемат с причините за края на Студената война – казва авторът на статията Гас Вайс – може би и полковник Ветров («Сбогом») ще получи нужното внимание, което той напълно заслужава».

Гас Вайс е бил съветник по външните работи към президентствата на Никсън, Форд и Рейгън, както и член на Комисията по защитни науки и Американския Разузнавателен съвет.

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional