Съдби и салфетки

Преди време, по повод на статията „Демокрация на кладата” на моя добър приятел проф. Мишо Константинов (в-к Политика), му изпратих следния коментар: 

„Какво щеше да бъде ... 

Представяш ли си какво щеше да бъде, ако на салфетката в Ялта Рузвелт, Чърчил и Сталин бяха разменили Гърция и България в сферите си на влияние?

За Гърция – нямаше да има гражданска война с хиляди жертви, емигранти и разсипани семейства. Нямаше да има комунистически терористични организации като „17 ноември”, ами те щяха да са си на власт. Нямаше да има хунта. И може би днес Гърция нямаше да гори.

 А за България колко много неща нямаше да са както са сега. Нямаше да се прекъсне естественото развитие на страната. Стотината партизани – просто пъдарят щеше да ги разгони и да започнат да работят това, което могат. Трудолюбието на българина нямаше да бъде тотално изличено от съзнанието му. Нямаше да се разсипе селското стопанство на България, изхранвало половин Европа. Индустрия щеше да се развива нормално, без тъпи социалистически приумици. Това и на Гърция щеше да помогне, нямаше да има българи емигранти, които да им работят, докато те си пият турското кафе, щеше да се наложи те да работят.

 Но най-важното, нямаше интелектуалният елит на България да бъде избит, а умните млади българи сега щяха да са тук.

  Една салфетка какво може да направи.”

  Тогава той ми отговори, че е безмислено да се разсъждава така, защото след като събитието се е случило, ние сме попаднали в друга пространствено-времева плоскост , която няма нищо общо с онази, в която събитието не се е случило. И аз почти се съгласих с това. Сега обаче, не съм съвсем сигурна в това. По-скоро си мисля, че ситуацията е аналогична със следното. Представям си човек, който иска да се хвърли от висок етаж (болшинството гърци са искали да се хвърлят в комунизма). На действието на неумолимия природен закон на земното привличане се противопоставя едно дърво (английските морски пехотинци) и временно задържа свободното падане на човека. Но клонът на дървото не може да задържи дълго време действието на природния закон, и както сега виждаме, се счупва. И даже на 17 юни гърците да подкрепят поддръжниците на драконовските мерки, това ще е само мъчително задържане на следващ клон, който ще се срути. Идеята ми е, че никой не може да се противопостави на естествените закони, и ако те не са точно природни, то са в главите на хората. А това е най-сложната за моделиране (и въздействие) материя.

И след като прочетох пак „Демокрация на кладата” си дадох сметка, че Демокрацията е възникнала в Древна Гърция – Елада. Сегашните гърци нямат нищо общо с елините. То е същото като да твърдим, че ние сме траки. Елините са градили история. Днешните гърци камък върху камък няма да оставят от нея.

Дълго време се възмущавах, че за идиотските кредити, отпускани на Гърция от френски, английски, немски и американски банки, за които е било пределно ясно, че са невъзвръщаеми, няма осъден и един банкер. Наскоро обаче прочетох един коментар, може би в Медиапул, че отпускането на тези кредити е било съвсем целенасочено, за да се поддържа имиджът на Гърция като витрина на капитализма. Горе долу както ГДР и специално Източен Берлин се поддържаше за социализма.

Това, което в крайна сметка искам да кажа е, че ако нещо е трябвало да се случи, то, независимо колко му се противопоставяме, ще се случи. То е като непреодолим естествен закон, и може да се избегне, само ако предпоставките за действието му се премахнат. Но по различни причини, в Гърция тези предпоставки са валидни и сега.  Тогава има ли смисъл да се води борба срещу естествен закон?