Свободата днес и тук 09 Декември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

"Златната ера на природния газ" може да е по-екологична, отколкото си мислят "зелените"

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
сп. "Икономист", 2 юни 2012 година, Великобритания

 

Бумът на "неконвенционалния" добив на газ в Съединените щати продължава да удивява. Между 2005 и 2010 година секторът, който добива природен газ от шисти, като ги "бомбардира" с вода и химикали - метод, известен като хидравлично разбиване или фракинг - нараства с 45 процента годишно. Като дял от общия добив на природен газ, шистовият газ е нараснал от 4 процента през 2005 година до 24 процента сега. Съединените щати добиват толкова много газ, че не знаят какво да правят с него. Хранилищата в страната бързо се пълнят, а цените на суровината (които, за разлика от тези на петрола, се определят на регионална основа) се сриват. Миналия месец те потънаха до равнище, по-малко от една шеста от цената преди бума и твърде ниско, за да не бъдат на загуба производителите.

    Това са проблеми, на които повечето европейски и азиатски държави, плащащи съответно приблизително четири и шест пъти по-скъпо за необходимия им газ, биха завидели. Газовият бум в САЩ дава на страната огромно икономическо предимство. Той създаде стотици хиляди работни места, пряко или непряко. При това съживи няколко промишлени сектора, включително нефтохимическия, в който суровина е етанът, произвеждан от природен газ.

    Цената на газа по всяка вероятност ще се повиши през следващите няколко години заради нарасналото търсене. Петер Фозер - шефът на Royal Dutch Shell, петролна компания с големи инвестиции в добива на шистов газ - дори очаква тя да се удвои до 2015 година. Все пак цената ще остане под равнищата в Европа и Азия, така че секторът би трябвало още да нараства. Изчислено е, че Съединените щати разполагат с достатъчно газ, за да запазят своя добив на сегашното ниво в продължение на повече от един век.

    Това е удивително. Само преди пет години се очакваше Съединените щати да бъдат голям вносител на газ. Между 2000 и 2010 година страната изгради инфраструктура за връщане в газообразно състояние (регазификация) на над 100 милиарда кубични метра втечнен природен газ (ВПГ), внасяни от чужбина.

САЩ обаче внесоха през 2011 година едва под 20 милиарда кубични метра ВПГ. В момента се полагат усилия за превръщане на неизползваните терминали за регазификация в съоръжения за втечняване на газ, за да бъде изнасян ВПГ.

        Ударните вълни от газовия бум в Съединените щати се усещат на други места. Разработването на огромното руско газово находище Щокман в Баренцово море - проект на стойност 40 милиарда долара, замислен да снабдява САЩ с ВПГ - бе спряно. Катарският ВПГ, предвиден някога за Съединените щати, отива за жадната за енергия Япония.    

        Очаква се обаче още по-дълбока промяна, предвид възможностите за добив на шистов газ в голям мащаб в Китай, Австралия, Аржентина и няколко европейски страни, сред които Полша и Украйна.

        Миналата година Международната агенция за енергия (МАЕ) излезе с поощрителен доклад, озаглавен "Дали не навлизаме в златна ера на газа?". На 29 май МАЕ разпространи негово продължение, от чието заглавие въпросителният знак е махнат. Новият доклад предвижда утрояване на предлагането на неконвенционален газ между 2010 и 2035 година, довеждайки до по-бавно нарастване на цените спрямо очакваното в противен случай. МАЕ прогнозира, че това ще увеличи световното търсене с над 50 процента.

 

        Свобода на фракинга в САЩ

 

        Не всички са настроени толкова оптимистично. Бумът на шистовия газ в САЩ бе предизвикан от съвпадане на фактори: "отворен достъп" до газопроводите, който насърчи рискованите проучвания; изобилие от сонди и друга инфраструктура; и силни права на собственост, доколкото собствениците на земя имат права над природните ресурси под нея. Малко от тези условия са налице на други места в своята съвкупност.

        Европа разполага с добра мрежа от газопроводи, които на теория са отворени за всички. Те обаче са заети за години напред. Притежателите на земя на континента по правило нямат права над природните ресурси под нея, така че нямат кой знае какви стимули да насърчават проучванията. Европа освен това е пренаселена, така че протестите от типа "Не в моя заден двор" (от англ. "not in my backyard" - NIMBY) са шумни.

        Китай се сблъсква с друг вид проблем: недостиг на вода, от която може да са необходими милиони литри, за да бъде пробит един-единствен кладенец. Неотдавнашното решение на аржентинското правителство да си присвои контрола над най-голямата петролна компания в страната - YPF - ще уплаши чуждестранните инвеститори, от които добивът на шистов газ се нуждае.

        Подобни препятствия ще затруднят достигането на темповете, а може би и на мащаба на бума в САЩ. При това дори едно голямо нарастване на предлагането може да не е достатъчно, за да свали кой знае колко цената на газа в Европа. За разлика от цената в Съединените щати, тя е вързана за котировките на петрола, вследствие на дългосрочните руски и норвежки договори за износ.

    Производителите на шистов газ също така срещат съпротива от страна на "зелените", които възразяват срещу използването на обилно количество вода от сектора и наличието на известен риск от замърсяване на подпочвените води и дори от земетресение. Освен това има риск от освобождаване на големи количества метан - газ със силен парников ефект - при проучванията и добива на шистов газ.       

         МАЕ е изчислила, че при добива на шистов газ се отделят с 3,5 процента повече метан, отколкото при добива на конвенционален газ, и с 12 процента повече, когато това става чрез пробиване на отвори. Франция и България забраниха фракинга; противниците на този метод в Съединените щати и Австралия също набират сила.

        "Зелените" имат основания, но те ги преувеличават. Докато ладенците се "запечатват" надлежно, едва ли има някакъв риск фракингът да замърси подпочвените води. Чрез елиминиране на пробиването на отвори, емисиите на метан могат да останат на един приемлив минимум. А рискът от земетресения, който от дълго време съществува при конвенционалния добив на петрол и газ, е умерен и намалява при непрекъснат контрол. МАЕ твърди, че такива предпазни мерки ще оскъпят добива на шистов газ със 7 процента - малка цена за една богата промишленост.

        Те обаче няма да решат големия проблем с шистовия газ и с всички изкопаеми горива: глобалното затопляне, което причиняват. Без сериозни усилия за увеличаване на възобновяемите източници на енергия и на други технологии, които отделят малко въглерод, МАЕ предвижда повишаване на средната температура на Земята с над 3,5 градуса по Целзий. Това може да е нещо, което не можем да си позволим.

/Превод от английски: Николай Станоев/

/ЦМ/

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional