Френските популисти се изправят един срещу друг в миньорски край

За да получиш поглед върху бъдещето на европейската политика във времена на икономическа безнадеждност, е достатъчно да надникнеш във френското градче Енен-Бомон, където крайноляв кандидат влиза в съревнование с водача на крайно десните Марин льо Пен за място в парламента от нейния избирателен район.

Някога процъфтяващ център на въгледобивната промишленост, намиращото се в най-северния край на Франция градче се превърна в развъдник на радикални идеи след години на икономически упадък, а доверието в местните социалистически представители достигна дъното заради вълна от корупционни скандали.

Докато местните хора се подготвят да гласуват на парламентарните избори, които ще се състоят в два тура на 10 и 17 юни, социлогическите проучвания сочат, че вместо кандидатите от традиционните партии те ще предпочетат Льо Пен и оглавяващия Левия фронт, Жан-Люк Меланшон, които заеха съответно трето и четвърто място на първия тур на президентските избори през април.

Сблъсъкът между тях прикова вниманието във Франция, изправяйки тези две нестандартни личности в персонален двубой, за да докажат легитимността на идеите си срещу икономическия фатализъм, отхвърлянето на Европейския съюз и наранената гордост на работниците.

Сравненията с други пострадали от кризата региони в еврозоната са нещо често срещано в някогашната синдикална крепост, която през 2008 г. загуби бюджетната си автономия, след като станаха известни данни за огромен дефицит.

“В същата каша сме като Гърция, само дето ние се самозалъгваме”, каза 52-годишният Арно Вилет, собственик на кафене на централния площад на Енен-Бомон, което е пред затваряне. “На хората тук им писна, те гласуват, за да изразят гнева си срещу системата, дори вече не става дума за политика”.

Икономическите страхове бяха най-големият фактор на президентските избори през април и май, на които избирателите наказаха Никола Саркози, задето не успя да обуздае ширещата се безработица, докато Франция преминаваше неубедително през икономическата криза и дълговия хаос в еврозоната.

Гневните настроения помогнаха на Льо Пен да спечели първото място на 22 април в Енен-Бомон и тя се надява, че градчето сега ще се превърне в трамплин за влизането в парламента на нейната антиимигрантска партия - за първи път от 1986 г. насам.

Подкрепяна от добре организирани активисти, които облепиха градчето с плакати, които гласяха: “Само Марин льо Пен те защитава!”, победата й изглеждаше сигурна, докато популярният Меланшон не обяви своята кандидатура.

Последните социологически проучвания сочат, че Льо Пен може да загуби.

Резултатите от публикувано през май в седмичника “Журнал дю диманш” социологическо проучване на френския Институт за проучване на общественото мнение показаха, че при балотаж Меланшон ще спечели срещу Льо Пен с 55 срещу 45 процента.

Но поддръжниците на Льо Пен възприемат кандидатурата на Меланшон просто като личен пиар от негова страна. Смята се, че лидерът на крайнолевите е несериозен кандидат и че му липсва легитимност. От Националния фронт твърдят, че за разлика от него, партията им присъства в Енен-Бомон от 2002 г. насам.

“Той търси популярност”, каза по адрес на Меланшон организаторът на Фронта Лоран Брис. “Той търси начин да продължи да съществува след /президентските/ избори и най-голямата му надежда е да си спечели популярност на гърба на Марин льо Пен”.

Бягството на промишлеността от региона и ръстът на безработицата до над 16 процента не оставиха големи надежди за промяна и местните хора се обезвериха. Но Брис казва, че обещанието на Льо Пен да прочисти местната власт среща голяма подкрепа вследствие на корупционен скандал, чиято цел е бившият кмет Жерар Даложвил.

В Енен-Бомон доводите срещу имиграцията отстъпват по важност на призивите за оттегляне от еврото, което според Брис местните обвиняват за загубата на покупателната си способност.

“Това е горд район на работническата класа, където на хората не им харесва да живеят с подаяния”, каза той. “Хората се обръщат към нас, защото са отчаяни и защото другите партии са ги изоставили”.

За Меланшон, чието време под светлините на медийните прожектори можеше да изтече много бързо, ако не беше кандидатурата му в Енен-Бенон, целта е да спечели скритите симпатии към крайната левица и да победи Льо Пен на нейна територия, дискредитирайки по този начин съперничката си, която събра повече гласове от него на 22 април.

Кампанията в населените места около Енен-Бомон прилича на сблъсък на идеи: и двете протекционистки, но диаметрално противоположни по отношение на имиграцията и еврото, от което Льо Пен иска да се откаже, а Меланшон подкрепя.

Недалеч, в градчето Меркур - заобиколено от купчини от въглищна шлака и осеяно с редици от обезлюдени тухлени миньорски къщи, типични за този район на Северна Франция - шофьорите посрещнаха Меланшон с хор от викове. Един от тях изкрещя:

“Помогни ни да се отървем от Льо Пен!”

Ръкувайки се с местните, с червена вратовръзка, която е негова запазена марка, Меланшон заяви, че статутът му на аутсайдер не е пречка.

“Ситуацията със заетостта е национален проблем, затварянето на фабрики е национален проблем, кризата с еврото е международен проблем . . . Какво не е ясно?”, каза Меланшон пред журналисти при свое посещение в старчески дом. “Малко по малко ние си възвръщаме загубената територия”.

Мнозина в силно населения с имигранти район казаха, че предпочитат тирадите на Меланшон срещу банкерите и обещанията да измъкне пари от богатите вместо атаките на Льо Пен срещу имиграцията.

“Тук общностното чувство е вродено на хората”, каза 66-годишният пенсиониран шофьор на такси Али Абдуси. “Без значение какво казва Льо Пен, доводите й са расистки по своята същност и мисля, че хората няма да я подкрепят”.

В близкото градче Либеркур, където имигрантските семейства живеят заедно с последните останали в региона миньори и техните вдовици, Меланшон сякаш се смеси с лекота с тълпа младежи.

Попитан от един от тях, защо Льо Пен е отказала дебат срещу него по време на президентската кампания, Меланшон, който е роден в мароканския град Танжер, получи възгласи на одобрение, когато отвърна, използвайки арабска дума: “Знаете ли, тя е “аршума? /срам я е/.

Но отговорът не предизвика подобно одобрение сред по-възрастните местни, мнозина от които са полски имигранти.  Когато активист на Левия фронт започна да обхожда от врата на врата старите миньорски жилища, някои от които се разпадаха заради занемареното си състояние, възрастна вдовица обобщи своето разочарование по следния начин.

“Работила съм 40 години, за да издържам семейството си, след като съпругът ми почина, и виждам как хората тук изкарват толкова, колкото аз изкарвам от подаяния”, каза жената, която отказа да съобщи името си.

Запитана за кого измежду Льо Пен и Меланшон би дала гласа

си, тя каза: “Не ви влиза в работата”.