В Сирия няма нито мир,нито план – коментари в британския печат

 София, 8 юни /БТА/

    Две кланета бяха извършени в Сирия, откакто Кофи Анан задейства мирния си план. Пратеникът на ООН бе принуден да признае вчера, че планът не бе изпълнен. Всичко показва, че касапницата в Хула, а сега и в селцето Мазраат ал Кубаир в провинция Хама е само начало, а не последно издихание на конфликта, взел близо 15 000 жертви, пише в редакционна статия британският в. "Гардиън".

    Двата случая зловещо си приличат: нападенията и на двете места са започнали с артилерийски обстрел, убитите жени и децата са много, проправителствените милиции са действали редом с армията, изтласквайки бягащите хора в овощна градина, където ги избили. И накрая - нападателите и в двата случая били от близките алауитски села. Ако тази схема се повтори, гражданската война в ливански стил, която всички предсказват, вече може да е започнала, предупреждава вестникът.

    Сирийската опозиция мрази да говори за гражданска война, защото смята действията си за народен бунт срещу тиранията, толкова законен, колкото и тези в Тунис, Либия, Йемен и Египет. Разликата е в предаността на армията към властта, безпощадността в наказателните мерки на режима и подкрепата, с която той продължава да се ползва. В Сирия има бунт, но той не е всенароден - една трета от сирийците подкрепят въстанието, една трета са за правителството, а останалата част не одобряват и двете, но се страхуват от алтернативата. Колкото по-поляризиран и верски става конфликтът, толкова по-трудно ще е бунтът да продължава, а за опозицията ще е все по-трудно да дава смислени гаранции на малцинствата, които трябва най-много да се страхуват от смяна на режима. Терорът на президентът Башар Асад има тактическа преднина в играта и религиозният елемент е средството му да се окопае още по-здраво. Отговорът на това трябва да е обявяване на плана на Анан за мъртъв, дори той да е пред загиване, а да се засили натискът върху Русия и Китай да го подкрепят. За разлика от Судан или Либия, Китай няма петролни интереси в Сирия и няма да спечели нищо от гражданска война.

Русия също не би спечелила от рухването на плана на Анан. Алтернативите - да не се прави нищо или да се предприеме военна интервенция със или без подкрепата на ООН - ще имат еднакъв резултат - продължителна война с неопределен изход, който може да е дори разпадане на Сирия, заключава "Гардиън".

    След варварските кланета в Хула и Кубаир призивите на обикновени хора и политици за външна намеса стават все настойчиви и нетърпеливи, но на тях трябва да се устои на всяка цена, посочва в. "Индипендънт". Ако това, което започна като бунт, започва да добива междукланови и религиозни очертания, принудителното оттегляне на Асад от властта няма да реши въпроса, а само ще отхлупи капака на кипящото гърне на раздора, като стана при чуждестранната интервенция в Ирак. Трябва ли американци и британци - със или без французите - да се забъркват в такова нещо, точно след като приключи мъчителното изтегляне от Ирак и още се опитваме да се измъкнем от Афганистан? - пита авторката на статията. За момента е крайно коварно САЩ и Великобритания да призовават за действие в Сирия и да обвиняват Русия, че спъва международните усилия. Отстъпчива Русия само ще изложи на показ безсилието на Запада. Реалността има две страни. Едната е планът на Анан, който макар хилав и безрезултатен, единствен дели района от хаоса. Другата - че има моменти, когато трайно решение може да се постигне само, ако враждуващите бъдат оставени буквално да се преборят за него. За Европа кризата в еврозоната може да изглежда като заплаха за света, какъвто го познаваме, но това ще е нищо - наистина нищо - в сравнение с онова, което ще се случи, ако Сирия експлодира, предупреждава "Индипендънт".

    Руският президент Владимир Путин може да настоява, както при държавното си посещение в Пекин, че е категорично против всякаква външна военна интервенция в задълбочаващия се междурелигиозен сирийски конфликт, но публично обявената му позиция контрастира с процъфтяващата оръжейна търговия на Москва с Дамаск, която днес възлиза на 400 милиона долара годишно. Всъщност редовният поток на оръжия от Русия към Сирия в 15-те месеца от бунта срещу Асад постоянно нараства, отбелязва в "Дейли телеграф" в статия със заглавие "За да помогнем на Сирия, трябва да играем толкова непочтено, колкото Русия". Оръжейният поток продължава, дори при положение, че режимът на Асад, който все по-силно усеща ефекта от икономическите санкции на ООН, не може да плаща сметките си. Москва обаче продължава подкрепата си, като отпуска нови кредити или като препраща сметката на Иран - единственият регионален съюзник на Сирия. Не е трудно да се разбере желанието на Иран режимът в Дамаск да оцелее. Един от последните антизападни бастиони в арабския свят, кланът Асад се доказа като надежден съюзник на аятоласите през изминалите три десетилетия. Възприемайки същото конфронтационно поведение към Израел като Техеран, Дамаск е полезен при поддържането на подкрепяната от Иран екстремистка организация Хизбула в Ливан. Оръжието, което Иран доставя на Хизбула, минава изцяло през Сирия, която подкрепя и кампанията на групировката да доминира в политическия пейзаж на Ливан, допълва всекидневникът.

/Десислава Иванова/