Сметките за Сирия се променят

Приказките за военна интервенция стават все по-гръмки, но едвали ще получат скорошен отклик

   След избиването на над 100 души в Хула на 25 май, призивитеза обособяване на буферни зони по границите на Сирия стават всепо-гръмки в правителствените кръгове на Запад. Съобщенията на 6юни за подобно клане на най-малко 78 селяни близо до Хама качиха децибелите още повече. Досега всички западни правителства бяхана мнение, че за пряка военна намеса, каквато почти сигурно битрябвало да съпътства създаването на такива зони, не може дастава и дума. Тази позиция обаче търпи промяна.

   Военните стратези вече обмислят в детайли предпоставките заподсигуряване на буферна зона. Официални представители в Берлин, Франция и САЩ заявиха в един глас, че военната интервенция "неможе да бъде изключена" в перспектива. И макар почти никой да несмята, че до нея ще се стигне скоро, призивите за интервенция,особено във Вашингтон, се засилват.

   Два основни аргументи против военна намеса все още са всила. Първият е, че тя ще изисква одобрение на Съвета засигурност на ООН, каквото Русия и Китай все още не показватпризнаци, че ще дадат. Вторият е, че Сирия със своите 23 милионажители, за разлика от Либия с нейните 7 милиона, е костеливорех във военно отношение, който трудно ще бъде пречупен и че кръвопролитието в резултат на интервенцията ще бъде далеч помащабно, отколкото е сега.

   По първия аргумент - западните правителства могат евентуалнода заобиколят Съвета за сигурност, както направиха това през1999 г., когато НАТО, напук на Русия, започна да  бомбардира Сърбия при управлението на Слободан Милошевич. Почти немислимо еобаче те да предприемат подобни атаки срещу Сирия без тяснотосътрудничество и публичната подкрепа на Турция и на Арабскаталига.

   Но след като тези условия бъдат изпълнени, експертитесмятат, че една буферна зона може да бъде подсигурена твърдебързо. "Хората надценяват и преувеличават мощта на сирийскатаармия," изтъква Рияд Кахваджи - военен анализатор, базиран вДубай. "Сирия разполага с усъвършенствана система за противовъздушна отбрана, но повечето от оборудването е отсъветската епоха и може лесно да бъде неутрализирано." Всякоедно решение на Запада, с подкрепата на Турция, за създаване набуферна зона, ще изисква въздушни удари по сирийската система за ПВО.

   Има съобщения, че бойният дух в 300-хилядната армия нарежима спада. Мнозина новобранци дезертират. Бунтовническитеатаки на недобре организираната Свободна сирийска армия сеувеличават. Говори се, че при неотдавнашна засада са били убитинад сто сирийски правителствени войници. Повечето войници сасунити и са по-малко лоялни на режима на Башар Асад, отколкото еалауитското малцинство, към което Асад принадлежи.

   Елитните армейски подразделения, командвани оттвърдолинейния брат на Асад - Махер, превърнал се в култовафигура сред подчинените си, продължават да са верни до смърт нарежима. Милициите "шабиха", набирани главно от алауитскатаобщност, извършват много от зверствата. "Башар Асад е човекът,отговорен за създаването на условията, в които тези полувоенни формирования могат да действат," казва анализаторът ЕмилХокайем. "Никой обаче не мисли, че той вдига телефона, за дададе нареждането за всяка една атака. Тези групировки действат ипо собствена инициатива." /БТА/

/Пламен Петров/