Свободата днес и тук 24 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Потулено послание на Георги Димитров

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Фреди Фосколо

 

Съветско-германският пакт изненадва не само световната общественост, но изглежда и самия Георги Димитров. На 22 август 1939 г. – ден преди подписването на пакта, той като секретар на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), отправя до всички комунистически партии следната директива:

 ,,Да се продължи с още по-голяма енергия борбата срещу агресорите, особено срещу германския фашизъм!"

 Оставен, изглежда без инструкции, Димитров изпраща на 5 септември 1939 г. до секретаря на ЦК на ВКП (б) Жданов следното писмо:

 ,,Но аз трябва да отбележа, че при набелязването на тази линия и особено на тактическите позиции и политическите задачи на комунистическите партии в новите условия, ние срещаме изключителни трудности и за тяхното преодоляване, както и за приемането на правилно решение, се нуждаем повече от когато и да е било от непосредствената помощ и съвет от другаря Сталин. "

 Сталин го повиква в Кремъл на 7 септември 1939 и в присъствието на Молотов и Жданов му държи следната реч:

,,Комунистите от капиталистическите страни трябва да се обединят решително срещу своите правителства. Преди войната противопоставянето между фашизма и демократичния режим беше съвършено правилно. По време на войната... разделянето на капиталистическите държави на фашистки и демократични загуби предишния смисъл. Войната предизвика коренен прелом. Единният народен фронт от вчерашния ден беше за облекчаване на положението на робите при капиталистическия режим. В условията на империалистическа война се поставя въпросът за унищожаване на робството! Да се стои днес на позициите на вчерашния ден (единен народен фронт, единство па нацията) означава да се свлечеш на позициите на буржоазията. Този лозунг се сваля. "

 Този цитат е от дневника на Георги Димитров. Тук не е безинтересно да се отбележи, че изразената от Сталин надежда, че войната ще доведе до „унищожаването на робството" - т.е. победата на комунизма в Европа, разкрива завоевателните му намерения.

 Сталин съответно натоварва Георги Димитров като главен секретар на Коминтерна да редактира и отправи към всички секции на международното комунистическо движение тезисите, обосноваващи този 180-градусов завой. Той връща тактиката на Коминтерна на позициите на VI му конгрес, а именно: засилване на борбата срещу социалдемокрацията, образуването на народни фронтове отдолу и посочване като главен враг „буржоазната демокрация’.

 Явно Георги Димитров изпитва затруднения при изпълнение на тази задача, защото на 24 септември Жданов го мъмри по телефона: „За това време другарят Сталин би написал цяла книга!"

Стреснат, Димитров предава на 27 септември на съветското ръководство първоначалния проект, който изглежда, не е одобрен, защото окончателният текст е връчен едва на 17 октомври. Редактирането му сигурно дотолкова е затормозило лайпцигския герой, че не му е останало дори време да напише нито един ред в дневника си, където е оставил три свободни страници.

 Чак на 25 октомври Сталин повиква Димитров, за да му изкаже одобрението си, но и че ,,трябва да се издигат лозунги, които биха помогнали на масите да се откъснат от социалдемократическите лидери". Трябвало да се включат и такива лозунги: ,,Долу империалистическата война! Прекратяване на войната, прекратяване на кръвопролитието!"

 Сталин добавя и: „Сега съществува Съветски съюз, сега не е време за теории! "

 През следващите три дни Г.Д. трескаво работи, за да приобщи забележките на

Сталин към текста и на 29 октомври 1939 г. най-сетне въздъхва: ,,Изпратих на другарите Сталин и Жданов преработената статия".

 На 31 октомври Жданов му съобщава окончателното одобрение на Сталин: „Може да я отпечатате".

На 3 ноември 1939 г. т.нар. Октомврийско писмо на Георги Димитров е публикувано в списанията „Комунистически интернационал" и „Болшевик" (а според някои данни и във в. „Правда") под заглавие „Войната и работническата класа в капиталистическите страни".

 Какво е същественото й послание?

 След като са порицани, че искали да насочат германската мощ срещу Съветския съюз, английските и френските „буржоазни" правителства, подкрепяни от социалдемократическите лидери, са посочени като главни подпалвачи на войната.

 Зад лицемерен антифашизъм те криели страха си от работническата класа.

Но нито Германия, нито СССР били съгласни „да вадят кестените от огъня" за ново преразпреде-ление на света в полза на англо-френския империализъм и колониализъм.

Характерното вчера само за фашизма днес става характерно и за буржоазната

демокрация, така че между воюващите вече няма разлика. Поради измяната на социалдемокра-тичните водачи, комунистите отказват да участват в единен фронт с онези, които са се приобщили към интересите на капитала и поддържат тази престъпна и антинародна война.

 При създалото се ново международно положение, когато силите на работническата класа са десеторно увеличени благодарение на присъствието на мощния Съветски съюз, дълг на всеки комунист е да се бори срещу тази лъже-антифашистка война и да засили огъня срещу правителствата, застъпващи се за „национална защита".

 Тъй като воюващите империалисти са започнали война за ново разпределение на света и за световно господство, работническата класа трябва да сложи край на войната по нейния си начин в интерес на трудещото се човечество.

 Това послание на Г.Д. е било посрещнато от някои комунистически партии и отделни партийци в Европа с учудване или възражения. Тъй като документите на отделните компартии относно съвременната ситуация не са били съобразени с постановките на статията, това е предизвикало гневната реакция на Сталин. Може би това е причината, поради която статията на Георги Димитров от октомври 1939 г. да отсъства във всичките му събрани съчинения.

 

  

Войната и работническата класа в капиталистическите страни

Георги ДИМИТРОВ, 1939 г.

 

Приложеният превод на откъси от статията е по текст на френски език в брошура с троцкистко направление „L'employe en lutte " (Служителят в борба) (№ 206, septembre 1975  pages -842 a 851, F 391/206 – Histoire. "La GUERRE et la classe ouvriere des pays capitalistes ". Bibliotheque : B.D.I.C  Universite  Paris X . Nanterre)

  

По своя характер и естество сегашната война и от двете страни е несправедлива империалистическа война...

Както ни учи Ленин, характерът на войната „не зависи от въпроса кой е агресорът и в каква страна се намира врагът, а коя класа воюва...".

Днес империалистическата буржоазия воюва за световно господство, за хегемония над Европа, а не за защита на „демокрацията", „свободата", „международното право" и независимостта на малките страни и народи, както се твърди в буржоазния и социалдемократическия печат за заблуда на работническата класа...

Очевидно е, че буржоазията в капиталистическите страни и на първо място управляващите класи на воюващите сили носят отговорността за войната...

 Днес империалистите на Англия и Франция са в настъпление и хвърлиха във война срещу Германия техните народи...

Ако преди тези европейски държави се деляха на агресори и не агресори, то сега тази разлика е изчезнала.

На какво се дължи тази промяна?

Англо-френските империалисти се надяваха, че ще успеят да насърчат Третия райх към антисъветска война, но СССР вече представляваше колосална сила с отлично въоръжената Червена армия, така че Германия не посмя да настъпи срещу СССР...

Прилагайки социалистическа външна политика, СССР подписа пакт за ненападение с Германия и провали коварните планове на подпалвачите на войни.

След подписването на германско-съветския пакт буржоазията на Англия и Франция пое пътя на въоръжена борба срещу главния империалистически съперник под претекст, че защитава нейния васал: реакционна Полша на помешчиците, но и тази карта бе бита при това положение СССР взе енергични мерки, за да осигури мира на изток.

Отправяйки Червената армия в Украйна и Западна Беларус, той оказа братска помощ на братята си, освободи ги от капиталистическото робство...

С подписването на германско-съветския пакт за приятелство и определяне на границите СССР оказа неоценима услуга на каузата на световния мир...

Но управляващите сега класи в Англия и Франция промениха методите и формулите на идеологическата измама.

Разчитайки на антифашистките настроения на масите, те издигат лозунга за „антифашистка" война и тръбят, че тяхната война срещу Германия била „война на демокрацията против фашизма", война против „хитлеризма", война за свободата на народите.

Хубави ни изглеждат тези „защитници на демокрацията", които в собствените си страни разрушават последните следи на народните демократични права... Това свидетелства колко са лъжливи и лицемерни твърденията, че тази война имала демократичен и антифашистки характер...

За работническата класа съществува само една правилна позиция – смела и безкомпромисна борба... Така че във всяка страна на първо всеки да се бори, за да се сложи край на тази грабителска война... (защото) онова, което преди войната беше характерно за страните с фашистки режим, днес все повече се развива в страните на т. нар. буржоазна демокрация...

Променилите се условия налагат комунистическите партии да сменят тактиката си. Тактиката за единен пролетарски и народен фронт, приложена в последните години, позволяваше на пролетариата и трудещите се маси временно да устояват на настъплението на капитала, но сега комунистите не желаят да правят някакъв единен фронт с онези, които направиха единен фронт с империалистите.

 При това положение единството на работническата класа може и трябва да бъде постигнато само от долу, но този единен фронт не може да се осъществи без най-решителна борба против социалдемократическите, „демократическите" и „радикалните" слуги на империализма, комунистическите партии трябва бързо да се сплотят, да изчистят от редиците си гнилите елементи, пораженците и да въведат желязна болшевишка дисциплина.

Работническата класа е призвана да сложи край на тази война по нейния си начин, в собствения си интерес, в интерес на цялото трудещо се човечество и така да премахне завинаги главните причини, които пораждат империалистическите войни.  

  

Сталин: „Не възразявам Българияда се присъедини към тристранния пакт"

 

 И така, вождът на световния комунизъм, Лайпцигският герой на антифашизма извършва подвига да напише статия от 40 000 знака, в която само веднъж споменава думите нацизъм, националсоциализъм и хитлеризъм и да прехвърли вината за агресията от Третия райх на англо-френските империалисти.

Но това не е всичко.

Една година по-късно Г. Д. отива още по-далече.

Германско-съветските пактове не бяха уточнили сферите на влияние в Скандинавия и в Балканите.

През есента на 1940 г. по повод на България се появяват първите търкания между двата звяра, захапали Европа. В Берлин на 12 и 13 ноември 1940 г. Молотов (в присъствието на Хитлер) предлага на Германия да присъедини Съветския съюз към тристранния пакт - Рим, Токио, Берлин, ако Райхът признае, че България и Румъния влизат в съветската зона на влияние. Фюрерът отхвърля предложението и дори пред българския посланик Първан Драганов заявява, че не желае „България и Румъния да бъдат превърнати в болшевизирана пустиня, какъвто е случаят днес с държавите на Прибалтика".

Въпреки това на 25 ноември 1940 г. пратеникът на Сталин Аркадий Соболев пристига в София и настоява българското правителство да сключи със СССР политически и военен съюз, наречен „Пакт за взаимопомощ", подобен на този, наложен в Прибалтика няколко месеца по-рано.

 Към всичките си аргументи Собо­лев прибавя и следния, който същия ден Г. Д. чува от устата на Сталин и записва в дневника си (25.XI.1940 г.,стр. 203):

„Ако пактът бъде сключен, ще се договорим конкретно за формите и размеритена взаимната помощ. При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта."

Незабавно с телеграма Г. Д. предава думите на Сталин и насърчава партията в България широко да отрази съветското предложение. Но българското правителство, опарено от прибалтийския опит, отказва и дипломатичното настъпление на Москва претърпява крах.

 Огорчен, Сталин излива 3 дни по-късно гнева си върху Г. Д. и българските комунисти: „Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!"

Веднага Г. Д. телеграфира на своите: „Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост... Кампанията за пакта не трябва да носи партиен, антибуржоазен, антидинастичен и антигермански характер. Тя трябва да се води не на класова, а на общонационална и държавна почва."

 С поведението си Г. Димитров не само показва пълна сервилност към имперската съветска политика, но докарва себе си до сюрреалистичния абсурд - лично той, като главен секретар на Коминтерна, да подкрепя по препоръка на Сталин, присъединяването на България към антикоминтерновския тристранен пакт.

 За подобни „профашистки" прояви много български общественици след 9.1Х.1944 г. бяха изправени пред „народен съд" и разстреляни.

 

Статията е публикувана във в. "ПРО и АНТИ", бр. 28 от 14- 20 юли 2006 г.

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional