Весела Пашева Повод да напиша това е статията със същото заглавие на проф. Михаил Константинов в в-к Монитор от 22.06.2012. Преди всичко искам да кажа, че се присъединявам към неговия призив. Но, има едно но... Когато искаме да отстраним някакъв проблем, трябва добре да осъзнаем причините за неговото възникване. Ако причините са все налице, никакви действия не могат да помогнат.
А основната причина за „запушването” – огромната междуфирмена задлъжнялост, има едно име, и то е Симеон Дянков. Още в началото на мандата на това правителство, последният откри „ в чекмеджетата” на министерството си договори на държавата с фирми от порядъка на много под един милиард лева. Договори за вече свършена работа. Дали добре свършена, или не, е друг въпрос. Той отказа да плати на фирмите, повече от година ги изнудва да се съгласят само на част от дължимото. Това, което тогава, в началото на мандата трябваше да направи е, да бръкне в резерва, оставен му от предишните правителства, и да се разплати с фирмите-изпълнители. Но не го направи. Веригата на последвалата междуфирмена задлъжнялост добре е описана от проф. Константинов. Може и да достига до 100 милиарда. Това доведе до фалит на много фирми, и невероятно нарастване на безработицата. Е, на Дянков, който през всеки три месеца ни уверяваше, че кризата е отминала, все пак му се наложи да бръкне дълбоко в резерва, до степен да го изгребе до санитарния минимум (че даже и да поиска Сребърния фонд). Само че вече беше късно. А ако не искаше да бърка в резерва, тогава трябваше да иска заем, условията щяха да са съвсем други. Но как да го предвиди, на него финансовите прогнози не са му силната страна. А и изобщо, има ли силна страна?
Да, сега е готова схемата за емитирането на български държавни ценни книжа на стойност от около милиард лева, които българските граждани нито ще видят, нито ще помиришат. Тук проф. Константинов греши – завеща ни ги не тройната коалиция, а прескъпият ни (буквално) „царски” финансов министър Милен Велчев. Тройната коалиция, а по-специално финансовият й министър Пламен Орешарски, има този грях, че след основателните критики на заробващата замяна на външния ни дълг, след поемането на властта, тотално замлъкна. Той си знае защо.
В интерес на истината за една част от фалиралите фирми – строителните, въпросният фалит рано или късно трябваше да се случи. И може би е добре, че не е твърде късно. Макар, че нормален човек трудно може да си представи още по-идиотско презастрояване и бетониране на черноморски и планински курорти и градове. Нямам никаква представа за количеството на изпраните пари за празни лъскави административни сгради, за недовършените огромни жилишни сгради, чиито празни очи гледат като албански бункери към тесните улички, планирани за малки къши с големи дворове.
Но на този фон просто не мога да разбера протестите на жителите на Банско и Разлог срещу спирането на промените в закона за горите. По-скоро мога да разбера първичната движеща сила – да изсечем още гори, да направим още писти, за да напълним поне малко празните си хотели, за които без да мислим сме хвърлили маса пари. А защо не мислехте колко туристи може да побере малкото ви градче? Защо не мислите и сега, като изсечете още гора и сте бетонирали града си, какво ще стане след поредица от поройни дъждове. Какво ще спре водата, изсечената гора или бетонирания град? Може да сте щастливи, че в града ви няма кал. Но какво означава калта? Това е земя, която е поела водата. И като няма гора, която да спре свлачищата, като няма земя, която да поеме водата, какво става? Става бедствие. И тогава всички данъкоплатци ще плащат за нечия безумна алчност, след като тази алчност е унищожила планината, гората и въздуха, които са на всички ни.
В цялата тази поредица от безумни действия има нещо светло. В голяма степен това са протестите на младите хора срещу промените в закона за горите. Следях тези протести, следях интелигентните лица на протестиращите младежи, тяхната загриженост за запазването на природата в България. Имам чувство, че нещо се е случило, а ние не сме го забелязали. Има едно ново поколение млади хора, това не са безразличните младежи от предишните години. Може би кризата в Европа и света да им е показала, че мястото им е тук и е тяхна отговорността да запазят страната си и себе си в нея. Не знам.
Но знам нещо друго. Целият ми професионален живот е минал сред млади хора – студенти. Допреди три-четири години имаше голямо желание от студентите да спечелят мобилност по програма Еразъм на ЕС. Печелеха добрите и не се връщаха. Сега сред дипломантите няма желаещи за такава мобилност. Повечето от тях работят и не искат да загубят работата си. А това означава, че не искат да напускат страната си. И това ме радва. Радва ме и това, че виждам все повече ангажирани с образованието си млади хора, които искат да знаят, интересуват се, четат, питат. Понякога е даже изтощаващо. Но им се радвам.
И много се надявам в скоро време да пометат всички запушалки и да отпушат България. Призивът на проф. Константинов е главно за тях – „Да отпушим България”.