Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

България се откачи от АЕЦ, за да попадне под газов рекет

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 
by newswriter on 26/06/2012 8:06 AM

Дойче Веле

Една съдийка от Русе направи това, което и най-безобразните правителства не посмяха: анулира журналистиката като професия. Разбираме го от начина, по който съдийката гледа на репортерския диктофон. Коментар на Татяна Ваксберг:

Репортерският диктофон е нещо, което е направо нелегално, ако не е използвано от полицай и разрешено от съдия. Тази преценка е направена в дело за клевета, заведено срещу русенската журналистка Ася Пенчева заради нейна статия във вестник „Утро“.

Текстът разказва за малтретирането на деца в един дом и се осланя на интервю, взето от очевидец на насилието. Авторката е публикувала едно към едно части от това интервю, но очевидецът после се отметнал от казаното и завел дело за клевета срещу журналистката.

За да докаже, че е публикувала именно това, което е чула, журналистката е представила в съда аудиозаписа от интервюто. Именно за този запис става дума - той е бил отхвърлен от съдийката с нечувания аргумент, че това доказателство не е било събрано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Като че ли журналистката е назначена за прокурор, тръгнал да арестува престъпници и да ги представя пред русенската съдийка Ралица Русева.

Къде Ви е скафандърът, госпожо?

По-внимателен поглед към това дело показва, че то е внушителна поредица от правни и социални абсурди, но отношението към аудиозаписа определено печели златния медал в цялото съревнование.

Репортерският диктофон просто не може да се разглежда като специално разузнавателно средство, както журналистът не може да се смята за полицай или прокурор. Оставаше сега да осъдим съдия Русева заради това, че е влязла в залата без да е облечена в задължителния за космонавта скафандър.

Колкото и абсурдно да е решението на русенския съд, трябва да приложим към него едно смекчаващо вината обстоятелство: този съд със сигурност не е виновен за това, че журналистическата професия е пренебрежим елемент в българското ежедневие, симбиотично свързан с държавната власт.

Както посочват „Репортери без граници” и „Фрийдъм хаус”, свободата в българските медии прогресивно намалява, пресата е все повече свързана с властта и зависима от нея. Както пък сочи емпиричният опит, прекалено много журналисти все повече се разглеждат като говорители на властта, вместо като носители на информация.

Покорството на псевдожурналистите

Почти простимо е, ако на този фон объркаш журналиста с държавен служител и поискаш от него да спазва някаква неотнасяща се до него процедура. Понякога дори изглежда, че покорството, с което много журналисти се съгласяват да са пиар на властите напълно заслужава и ответната реакция от типа на тази в русенския съд.

Големият проблем е обаче там, че десетките псевдожурналисти надали биха стигнали до съд заради материал от типа на инкриминирания в Русе. В съда по-често се озовава тъкмо малцинството на истински работещите.

Добре, че интернет е по-гостоприемен от съда и ни позволява да чуем кой какво казва в прочутия разговор, за да преценим кой е прав и кой не е. И да видим, че нашият извод ще се размине драматично с този на правосъдието.

Няма как да избегнем този печален извод – той е просто неизбежен. Просто институциите, които трябва да гарантират статуса на България като руски троянски кон в ЕС, са се сменили – преди беше „Атомстройекспорт“, сега е „Газпром“. В резултат от новите и щедро рекламирани като „благоприятни“ преговори за газовите доставки, България продължава да плаща най-високата цена за природния газ в Европа, а „Булгаргаз“ е пред фалит и не разполага с достатъчно средства, за да си плаща същите.

В резултат на което се оказва, че някой ден от престоящата зима можем да осъмнем без газ. И този път не заради врътнатото по заповед на Кремъл кранче, а поради услужливото имитиране на финансова немощ от страна на българския контрагент на „Газпром“, който в желанието си да ни прикове с ново мощно увеличение на цените упорито твърди, че огромните дългове „ще затруднят дружеството да осигури достатъчно количества суровина в газохранилището в Чирен, откъдето през зимата се черпи гориво, за да се подсигури ръста на потреблението заради работата на топлофикациите.

Схемата е проста: „Булгаргаз“ няма пари, защото топлофикациите му дължат огромни суми. Топлофикациите нямат пари, защото разни недобросъвестни граждани не изплащат редовно крепостните данъци за парно и топла вода, които често надхвърлят тяхната работна заплата. За да върже двата края, „Булгаргаз“ иска 16% увеличение на цената на синьото гориво.

ДКЕВР обаче отказва и разрешава само 4.88%, тъй като цените на газа влекат подире си и всякакви други цени – и подобно увеличение би довело до инфлация, каквато правителството не може да си позволи – особено една година преди изборите. Затова, твърдят от ДКЕВР, другарят Гогов от „Булгаргаз“ трябва да бъде така добър да изчака обещаните от Москва 11% намаление на цената, за да се постигне с тяхна помощ не намаление, а по-малко увеличение за друга една цена, която плащаме ние, българските граждани.

Тези 11% обаче са обещани не заради черните ни очи. Обещани са срещу окончателното ни съгласие и подписването на договор за строителството на „Южен поток“. Сиреч за това да бъдем част от газовия рекет, който Русия се опитва да наложи срещу Европа. И с това кръгът се затваря.

Щели сме да спечелим много пари от този договор – беше обещал Бойко Борисов. Много пари срещу единственото задължение да пуснем едни тръби да минават през страната ни. Сега се оказва, че трябва и да платим нашия дял от полагането на тези тръби, а не знаем откъде да намерим пари за такова плащане. Утре ще се окаже, че трябва и нашата газопреносна мрежа да стане част от тях. А вдругиден „Газпром“ ще поиска да разположи в страната ни и своите части със специално предназначение, които да охраняват газопровода.

Както се казва – това е положението. И така се получава винаги, когато някой, вместо да търси алтернативни възможности и да мисли геостратегически, се опитва да се спазари с руснаците. Ще се откажем от АЕЦ-а, ама ще ви пуснем да строите един-два нови блока в Козлодуй и ще ви дадем рамо за газопровода. Добре звучи, нали?

Дойде времето да плащаме и за тази сделка.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional