Свободата днес и тук 14 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Флоров

На трибуната на 48 конгрес на БСП през май тази година се качва нейния шеф  Сергей Станишев, син на комунистическия терорист Димитър Станишев от времето на Тодор Живков. Той произнася доклад под заглавие «За нова социална България».

Днешните комунисти, пребоядисани или не,  много обичат да споменават така наречената «социална държава» - нещо като пример за подражание или просто въдица за лапни-шарани. За тях думата «социална» звучи по-близичко до «социалистическа» и трябва да замести погнусата от техния тотален провал като теоретици и администратори на комунистическата действителност. Самият термин «социална държава» очевидно им действа успокоително, като се има предвид лавината от злъч, сарказъм и открита омраза, с които българското общество залива представителите на комунизма в България.

Какво представлява понятието «социална държава»? Това е концепция за правителство, което играе главна, но далеч не единствена  роля в защитата и развитието на общественото благоденствие. Тази концепция е основана на  идеята за еднакви възможности чрез разпределение на общественото богатство, както и обществена отговорност към ония части от населението, които не са в състояние да имат минимални средства за добър живот.

Такава държава функционира преди всичко чрез осигуряване на средства за основни аспекти в живота като образование и здравеопазване, както и за индивидуални финансови помощи. Тези средства се осигуряват преди всичко от данъците (различни за всяка страна)и от различните видове смесена икономика. От тук и многото варианти на социални държави.

Един от най-релефните първи създатели на такъв вид държава (по-точния термин на български би трябвало да бъде «държава на социалното благоденствие») е известния германски канцлер Ото фон Бисмарк, от който започва традицията за изграждане на програми за обществено благоденствие в Прусия и Саксония още в 1840-те години, като привлича в тях участието на германския бизнес. Един важен детайл в тази еволюция е факта, че Германия като федерална държава съществува от 1848. Вече в 1880-те години той въвежда пенсиите като осигуровка за стара възраст, застраховки за здравеопазване и срещу инциденти, които всъщност слагат основата на модерната социална държава. Причините за въвеждането на тия радикални идеи са не само алтруистични: Бисмарк ги въвежда в съгласие с германските индустриалци, които по онова време са силно заинтересовани да получат поддръжката на работническата класа, както и да намалят голямата емиграция към Америка, където надниците са по-високи, макар и без социални осигуровки.  

За сравнение, в Русия по това време още не е премахнато крепостничеството, тоест феодалното робовладелство, където цели области заедно с населението са били притежание на местния помещик, тоест робовладелец. Робовладелството в Русия не е премахнато (освен на хартия) и по време на така нареченото освобождение на България. То продължава и след свалянето на монархията и завземането на властта от терористите на Ленин и Троцки. От само себе си се разбира, че такава държава не може да бъде пример в нищо за далече по-свободната конституционна монархия на България, в която дори и през турско частната собственост е останала недосегаема.

САЩ в края на 19-ти век са най-бързо развиващата се страна в света с невероятен брой имигранти пристигащи без прекъсване от целия свят. Още от времето на първите колонии по източното крайбрежие американците прилагат наследените от Британия т.н. закони за бедните, които различават два вида нуждаещи се от помощ: стари и болни хора, от една страна, и безработни от друга, на които се е помагало или парично, или с намиране на работа. Невероятните природни богатства на Америка, пълното й скъсване с европейската монархия, свободни избори и свобода на словото й осигуряват изключително динамично икономическо развитие, което заедно с огромната имиграция издига свободната инициатива и оставя на втори план развитието на социалната държава. Това продължава до финансовата криза в 1929 когато президента Рузвелт приема Закона за Социалните осигуровки, влезъл в действие в 1935.

 Любопитен факт от времето на кризата е когато той събира всички тогавашни американски милиардери и ги приканва да бръкнат дълбоко в джобовете си, за да помогнат на засегнатите от кризата. Изградени главно върху основите на франкмасонството, Америка и американците, както и днес, са най-големите филантропи в света и откликват с огромни помощи за бедните и безработните. Само милиардерите в 1935 заделят 14 милиарда – огромна сума за ония години, с които правителството помага чрез различни програми на засегнатото от кризата население. Освен тях обаче в Америка действат изключително мощни неправителствени организации, частни лица и фондации, защитаващи човешкия живот в цялото му разнообразие, без да включваме в това и активната роля на църквата. Бил Гейтс е един пример на частно лице с огромна благотворителна дейност, както и унгарския евреин-филантроп Сорос, който поддържа редица организации в Източна Европа и света в интерес на свободата на личността и демокрацията.

Законите във всяка западна демокрация освобождават от данъци огромни суми, вложени от частни лица и компании като борба с бедността, напредъкът на образованието, развитието на религията или спорта. С тези  средства благотворителните организации  поддържат свои работници и служители чрез сложна система от правила, между които най-важното е нищо от тяхната дейност да не е мотивирано от печалба. Като пример само в Канада броят на такива благотворителни организации е над 85,000, без ограничения за тяхната дейност в други страни. По този начин частни компании и лица могат да развиват разнообразна дейност във всички сфери на живота без да зависят от политическите настроения на мимолетни правителства.

За своето кратко съществуване страните от комунистическият блок използваха кризата от 1929 година за евтина пропаганда, и то без да дават каквато и да е подробна информация за това събитие. В действителност само една четвърт от работната сила в САЩ (работници и фермери) се оказва засегната от кризата. Природата на отношенията между бизнеса и правителството във всяка развита капиталистическа страна е такава, че икономическо сътресение с много по-малки размери предизвиква естествена реакция и ангажира целия потенциал на  правителството.  

Всъщност, с появата на социалната държава се свързва  определено по-голямата, но далеч не най-важната, роля на правителството в разпределението на обществените доходи. Споровете за ролята на правителствената институция в живота на дадена страна и днес продължава да е особено чувствителна тема с големи политически последици: за американците например въпроса за свободната инициатива и ролята на правителството в регулиране на бизнеса е особено важен – американската икономика е изградена преди всичко на свободно движение на капитала и увереност в неговия потенциал. В моменти на криза обаче се вижда много по-ясно, че ролята на правителството в регулиране на ролята на капитала е много важна. Линията за отношенията между тези две мнения съвсем не е ясно очертана и предизвиква постоянни дискусии, както политически, така и философски.

Примерът на скандинавските страни като «социални държави» е особено важен за виденията на сегашните български комунисти. Тези страни са нещо като идейно спасение от мизерния провал на марксизма-ленинизма в Източна Европа и най-вече в Русия. Те гледат към тях преди всичко поради дълбоко вбития им от сталинизма антиамериканизъм, който традиционно ги плаши.                                             

Истината обаче и за скандинавските страни  е доста трудна за разбиране от комунистите, бивши и настоящи, поради закърнелите им и неспособни за политическа еволюция мозъци. Днес те не са способни да видят, че скандинавските страни са не само продукт на развит капитализъм, но и на ценности, които никога не са били присъщи на комунизма: хуманизъм, уважение към правата на индивида, отговорност пред нацията си и национална привързаност, напълно други отношения между профсъюзи, бизнес и власт. Тази отговорност е резултат от дълъг и конфликтен процес на осмисляне на ролята на властта и капитала и на адаптация към постоянно променящите се условия в света. Тя е плод преди всичко на триумфа на европейската социал-демокрация, към която се мъчи да се присламчи и БСП, над сталинския тип болшевизъм.

Както и в Америка, в развитите европейски страни  голяма роля се пада и на църквата, която традиционно помага на обществено слабите без нужда от правителствена намеса. Тази роля включва и огромна активност в развиващите се страни. Западните църкви са известни с голямата си традиция в такива области като грижи за болни, деца и стари хора, сираци, недъгави и бедни и за изградените от тях институции в помощ на човешкия живот. Фактически от тези традиции на милосърдие и сиромахомилство се развива  съвременното разбиране за здравеопазване и медицинско обслужване, което в западните общества, светски или не,  поема един от най-големите дялове на националния бюджет, отделно от частния тип здравеопазване.

Нищо от това няма общо със слугинската роля на Българската Православна Църква, доказала пълната си безропотност и подчинение на БКП и без никакъв принос в живота на собствения си народ. Нейното бездействие през времето на комунистическия режим  беше нарочно съгласувано и напълно в услуга на репресивната Държавна Сигурност. Дори и през Средновековието Византийската империя е предоставяла храна и подслон на странника в своите манастири, както е помагала на изпадналите в беда, напълно в традицията на християнството и на всяка друга религия.

Когато днес Сергей Станишев се мъчи да надрасне бащиния си бандитизъм, той трябва да направи много повече, отколкото да плещи глупостите си за «социална държава», научени но недоучени от допира му със западната образователна система.  Не е ясно как това политическо недоносче ще накара закоравелите от пладнешки хайдутлук комунистически олигарси да харчат печалбите си в полза на народа си, камо ли за една гола свобода и свободно общество, когато душите им по природа принадлежат на друга държава.

Стигмата на неговия бандитски произход си остава – както на всеизвестната му мутричка на комунистически  глезеник, така и в конгресния му доклад, пълен с наивни мечти, предназначени патетично за също такива като него потомци на комунистически терористи, неспособни да скъсат честно и завинаги с миналото на бащите си.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional