Мавзолей за ДС? Защо не?!

 Първо трябва ли ни такъв музей? И чия памет ще опреснява, ежедневно опреснявана от грижливо поддържаните паметници на съветските окупатори? Какви ще са експонатите в него? Кои ще са уредниците и какво ще говорят на хората?

Може би вътре трябва да присъства сборник с избрани доноси от избрани люде, като Гоце, Кардам или Бор? Лустросана арестантска килия с легло, мивка и поставка за вестници?  А не е ли  по-уместно изгнили нари, на три етажа,  клеясала от изпражнения кофа, с червясала храна в канче, в което народните врагове си перат бельото… издълбана кора от хляб, вместо лъжица, гангренясали ампутирани крайници с трион, сапове на вили и лопати, с които са умъртвявани нещастници, копаня на прасе, с изгризана глава на инакомислещ от Партията, смрад на гниеща плът… и  безнадежността, в която и бог те е забравил…и орден Червено знаме, закачен за кърваво смазване на масови протести / с каквото е прочут например др. Пръмов, чийто снаха подмамва днес десните избиратели/;

  А как да се мумифицира ДеСетилетния цинизъм на партийните кадри, шантажа, заплахите, вулгарния натиск, подлостта, низостта и океанът от несправедливости, залял страната след Великият 9-то септемврийски пуч?

  Синковците на тия хора и днес управляват България, доограбвана и от тях няколко пъти. За чий ни е този музей, когато няма лустрация, няма възмездие за изродите от ДС, маскирани днес като патриоти и експерти?  Може би единственото удачно решение е музеят да е с функциите на обществена тоалетна-пантеон? С турски клекала, по които са щамповани червендалестите сурати на Червенков, Коларов, Югов, Тат/о/ и четирийсте разбоници от Политбюро? Те това са “заслужили”!  Несъмнено.