Свободата днес и тук 09 Юни 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ГЕРБ се срива. Кой остава – това е големият въпрос

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

ГЕРБ е изгубил 4,5% от електоралното си влияние – и ако изборите бяха днес, за управляващата партия биха гласували 26,6% от избирателите – това са резултатите от последното социологическо изследване на НЦИОМ, проведено между 27 юни и 3 юли, при напълно представителна извадка. Изглежда става дума за наистина сериозен срив, след като дори правителствената агенция не си позволява да го прикрие.

Това е резултатът – прекия резултат – от глупостите, които управляващите натвориха с лобистките си промени в закона за горите – и с идентифицирането на протестиращите срещу тях като “мафия”. Сега Бойко Борисов може колкото си иска да прави мили очи, да говори за “прекрасните” младежи и за това как те чукали на отворена врата; как правителството винаги било отворено за преговори (като че ли всички са забравили как отговорни министри от същото това правителство се кълняха, че законът ще бъде гласуван – дори ако се наложи всички “еколози” да бъдат пъхнати в дранголника) – белята е сторена, няма кой да му повярва.

Тези изпарили се 4,5% от гласовете не са на “простите”, с които премиерът ни много добре се разбира, понеже и той прост. Те принадлежат на хората, които излязоха на улицата да протестират не само заради българската гора, но в още по-голяма степен срещу наглостта и лъжата, с която българското правителство обслужва реалните си работодатели – олигарси от типа на Цеко Минев и Цветан Василев.

Те излязоха да протестират и срещу подмяната на обществения договор между тях и изпълнителната власт – защото именно българските граждани трябва да бъдат реалните работодатели, а не гореспоменатите. Те може и да са малко, но стават и ще стават все повече – за сметка на електоралния потенциал на ГЕРБ. И те са хората, от които зависи бъдещето – в буквалния смисъл на думата.

Казвам в буквалния, защото стопилите се 4,5% могат да се окажат фатални за ГЕРБ. БСП има 18% - и не шава нито нагоре, нито надолу. За сметка на това обаче Меглена Кунева е долазила до позицията на трета политическа сила – със 7,5% електорално покритие. ДПС има 6,4% - а знаем от опит, че резултатите за тази партия най-често са по-високи от социологическите предвиждания, тъй като социолозите по-трудно “хващат” нейния разпилян по планински селца електорат.

В резултат: можете да изчислите колко прави 18 7,5 6,4. Прави доста повече от 26,6. Това, разбира се, е един хипотетичен резултат – евентуалния потенциал за една нова тройна коалиция. Но до изборите има още година – а за една партия, управляваща в тежка икономическа криза, този срок ще произведе не бонуси, а електорални дефицити. Особено ако управляващите продължат да я карат, както досега.

Разбира се, възможни са и други схеми. Например ГЕРБ плюс Кунева – или ГЕРБ плюс ДПС, или дори – всички заедно против комунягите (кой знае защо обаче това никога не се случва). Зависи от конюнктурата – включително и от международната такава.

Едно обаче е невъзможно – трикът с еднопартийното правителство на малцинството. ГЕРБ никога вече няма да може да каже: ние поемаме отговорността, затова ние ще управляваме – а вие ако искате ни подкрепяйте. Този филм вече сме го гледали, а и не съществува възможност да бъде въртян повече от веднъж.

Този път Бойко Борисов ще трябва да прояви “коалиционна култура” в онзи циничен смисъл, който влагаше в това понятие неговия авер Георги Първанов – при бабуването си над тройната коалиция. Сиреч ще трябва да прави сделки и да отстъпва зони на влияние. Ще трябва да си затваря очите пред апетитите на насядалите около държавната трапеза. Иначе ще види властта през крив макарон.

И дори да успее със сделките, е много вероятно да станем свидетели на специфично българското и специфично центристко явление, наречено “динамично мнозинство”. Този феномен вършееше из българската политика през 1992-1994 г.; той свали първото демократично избрано правителство на нова България – това на Филип Димитров, разцепи партията, която беше спечелила изборите, и доведе на власт правителството на Беров, напълно справедливо определяно като “правителството на Мултигруп” или “правителството на мафията”. Тъй че ГЕРБ може да поеме властта, но и да се раздели с нея – преждевременно и без нови избори.

ГЕРБ е лишен от сериозни електорални резерви – поради простия факт, че не прояви нито политическа воля да реформира сериозно българското общество, нито пък даде сериозни доказателства за своято политическа идентичност като дясна партия.

И нямаше как да даде, защото де факто не беше такава. Дясното не може да бъде съешено с татовския манталитет и простодушната некомпетентност на Тодор Живков. ГЕРБ – както се оказа – може.

Поради което една не малка част от подкрепилите тази партия на последните избори са непоправимо отблъснати. Именно това – плюс инфантилитета на традиционната десница – отвори електоралната ниша за явлението Кунева. И няма защо да се чудим къде са се дянали загърбилите ГЕРБ избиратели. Личи още от пръв поглед – там са.

Имаше още един резерв, който би могъл да бъде използван, за да ни отмине горчивата чаша на новата тройна коалиция – СДС. Днес обаче, поради свирепата личностна криза в сините редици – както и поради дърварския подход при бастисването на Синята коалиция, този резерв е почти пропилян. Според изследването на НЦИОМ поотделно двете сини партии имат по някъде около 1,6 – 1,7 процента – което си е в рамките на статистическата грешка. Заедно – и във формата на Синята коалиция – те биха могли да се преборят още веднъж – и ако имат късмет – да прескочат парламентарния праг. Големият въпрос е обаче – защо? СДС и ДСБ нямат отговор – или имат пределно различни отговори на този въпрос. И докато не ги синхронизират, за никакво единение не може да става и дума.

Всъщност – дори ако хипотетично си представим, че Ваньо Шарков спечели и Синята коалиция бъде възстановена – или че се случи никога не случващото се електорално чудо – и СДС или ДСБ самостоятелно минат четири процентната бариера – то поредното оцеляване предполага пред оцелелите две възможни перспективи:

А. Дава се рамо на ГЕРБ – така че след изборите да бъде формирано дясно (с цялата условност и дори лъжливост на тази дума) правителство.

Б. Отхвърля се тази възможност и се гласува против при реализацията на мандата на ГЕРБ – с което се отваря възможността за формиране на нова тройна коалиция във формата БСП – ДПС – партията на Кунева.

Други възможности няма. Ако не включим в сметките минималния шанс за пропадането и на първия, и на втория мандат – и гласуване на правителство с мандат на Кунева. Което обаче променя технологията, но не и резултата от гласуването – той ще бъде пак подмяна – “лява” или “дясна” тройна коалиция и правителство с размити отговорности – и с Кунева начело.

Както се казва, това е положението. Отново тежък избор за десните избиратели. И отново мрачен хоризонт пред България.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional