Тръгва ли Путин към "православна диктатура"?

Дело за безредици в Русия повежда едни на митинг, други - в чужбина, констатира в. “Комерсант”. Организаторите на протест в защита на лицата по делото за безредиците на 6 май в Москва, насрочен в столицата за 26 юли, не могат да се разберат със столичното кметство за мястото на бъдещото шествие. Дотогава поне двама от разследваните може да получат политическо убежище в чужбина, пояснява изданието.

Майският “Марш на милионите” на московския Блатен площад прерасна в сблъсъци със специалната полиция ОМОН. Федералното следствие образува наказателно дело за масови безредици и нападения срещу пазители на реда. Засега в делото фигурират 14 души, 11 от които са под стража, напомня всекидневникът.

На 13 юни Александър Долматов от нерегистрираната опозиционна организация “Другата Русия”, задържан по време на майската акция, подаде молба за политическо убежище в Холандия. “Идвали са при мен за обиск и на работа, и вкъщи, но сварих да замина”, разказва опозиционерът. Служители от Следствения комитет са идвали и при Анастасия Рибаченко, активистка на “Солидарност”, но вчера тя потърси в Мюнхен юристи, за да поиска убежище в Германия, допълва “Комерсант”.

Над 30 руски обществени дейци и опозиционни лидери, сред които Борис Немцов, Алексей Навални и Сергей Удалцов, призоваха вчера в декларация шефа на федералното следствие Александър Бастрикин да прекрати наказателните дела за безредиците на Блатния площад и да освободи всички арестувани, информира “Независимая газета”.

Последните изявления на Бастрикин обаче издават намерение да бъде “прочистена” опозицията, преди да започне политическият сезон - “затова удължават ареста на хората. Затова обиските продължават”, отбелязва Немцов, съпредседател на опозиционната партия РПР-ПАРНАС. “Междувременно може да станат повече политемигрантите от Русия”, пише изданието. То също споменава случаите с Рибаченко и Долматов - според него конструктор на ракети.

Политическата емиграция от Русия се свежда засега до частни случаи, но “положението може да се влоши, ако се прилагат приетите закони за неправителствените организации, глобите за участие в митинги и цензурата в интернет”, коментира политологът Алексей Макаркин. Той сравнява действията на федералните власти с тези на беларуския президент Лукашенко и прогнозира “все по-голяма ‘лукашизация’ на режима” в Русия.

Експертът цитира данни от допитване на центъра “Левада”, според които едва 17 на сто от хората в Русия имат чуждестранен паспорт и само 5 процента са пътували в чужбина (с изключение на страните от бившия Съветски съюз). “А нали когато хората пътуват на Запад, както се казва, им се отварят очите”, забелязва Макаркин.

Руските власти реагират според него спокойно на емиграцията по политически причини: “Заминавате ли? Хубаво, ще има по-малко протестиращи”. А младежи емигрират и без политически мотиви - поради “ясното усещане, че страната не се вписва в световния мейнстрийм. Ние все повече се разминаваме с днешния Запад”.

Твърде много хора в западните държави не разбират сегашните събития в Русия, например делото срещу пънк групата “Пуси райът”, добавя експертът на “Независимая газета”.

Три момичета от “Пуси райът” са под стража над четири месеца, след като на 21 февруари с качулки на главата, китари и озвучаване изпълниха в московския храм “Христос Спасител” “пънкарска молитва” под наслов “Богородице, изгони Путин!”. За хулигански прояви ги заплашват до седем години затвор, писаха руски медии.

В друга статия “Независимая газета” критикува формулировките на обвинението срещу тях, внесено в съда. Според вестника е използвана терминология извън правната практика в светска държава - “посегателство на сакраменталността”, “свещените религиозни обреди”, “светотатство”, “кощунство”.

“Това е чудовищна, средновековна формулировка”, коментира пред изданието богословът Николай Шабуров. “Знаем, че днес в Пакистан има смъртно наказание за тези неща. У нас обаче държавата все пак е светска засега. Нямаме такива формулировки в наказателния кодекс. Кощунство, поругание на светините - това са понятия от друг някакъв речник”, добавя той.

Официалните говорители на Руската православна църква обаче са на друго мнение във връзка с несъвпаденията между подчертано църковните обвинителни формулировки, кодекса и конституционния светски характер на държавата. Протойерей Всеволод Чаплин от Московската патриаршия заяви вчера в интервю за православен сайт, че “понякога, по Божие вдъхновение, върховният властител или група властители трябва да имат възможност да действат тъй, както не предвижда ни един закон”, изтъква “Независимая газета”.

“Ведомости” припомня, че преди два дни московски съд отхвърли иск на руското дружество за защита на потребителите срещу храма “Христос Спасител”, според който в църковните лавки се нарушават правата на потребителите. Съдът се задоволи с обяснението на ищеца, че там стоките не се продават, а се подаряват на посетителите, които пък на свой ред даряват парични средства за храма, посочва всекидневникът.

Наред с делото срещу “Пуси райът” този случай говори за изостряне на конфликта около дейността на църквата в руското светско общество. Постепенното сближаване между православните йерарси и светската власт през последните години бе ярко демонстрирано през зимната изборна кампания в Русия. В крайна сметка протестиращите прехвърлиха част от своите претенции върху ръководството на Руската православна църква.

Акцията на “Пуси райът” всъщност е част от този протест и желанието на светската власт да накаже за назидание участничките в групата за тяхното “кощунство” обвързва още по-силно църквата и държавата, твърди “Ведомости”.

БТА