Проф. Дойно Дойнов, http://www.vesti.bg

По случай 175-та годишнина от рождението на Апостола на свободата днес има възпоменателни чествания в Карлово, в София и в цялата страна

Днес се навършват 175 години от рождението на Васил Левски.

По този повод в интервю за БГНЕС историкът проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", чиято най-нова книга - "Левски - най-ясната загадка", току що излезе от печат, казва:

"Мисля, че достойно ще отбележим тази годишнина от рождението на Апостола на свободата. Тя не е обикновена годишнина - това е юбилей - четвъртинките на век, половината на век, един век са юбилейни, другите са годишнини. При това, мисля, че се прави достойно от страна на фондация, на комитет, на общественост и преди всичко на хората. За мен е по-важно това да достигне до човека, а не да бъде натрапчиво, показно като някаква патриотарска проява и като някаква идеализация на Левски. Мисля, че целият български народ и особено младежта достойно посреща годишнината на Левски.

Ние сме комитет и всяко предложение, което е свързано с реалното и всяко ознаменуване на Левски чрез паметник, чрез книга трябва да го приемаме добре. Но има идеи, които са неприемливи с оглед на личността, на скромността на Левски. Абсолютно не ги приемам", казва професорът по повод лансираната неотдавна идея да се постави огромен паметник на Левски в района на Свиленград близо до границата с Турция.

"Да се издигне един 133-метров паметник на Левски - това е грандоманщина, която надвишава всичко и е в разрез с целия дух на Апостола. Тази идея е по-скоро като да пришият към балтона копче или по-скоро копчето да придърпа балтона: да направят всенародна подписка, да съберат пари и да направят някакъв грандомански паметник.

Абсолютно против грандоманщината съм, която залива някои наши съседни страни и е липса на самочувствие, на художествен и естетически критерий.

130-метров паметник - това е глупост, това е грандомания, това е в разрез с всичко, което можем да приемем. Това е лично мое мнение. Ние се присъединихме към Съюза на художниците, Съюза на архитектите, които поставиха въпроси: Какъв е този проект, кой го е направил, какво представлява, има ли качества?

Няма да осеем България с паметници, които утре поколенията ще разрушават като глупави и нелепи...

Винаги съм се питал дали трагичната съдба на българския народ и гибелта на Левски, на Ботев на Хаджи Димитър е предизвиквала винаги едно човешко, дълбоко християнско смирение - отношение като памет. Още през 19-и век първите чествания на Левски започват с гибелта, а не с рождението му.

Честванията на рождението на Левски започват късно, през 1898 г. и то в тесен кръг на обществеността в Карлово, по-късно се отбелязват в национален план, за да се присъедини към така наречените оптимистични празници на българския народ.

Но никога няма да отместим отношението на народа към 18 или 19 февруари. Това е един ден, когато с паметта, със сакралността се обвързва целият български народ.

Има съвременна модна тенденция - във всеки кабинет да стои портретът на националния герой. Въобще винаги - на политици и държавници над главите им стои портрет. Понеже Левски е сакрална личност, героизирана личност, някой може да си го остави в кабинета и да си го гледа.

Но това е личен поглед на даден политик или държавник - нека те да си обсъждат. Аз не бих искал да ги коря, защото Левски се превръща от реалност в един символ. Левски се приема като национален идеал, според мен.

Аз съм историк, не съм публицист - друго нещо е, когато всички викат: "Гледайте го, правете като него!" Това е въпрос, който публицистите трябва да поставят, ние историците трябва да гледаме реалното движение на една историческа личност в паметта на един народ. И ако тя отсъства, ако тя е накърнена, ако тя е деформирана - тогава трябва да се намесим.

По-скоро нашето място е обективно да посочим нещата и трябва в историческата си памет да успокоим крайностите в нашия национален характер.

И Левски ни дава пример именно за това - на мъдро и равновесно отношение към историческите категории, към идеалите, не ни прави фанатици. Той не е политически или български фанатик, той е един човек ренесансов. Това съм го изразил в книгата си, която току-що излезе и се казва "Левски - най-ясната загадка".

Опитал съм се да дам моя Левски - с всички мнения, по всички дискусионни въпроси, които в момента в жълта преса и в телевизии не излизат, т.е моето мнение, без да го налагам. Ако всеки един читател в тази книга търси своя Левски и го обогати чрез моя - аз ще бъда изключително доволен", признава професорът, който от няколко десетилетия изследва живота и делото на Апостола на свободата.

Днес в 11 ч. в Борисовата градина, на Алеята на възрожденците, пред бюст-паметника на Васил Левски ще има церемония, организирана от Столичната община и Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски".

В Карлово председателят на Народното събрание Цецка Цачева и народни представители ще почетат годишнината в родния град на Апостола и празника на града. Тържествата ще започнат в 9.00 часа пред Националния музей "Васил Левски", ще бъде отслужена света литургия, ще има тържествен ритуал по издигане знамената на Република България и град Карлово на площада, където ще бъде отслужен и молебен за благоденствието на града и жителите.

В 21 ч. е началото на тържествения митинг-заря, посветен на 175-та годишнина.