Криви огледала

Дори вълшебното огледалце от приказката „Снежанка и седемте джуджета” казваше винаги истината. Обикновените огледала също показват нещата реално – такива, каквито са. Тези дни в ролята на вълшебни или просто обикновени огледала съвсем безстрастно влязоха Европейската комисия с доклада си за България и чужди медии с оценките си за атентата на летището в Бургас. Те съобщиха нелицеприятни истини, които макар и всеобщо видими – не се признават официално.

В приказката царицата изискваше да е непременно най-красивата, но не беше. Това я вбесяваше и озлобяваше. Правителството се чувства уютно и самодостатъчно в пожелателната реалност, където съществува, и в огледалото си вижда само успехи. Забелязващите друго и протестиращите бяха набързо сродени с мафията и поне в пожелателната реалност всичко си дойде по местата. Но в истинския живот настъпи страхотна каша. В огледалото на Европейската комисия изпъкнаха като под микроскоп родната корупция, организираната престъпност, нереформираната съдебна система.

Евродепутат от ГЕРБ видя нещата през друго огледало – своето и това на партията си. А то е в унисон с една друга приказка – „Каквото стори дядо – все е хубаво”. Докладът бил обективен. И тук започва прочит в стил „дявол чете евангелие”. Докладът потвърждавал волята на правителството за реформи в съдебната система, в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Критики има – да, разбира се. Но ето, че ни разделят от Румъния. Стигна се дотам – да се радваме, че съседите проявиха неблагоразумието да нагазят още по-навътре в лука и това да е повод за нас да се гордеем. Фактът, че следващият доклад за България ще бъде оповестен в края на идната година, когато е възможно правителството да е друго, огледалото отразява като сигнал за доверие в политическата воля на днешните управляващи. Но дали в отсрещното огледало не се разчита окончателен отказ от каквото и да е очакване „чудото” да се случи – а именно – да потеглим по европейския коловоз.

Демократичният процес в България не е необратим – сигнализира ясно докладът на Европейската комисия. Може би именно защото положителни очаквания към сегашното правителство вече няма, следващият доклад ще е след изборите догодина – няколко месеца след тях, колкото Европа да се ориентира накъде ще е поело новото правителство.

Злото не идва само. В деня на доклада гръмна бомба на летището в Бургас и загинаха хора. Австрийският „Ди Пресе” определи мястото на събитието като идеална цел за терористично нападение и „класическо слабо място”. Изданието посочва, че София не се е отнесла с внимание към отправените от Израел предупреждения.

Германският „Берлинер Моргенпост” също пише, че още през януари българските власти са били предупредени от израелска страна за евентуални атентати срещу израелски граждани на българска територия. Нещо повече – „Берлинер Моргенпост” споменава, че два часа преди трагедията в туроператорската фирма, превозвала израелските туристи, е съобщено за предстоящата заплаха. Изводът на изданието е, че всичко това е можело да се предотврати.

Ето какъв образ разпространи родното политическо огледало. Вътрешният министър и заместник министър-председател заяви, че „предупрежденията за атентат срещу израелски граждани от януари нямат нищо общо с атентата на бургаското летище.” Какъв е тайнственият алгоритъм, който излъчи подобен извод, е неясно. Друго заключение е, че „камикадзето по никакъв начин не се е отличавало от всички останали туристи – с бермуди и раница на гърба. Може ли всяко такова лице да бъде спирано за проверка?”

А може би камикадзето не е одобрявало методите на Щирлиц, който пресича булеварда с пълзене и влачейки парашута си, за да не бие на очи.

Ето и кратък коментар на министър-председателя: „Бомбени атентати в България имаше и когато имаше най-яките служби и се извършваше Възродителният процес.” Дали пък не прозира възхищение към тези „най-яки” за времето си, а дали не и след него – служби. За времето, когато всичко беше под контрол и пожелателната реалност за благоденствие на народа се отчиташе за осъществена. И когато всякакви други огледала, които отразяваха действителността по-различно, бяха затъмнявани, скривани или счупвани.

Междувременно се оказа, че човекът с бермудите и раницата на снимката не е въпросното камикадзе.

И тъй като, както казва Остап Бендер, : „ледът се пука, господа съдебни заседатели”, остава и предстои да видим какво ще се разкрие под натрошената му цялост. Това, което ще видим, едва ли ще има нещо общо с избирателните отражения в нечии криви огледала. Освен това да не забравяме, че е невъзможно всички останали, показващи нещо различно, да бъдат счупени. И изобщо – ако ни предлагат настойчиво вампирите си, не сме длъжни да ги приемем.