Партийците първо да попитат как се задава въпроса за референдум

Политическото ограмотяване на българския народ е важна културна, а не само политическа, или още по-малко партийна задача. Демократичното управление изисква знаещи и компетентни не само избраници, но и избиратели. Масова политическа неграмотност на народа не може да доведе нито до демократичен, нито до компетентен избор на политици и политики. В противен случай постоянно ще се питаме защо е успешна поредната политическа манипулация и измама с доверието на хората от страна на избраните от тях партийци.

Подготвяният от известно време от активисти на една политическа партия на  „всенароден референдум” за построяване на най-малко спорния и засега финансово невъзможен за осъществяване (поради липса на стратегически инвеститор) проект наречен АЕЦ „Белене” се нуждае именно от компетентна и политическа, а не партизански мотивирана санкция.

Оставяме настрана въпроса защо БСП и либерални партии като ДПС и НДСВ, които заедно управляваха осем години от 2001 г. до 2009 г. не започнаха строителство на АЕЦ „Белене”. Всъщност този мегаломански комунистически проект бе замразен още от Тодор Живков и тоталитарния режим поради икономическата си несъстоятелност дори при тогава съществуваща „икономика на разхищението” и „хроничния дефицит”. Оказва се, че Тодор Живков е бил много по-патриот и много по-умен от сегашните си „демократични” наследници...

Но въпросът ми тук е друг: По какъв начин се задава въпрос за референдум?

Референдумът е вид допитване до народа, който по принцип се задава от правителството или местната власт по важен за националната или местната общност проблем. Обикновено референдум се провежда при изпълнението на три необходими условия:

1. Съществуване на национален (местен) консенсус по важността на този проблем.
2. Пълна яснота, т.е. информираност за същината на този проблем за огромното мнозинство от гражданите.
3. Обществен консенсус относно финансовите средства, които хората от националната или местната общност трябва да предоставят за да се реализира при положителен вот това, за което се осъществява допитването. 

Освен това референдумът няма задължителна сила. Националното или местното правителство се допитват за мнението на хората по даден проект, но в крайна сметка те носят политическата и финансова отговорност (именно защото са избрани от хората за това) за реализацията на волята на народа, но ръководейки се от общия (националния или местния), а не от интереса на определена заинтересована (икономически или политически) лобираща група.

По принцип референдумите в развитите демократични страни се провеждат рядко и то предимно по местни въпроси. Например, когато бях за последен път в Швейцария, общината в Нюшател подготвяше референдум за това дали хората са съгласни с техните (общински) пари да бъде изградена поредната магистрала с няколко тунела през планината Юра по посока на Франция.

И така стигаме до въпроса „Как се задава въпроса за референдум?”

Всички, които са правили анкети, интервюта или друг вид допитвания знаят, че въпросите които задават на хората (особено, когато това не са експерти по даден проблем) трябва да бъдат прости (но не глупави!), кратки, ясни и да не бъдат подвеждащи и внушаващи определен желан отговор.

Освен това социолозите и журналистите знаят, че когато задават въпрос, той не трябва да има в себе си друг скрит въпрос. Защото това е форма на скрита манипулация и затруднява отговора на респондентите.

Глупаво е, например, да се питат хората дали искат цените на всички стоки да бъдат намалени, дали са против войната, или дали искат да ги управляват компетентни и некорумпирани политици.

Защото отговорът е предварително ясен.

По същия начин е глупаво, но и манипулативно да ги питат дали искат да развиваме ядрената си  енергетика. Естествено е, че мнозинството от хората (с изключение на противниците на ядрената енергетика и природозащитниците) няма да имат нищо против това.

Когато обаче към този въпрос добавим „чрез” го свързваме със съвсем друг въпрос – за изграждане на АЕЦ „Белене”. По този начин манипулативно свързваме отговора на глупавия (и с ясен отговор въпрос) с въпрос, по който няма яснота и  консенсус. И се получава манипулацията – който не ще да изграждаме АЕЦ „Белене” е против развитие на ядрената ни енергетика!

Следователно във въпроса за референдум се съдържат не един, а два въпроса, които са подвеждащи и внушаващи определен желан отговор. Което е недопустимо и некоректно  от теоретично-социологическа (макар и целесъобразно от партийна!) гледна точка. 

По отношение на първото условие за провеждане на референдум – важността на проблема за мнозинството от хората е ясно, че няма национален консенсус за неговата важност. В обществото има както достатъчно привърженици, така и достатъчно противници на изграждането на втора ядрена централа, която специалистите определят, че ще струва най-малко 20 милиарда лева, а тези пари ги няма в бюджета за следващите поне 10 години.

По отношение на второто необходимо условие е ясно едно - няма абсолютно никаква яснота по отношение на параметрите на този проект. Когато преди време (докато БСП беше на власт) питаха един от нейните лидери (смятан от свои компетентни съпартийци за лице на енергийната мафия) относно финансовите параметри на друг мегаломански руски проект в България, той каза, че това било фирмена тайна.  Сякаш живеем още в условията на тоталитарна диктатура и неговата партия може безнаказано да прави каквото си иска с народните пари и имоти!

Не е изпълнено, както вече стана ясно и третото необходимо условие – наличието на финансови средства за изграждане на втора ядрена централа.  Такива не са осигурени от предишното правителство, което очевидно е имало рационални основания да не започне изграждане на тази централа, вероятно поради непосилните условия, които руската страна е поставила на България.

Следователно можем да обобщим, че провеждането на референдум в България на този етап  е:

1. Практически нецелесъобразно
2. Финансово разточително
3. Партийно мотивирано

А така зададеният въпрос е просто социологически некоректен.