Иван СухивановНепрекъснато се реве, че българското образование било нискокачествено… само че вижте как се назначават кадрите. Първо – директорите на учебни заведения по принцип се назначават с политически протекции. Както бе при комунизма, когато предимно подлеци ставаха дирeктори на училища, много от тях отявлени доносници на ДС. Сетне не ги бутнаха, а ги оставиха да се пенсионират, включително и т.нар. другарки дружинни ръководителки, другарки от българосъветската дружба, чийто стаж бе признат за педагогически... След това по новите закони директорите получиха почти абсолютна власт, особено за назначенията на учителите. Известно е, че министерството спуска някакви критерии, но те се заобикалят тарикатски. Освен това регионалните инспекторати нямат власт да наказват директори или го правят с нежелание. Някой, който съвсем е сгазил лука – я педофил, я сексуален тормоз, между впрочем ненаказуем у нас по принцип…
Говори се, че училището ще остане без кадри. Това не е вярно. Напротив има много безработни учители, тъй като учениците намаляват.
Вижте днес как назначават директорите. „По документи”. По-страхливите имитират и конкурсно начало, но кой ще бъде назначениният е ясно от самото начало. Зависи с какви връзки е всеки кандидат. Разбира се и при висщото образование е така, но там все пак става дума за по-малоброен контингент, касаещ предмно снахи, зетьове и любовници на професорите. А професори бог на килограм... Доста от тях съвсем неграмотни, но станали такива по политическа линия...
„Назначението по документи” е начин директорите да избегнат досадните кандидати. Или да бъдат затруднени максимално. Естествено отпадат първо тия, които представляват евентуална конкуренция за директорското място, което по принцип е доживотно, тук феодализмът е пълен. От кандидатата се изискват куп документи, сертификати, дипломи и квалификационни степени. Накрая печели някой без стаж и квалификация. Нека дадем път на младежта – обичат да казват директорите. Ако спечели аверче - даскал пред пенсия, сочи се социалното му положение. Алиби винаги е налице, пък и тия от инспектората не са улави, че да вадят гарвану окото…
От миналата година от безработния кандидат, освен свидетелство за съдимост и медицинско, които струват пари, които един безработен трудно отделя, се изисква бележка от писходиспансер, че лицето е психично здраво, каквото и да значи това. Една такава бележка се таксува 30 лв., като се издава съвсем формално, без преглед. От друга страна човек се пита – защо на директорите на училища не се изискват такива бележки, па и на тия от инспекторатите, назвачени от съответната политическа сила, която в момента е на власт?! Същевременно защо да се изисква такава бележка, която се купува от лекаря, от човек който примерно 20 години е работил като учител и е в системата? Казвам го от личен опит, понеже аз също от две години се опитавам да започна работа като учител, но в цял Бургас досега за едно учителско место не съм успял да се преборя. Във всеки голям български град същестува цяла група безработни учители, които обикалят напразно училищата, но са обречени никога няма да получат работа в системата. Тънката дискриминация, която обхаваща и души тая сфера е като жилава паяжина. В България нищо не става случайно. Така всяка иницатива дошла от реформаторите от министерството умира и изсъхва на корена си, отгоре надолу...
И така: не съм сигурен дали изискаването за години, психично състояние не е дискриминационно изискване,/ хит сред директорите от миналата година насам…/, маскирано като грижа за човека… Не съм сигурен, че някога българското образование може да бъде реформирано, докато не се разбие тоя шуро-баджанашки тертип на назначение на кадрите в образавонието. Нека го кажем – българското образование е една остаряла, закостеняла и мухлясала система за убива на духа и интелекта, за смазване на душевността на по-чувстивителните индивиди. Система изтъкана от фалш и псевдопатриотизъм. Наистина – „изучаването” на свободомислещ индивид като Ботев е профанация и подигравка. Наистина Ботев и Левски нямат място в тази сталинистка по дух система… Но у нас всичко е с главата надолу. Важното е, че правителството се подсигури и застана на „ правилната страна”, нали?