Свободата днес и тук 14 Ноември 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Русия отново се управлява като СССР

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петър Карабоев, http://www.capital.bg/

В началото на третия си мандат руският държавен глава Владимир Путин фактически реализира старата си мечта да внедри в страната американския модел, при който президентът ръководи цялата изпълнителната власт (т.нар. голямо правителство). Разбира се, този модел е адаптиран към постсъветската действителност, интересите на управляващия в страната елит и личния стил на Путин като авторитетен арбитър. Говоренето за "вертикала на властта" е само пропаганден трик, прикриващ постоянната конкуренция между отделни кланове за достъп до ресурси. Механизмът за уреждане на апаратните противоречия е неформален орган, който може да се нарече Политбюро 2.0.

Така описва руското управление в средата на 2012 г. руският политологичен холдинг "Минченко кънсълтинг" в анализ, основан на анкета сред повече от 60 специалисти от политическия и бизнес елит на страната. Путин усложнява системата на елитни контратежести за балансиране по върховете, а в Кремъл е създаден резервен спрямо правителство "пулт за управление" (в лицето на президентските помощници, работещи с кабинета в нови специални комисии) и алтернативни центрове за формиране на кадри, пишат авторите. 

Модератор на конкуренти

Процесът на упражняване на власт от елита на първо място има за цел поддържане на установения баланс между клановете, а ролята на Путин е на модератор на конкуренцията между тях. В конфликтни ситуации думата му е решаваща, а ключовият му ресурс са личните му отношения с елитните играчи вътре и извън страната. Единственото нещо под пряк контрол на Путин са дългосрочните газови договори, управлението на газовия отрасъл и "Газпром", както и контролът на трите основни банки: Внешекономбанк (ВЭБ), Внешторгбанк (ВТБ) и Сбербанк.

Най-силният човек в Русия демонтира схемата от периода 2006 - 2007 г., дава на участници в нея нови задачи и правомощия и вкарва свои автономни играчи в сферите на влияние на отделните и все повече фрагментиращи се кланове на елита. В същото време президентът експериментира с вкарването на верни нему аполитични технократи (вътрешния министър В. Колоколцев или министъра на икономиката А. Белоусов) или носители на алтернативни политически платформи - тандема между управляващата партия "Единна Русия" и пропрезидентското обществено движение "Народен фронт"; квазиопозиционните проекти на бившия финансов министър Алексей Кудрин и олигарха Михаил Прохоров (те получават прикрит минимален достъп до властта и реално не се борят за нея); "тематични" провластови проекти с патриотичен цвят.

"Естествената държава"

Управляващият елит може да бъде описан в модела на съветското Политбюро на ЦК на КПСС - система за колективна власт, която е квазиинституционална от гледна точка на националните държави, но е ефективна от гледна точка на "естествената държава". Терминът "естествена държава" бе наложен от американски учени като опит за описване на уредбата в страни без отворени общества. В такава система с цел намаляване повсеместното разпространение на насилието се създава мощна господстваща коалиция с особени привилегии. Членовете й приемат да не се борят помежду си, да си гарантират взаимно собственост и достъп до определени дейности. Политическата система на "естествената държава" манипулира икономическата система за създаване на рента, което след това гарантира политическия ред.

В Русия преходът към този модел бе ускорен в годините на Путин с преразпределението на ресурсите от олигархичните кланове към хората от силовите структури, разрушаването на медийните империи на олигарсите, ликвидиране на по-голямата част от регионалните "феодални" режими и създаване на държавни корпорации - т.нар. национални шампиони, и в политиката, и в икономиката.

Гарантиране на наследството

Днес елитът гарантира своята продължителна устойчивост по три начина. Първият е обръщането на властта в собственост чрез нова вълна приватизация, употреба за личен бизнес на бюджетни средства и преференции, създаване на нови източници на "рента". Следват осигуряване на предаването по наследство на придобитото през периода 1990 - 2000 г. и легитимиране на собствеността в Русия и чужбина. Елитът не е тотално затворен, а продължава да отсява нежеланите и да привлича нови перспективни членове. Системата е длъжна да създава стимули за преразпределение в полза на успешните и отличилите се членове на "коалицията".

Специфика на така оформеното Политбюро 2.0 е, че то практически никога не се събира на общи заседания. Формалният статут на членовете му невинаги съответства на реалното им решение при взимане на решения. Вътре в него има няколко съперничещи се елитни кръга, условно наричани "силов", "политически", "технически" и "предприемачески", които заедно с административните канали, оцелели от 90-те години, образуват аналог на ЦК на КПСС в ХХІ век. Тази структура си има и кандидат-членове на Политбюро като Алексей Кудрин, Сергей Лавров, Анатолий Чубайс, но също и патриарх Кирил, претендиращ за участие във формирането на държавната идеология. Бизнесмените - кандидати за членове на Политбюро, са Роман Абрамович, Алексей Милер, Аркадий Ротенберг, Владимир Якунин, Герман Греф, Владимир Потанин, Олег Дерипаска, Михаил Фридман, Вагит Алекперов и Виктор Векселберг.

Инерция и/или нестабилност

Завръщането на Путин в Кремъл не добави устойчивост на Политбюро 2.0, твърдят от "Минченко кънсълтинг", защото участващите групи преследват противоположни сценарии - "инерционна стабилност", "управляема нестабилност" и т.н. Общият курс обаче е съхраняване на статуквото без очакване на някакви големи международни и вътрешни сътресения. В случай на криза обаче има готови два резервни варианта: дяснолиберален и ляв народно-патриотичен, като и в двата случая ще се предложи правителство на националното спасение. Все още има вероятност за реакционен сценарий с радикално-православна власт, смазване на опозицията и конфронтация със Запада, но тя е много малка и продължителността му би била много кратка.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional