Живот без потребление и без пари - фриганизмът набира популярност

Стремежът към общество без потребление и без пари - алтернативен начин на живот, тръгнал от Съединените щати, където бе наречен “фриганизъм” - печели нови последователи сред младите в Аржентина.

“Опитвам се да живея без пари”, казва 34-годишният Ариел Родригес Босио, който се определя като фриганист. “Опитвам се да насърчавам едно ново общество и да не поддържам повече това старо несправедливо общество”, допълва той.

Със спортна фигура и пронизващ поглед, Ариел, който е основател на неправителствената организация “Арко ирис универсал” (”Всемирна дъга”), се е отказал от мобилния си телефон и телевизията, не носи маркови дрехи и предпочита лимона пред дезодоранта. “Опитвам се да харча възможно най-малко средства, да престанем да сме зависими от потребителското общество, да бъдем самодостатъчни”, обяснява той.

Фриганизмът се състои в консумиране на безплатни неща чрез създаването на мрежи за взаимопомощ, за да бъде изобличено пилеенето на храна и замърсяването, предизвикано от боклуците, изхвърляни от западните общества.

“Фриганизмът не е в това да живееш от отпадъци, а в това да живееш от природата”, твърди Ариел, който на практика не е използвал пари в продължение на три години и половина преди да стане фриганист.

Движението се заражда в Съединените щати през 1999 г., когато Уорън Оукс - бивш барабанистът на пънк групата “Агейнст ми” (”Срещу мен”) - пише пасквила “Защо съм фриганист?”. Той определя фриганизма като “противопотребителска етика”.

Въпреки че идеологията на фриганизма е в по-голяма степен антипотребителска, отколкото екологическа, екологичните ценностите са все по-силно представени.

В Аржентина - страна, където консумацията на говеждо месо достига 53 килограма на глава от населението годишно - фриганистите са вегетарианци, които не ядат не само месо, но и всякаква храна от животински произход, включително яйца.

“Става въпрос да се разграничиш от нещата”, обяснява Ариел - инструктор по кунфу и тайчичуан, който води курсове в апартамента си в краен западен квартал на столицата Буенос Айрес.

Остъкленият му балкон се издига над железопътна линия и единственият лукс в жилището му е един компютър. Ариел с удоволствие би се отървал и от него, но неговата неправителствена организация има 3000 почитатели в социалната мрежа Фейсбук и тази технология, емблематична за обществото, което отрича, за него е инструмент за разпространяване на неговото послание: може да се живее и по друг начин.

Като излиза от жилището си, Ариел подскача под едно дърво и си откъсва плод, след това рови в кошче за боклук, търсейки разни неща, които може да окажат използваеми.

Това ровене по кофите понякога го поставя в конкуренция с “картонерос”, както наричат хората, които събират хартия, продукт на голямата криза от 2001 г., които рециклират част от боклуците на Буенос Айрес.

Но докато “картонеросите” събират хартия и я препродават, за да оцеляват, фриганистите не се опитват да си изкарват така прехраната, а да водят друг живот.

Ариел се среща с други членове на своята неправителствена организация в парка “Сентенарио”, където фриганистите имат свой кът. “Нашият девиз е: вземи каквото искаш, донеси каквото искаш”, казва 33-годишният Диего Белоси. “По света има толкова много блага: нека си ги поделяме, а не да ги консумираме!”, призовава той.

Недалеч 19-годишният Федерико Рисо предлага вегетариански емпанадас, които сам е приготвил. Той се е посветил на изучаването на природната медицина и “живата” кухня (суровоядството).

По на север, 24-годишният Гидо Скиаво - еколог и вегетарианец - дава безплатни уроци по градинарство. “Хората идват в търсене на глътка въздух”, казва той. “Идеята е проста: капиталистическата система не е вечна.”