Свободата днес и тук 14 Ноември 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Този толкова обидчив арабски свят

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Дневник, http://www.dnevnik.bg

 


Аджами описва как от самото начало арабите са отглеждани с историята, че са благословени от светото провидение, дало им исляма. Те го разнасят по света от Мароко до Индонезия. В процеса те побеждават великите империи на онова време, достигат Европа и изграждат брилянтна цивилизация в противовес на тъмните векове на север. Упадъкът обаче е още по-бърз от възхода – през ХІІІ век халифатът в Багдад е превзет от монголското нашествие, а през ХVІ век арабите престават да съществуват като обекти на историята, когато Османската империя превзема държавите им в южната част на Арабския полуостров и ги подчинява.

Идването на Запада в Близкия изток променя традиционните им общества. Налага се усещането, че западняците мислят лошото на арабите, че западната оценка винаги е жестока и нечестна.

Но докато арабите твърдят, че дефектите в обществата им са наложени от чужденци, те знаят слабите си места. Младите араби днес може да се гордеят с културата си, но са и силно засрамени от това, което виждат около себе си. Знаят, че над 300 милиона араби са изпаднали в икономическа стагнация и културен упадък. Знаят, че в арабските държави малко могат да се похвалят за неща, които имат значение - политическата свобода, статута на жените, икономическият растеж. В нюансираното говорене, във всекидневните разговори на улицата, в блогове и по медиите, в произведения на изкуството те

непрекъснато се питат защо са се провалили

За последния половин век арабите, както и мюсюлмани от неарабски държави, се чувстват застрашени от една обкръжила ги цивилизация, която не могат да управляват, но и не могат да отхвърлят. Имигрантите напуснаха горящите квартали на Карачи, Кайро и Казабланка, но взеха със себе си огъня на вярата. В районите на мюсюлманската диаспора в Западна Европа и Северна Америка се появиха "градовете на сателитните чинии". Може да живееш в Стокхолм и да се храниш с менюто на телевизия "Ал Джазира".

Никога не е трудно да се събере тълпа от млади протестиращи в препълнените градове на ислямския свят. Американските посолства и консулства са магнит за недоволните. В тези крепости, те сляпо вярват, се създават и унищожават управниците им. Същите тези дипломатически представителства обаче раздават така жадуваните визи и отварят пътя към възможностите на Западния свят. Аджами пише, че младите хора пред посолствата от миналата седмица са там заради смъртоносната смесица от привличане към американската сила и ненавистта към нея.



Това двустранно отношение към модерността, което измъчва мюсюлманите, трудно ще бъде премахнато. Изкушенията на Запада отчуждават младото поколение от предците му. Свободата на словото, защитата на непочтителните е спазвана, защитена и канонизирана в западната традиция. Сега мюсюлманите, които въстават срещу обиждащото изкуство, използват тези новооткрити свободи, за да протестират срещу него.

Културната свобода никога не е пълна, казва в заключение Аджами. Западната традиция, от времето на атиняните досега, се бори в баланса между свобода и ред. В ислямския свят тази борба е още по-ожесточена и продължителна, и ще покаже в бъдеще, че е много повече от изгорени знамена и превзети посолства.

Реакциите

След като статията на Аджами получава над 5000 реакции във форума, от изданието публикуваха и отделни извадки от тях: 

Така mediamaverick коментира, че има проблем с възприятията: "В някои арабски държави почти не разбират какво наистина означава "свобода на словото", понеже тези хора никога не са живели при управление, което я позволява. Ако някой живее в страна, където властта редовно смазва хората и медиите, е трудна да се разбере, че страни като САЩ не го правят. Затова за тях антимюсюлманският филм изглежда като нещо, направено с одобрението на Вашингтон".

Според patriot17 става дума и за смесване на религия и идентичност: "Смятам, че основната причина арабският свят толкова лесно да се засяга, е възходът на фундаментализма. И под това разбирам неспособността да се направи разлика между вярата и егото. Когато фундаменталистката вяра е засегната, фундаменталистите реагират, сякаш са застрашени самите те."

Предупреждение отправя lmmbham, като описва психопрофил на протестиращите групи: "Невъзможността да се забравят стари несправедливости и комбинирането с настояща социално-икономическа неадекватност може да предизвика много гняв, безпомощност и просто желание нещо да се направи. Това също може да доведе и до маргинализиране. В САЩ също имаме такива групи хора."

Centsorsense смята, че Америка също си е виновна: "Враждебността на арабския свят към САЩ е основана на нашата подкрепа за диктатори и Израел, както и, разбира се, нашата история на бомбардиране на района и убиване на хора. В наши дни американците са убили повече хора в арабския свят, отколкото която и да е друга страна по света. Комбинирайте това с факта, че много арабски държави и Иран използват САЩ като изкупителна жертва за вътрешните си проблеми и огромният проблем с безработицата. Доказано е, че ако искаш насилие, комбинирай висока безработица с големи социално-икономически несправедливости - това винаги сработва."

Сходна теза защитава и EthelredtheUnready, според когото проблемът е пренаселването на район, в който няма достатъчно ресурси: "Населението в арабския свят се увеличи повече от два пъти за последните 30 години. Египет ще има към 2020г. почти 100 милиона жители, а още сега младежката безработица е около 25%. Йемен е с едно от най-бързо увеличаващите се населения на планетата, а 60% от децата там са недохранени. Производството на зърно намалява, храната поскъпва, водата изчезва в района, в който всеки ден се добавят по 10 000 души. Доволните хора не се бунтуват."

За разликата между богати на петрол арабски държави и такива без този източник на богатство говори Butteoid: "Изливането заради петрола на западно богатство в Близкия изток донесе политическа, обществена и религиозна корупция в страните с този ресурс и завист у онези, които го нямат. Ненормалното петролно богатство създаде поколения от млади и добре образовани хора, които нямат какво да правят след колежа, защото всичко може да се купи, а други ще строят вместо тях. В същото време в страните без петрол експлодира бедността и теокрацията е доказан от времето начин за контролиране на страдащите маси и пресичането на движения за подобряване на живота."

CH-ican, от своя страна, смята, че конфликтът с Израел не е толкова важен, колкото хората си мислят: "Моля да се прави разлика, когато се говори за ефекта от американско-израелските отношения. Наблюдавам ги от 60-те години насам и ми е трудно да повярвам, че те са чак толкова важни, защото използването на палестинския въпрос като извинение за чувствителността на арабите всъщност е нещо ново. Спомням си десетилетията на вътрешна война между палестинските фракции, когато те и техните лидери създаваха куп проблема в Ливан, изгониха ги от Йордания и продължиха в Тунис. Никоя арабска държава не ги искаше и не показваше дълги десетилетия интерес. В основополагащите си документи "Ал Кайда" и Мюсюлманско братство не говорят за Палестина. Саудитска Арабия и другите страни от Залива бяха подозрително мълчаливи за Ясер Арафат и изпращаха пари на "Ал Кайда".

Какво разбират под "свобода"

Когато протестите избухват срещу направеното в САЩ антиамериканско видео срещу пророка Мохамед в над 20 държави, източникът на недоволство не е само повлияна от религията политическа демагогия и недоволство от Вашингтон, казват протестиращите пред The New York Times. Много от тях описват исканията на протестиращите с думата "свобода", макар и в много по-различен от индивидуалистичния контекст на Запада - "свобода" като право на общност, независимо дали мюсюлманска, християнска или еврейска, да бъде свободна от обиди към идентичността и ценностите й.

По подобен начин филмът от 2006 г. "Шифърът на Леонардо" събужда недоволство сред християните в Египет заради образа на Исус в него. Египет, Йордания, Ливан и други арабски държави забраняват филма и книгата. В Египет полицията дори арестува собственика на местна кинокомпания, която е внесла 2000 DVD копия на продукцията.
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional