Свободата днес и тук 10 Август 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Призракът на АЕЦ “Белене”

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Един призрак броди из страната – и това е призракът на АЕЦ “Белене”. Този антибългарски проект вампиряса в мига, в който “Росатом” внесе в парижкия арбитражен съд иск за неустойка в размер на един милиард евро.

Няма кой да им даде тези пари. Компанията поръчител – сиреч НЕК – вече е източена, тъй като е похарчила приблизително толкова досега – за плащания по същия проект, и се е обременила със заем от 250 милиона – пак по същия повод. Искат от един милиард е равен на приблизителния годишен оборот на НЕК. Неговата реализация би имала като ефект безусловния фалит на държавната компания.

Руснаците – тези добри товаришчи, дето трябва на всяка цена да бъдат обичани – знаят пределно добре това. И не очакват НЕК да се бръкне и да им плати парите. Не очакват и България да го направи – защото и държавния бюджет, обременен с вересиите от царската трансформация на държавния дълг, няма как да издържи подобен пладнешки грабеж. Те не искат парите на НЕК – такива отдавна няма, те са потънали в техните джобове, или в джобовете на българските подизпълнители по проекта. Те искат самата НЕК. Искат нейните активи.

Според ИТАР ТАСС “Русия има всички шансове да спечели иска срещу държавната българска компания НЕК” – и при евентуалното му спечелване “като възможност е посочено придобиване на активи на НЕК срещу сумата от 1 млрд.евро, а не изплащане на сумата”. Това рекетьорско съобщение се появява не къде да е, а в държавната информационна агенция на Русия. Приглася му – кой мислите? Вестник “Гласът на Русия”, издаван от Светлана Шаренкова. Есть такая газета! Излизаща в България, разбира се.

Та според вестникът на петата колона това благородно намерение на “Росатом” е подробно обмислено и уточнено. Цитиран е директорът на Института по проблеми на развитието на атомната енергетика към РАН Леонид Болшов, според когото:

“Годишният обем продажби на българската НЕК практически съвпада с претенциите на “Росатом”. Очевидно е, че пълното задоволяване на тази претенция е невъзможно. В тези условия “Росатом” предложи да се разгледа най-ликвидният актив на НЕК за случай, ако “Росатом” спечели в парижкия арбитраж. Това е начин за реализиране на претенциите, когато длъжникът няма достатъчен обем пари.”

“Най-ликвидният” актив на НЕК се оказват електроцентралите, произвеждащи ток по класическия начин – водноелектрическите например. Тоест – единствените енергийни източници, които до този момент не са в руски ръце. Тях иска със своя иск “Росатом” – и при това не се свени да представи и това си искане като приятелска услуга. Според руските наблюдатели тази компания щяла да положи усилия икономическият въпрос да не прераствал в политически!

Как по-точно? Ами ето така – като се вземат ВЕЦ-овете, а ако потрябва – и други някои държавни активи. Според икономиста Дмитрий Баронов, ако тези активи се окажели в руски ръце, страната ни практически нямало да загуби... нищо:

“С България имаме отдавнашни отношения и много неща ни свързват. И не е съвсем правилно просто така да се вземат парите на свой стар приятел, дори ако в нещо не ни съвпадат позициите. Получаването на реални активи е по-изгодно, защото компанията остава в страната, там остават и активите. "Росатом" с неговите ресурси може да осигури ново производствено равнище на българските централи. Получаването на компенсация оставя надеждата за подновяване на проекта АЕЦ "Белене".”

Да, не е правилно да се вземат парите на стар приятел. По-правилно е да се вземат неговите активи. Стратегическите. Тези, дето гарантират националната му сигурност. И след това – пътят към “подновяване” на проекта “Белене” остава открит.

Според Мартин Димитров, председател на икономическата комисия в българския парламент, точно това “подновяване” е скритата цел на този иск. В абсолютна хармония с искането на червените за референдум по същия повод. В някакъв смисъл искът на “Росатом” се превръща и в политическа подкрепа за предизборната кампания на червените, които се стремят да подменят политическото гласуване с гласуване за и против ядрената енергетика. И ако ГЕРБ бъдат толкова късогледи да допуснат без възражения този референдум (по същество искането за неговото провеждане е незаконно, тъй като референдум може да се провежда само по проблеми от компетенцията на НС, а строежа на ядрени централи е от компетенцията на правителството), нищо чудно и да успеят – особено ако гласуването му съвпадне с парламентарните избори.

Вчера в хотел Радисън беше проведена конференция на тема “АЕЦ Белене”: между референдума и стратегическата рационалност”, организирана от Института за регионални и международни изследвания. Участваха кажи-речи всички значими авторитети, които години наред се съпротивляват срещу повече от очевидното безумие, скрито зад този проект. Общият извод от докладите и дискусиите беше категоричен: че това е един невъзможен проект. Скаран с икономическата и геополитическата логика – и напълно ненужен за енергийната сигурност на страната. Че няма пазар за произведения от втората атомна ток – и че при заложената от разходите себестойност, този продукт ще бъде напълно неконкурентноспособен. Че неговата реална цена би означавала всеки от българските граждани – от стареца до пеленачето и от просяка до милионера – да плати между 3000 и 4000 евро за удоволствието да имаме втора атомна. И че реализацията му ще торпилира не само НЕК, но и българската икономика като цяло.

Последното заслужана особено внимание. Според изчисленията на Илиан Василев изпълнението на този проект утежнява платежния баланс на България в степен, при която ще бъде премината опасната граница, която дели стабилните държави в ЕС от такива като Гърция и Испания. Общото съотношение на вътрешните и външни държавни дългове у нас към брутния вътрешен продукт е около 90 процента – което е приблизително равно на критичната граница, която ни крепи към нормалните държави. Правенето на Белене ще торпилира тази стабилност – и съотношението на дълговете ни ще се равнява на 110 процента от БВП. Тази промяна ни отправя по заледения склон – към перспективата да изпаднем в ситуацията на Гърция.

Това ли искат тези, които подкрепят АЕЦ “Белене”? Въпросът е уместен, защото рационални аргументи за тази подкрепа липсват. “Белене” е губещ – и то драматично губещ проект. Това е ясно, струва ми се, на всички – освен на пълните малоумници, дето и до днес се обайват от приказките за “евтин” ток. За тяхно сведение – дори оптимистичната цена на произведената от централата електроенергия е такава, че я прави абсолютно непродаваема. И в момента дори токът от вятърните електроцентрали е с по-ниска цена.

Може би искат именно това: една съсипана България, с пробита икономика, обременена с дългове и белязана с несигурност – в достатъчна степен, за да се превърне в послушен проводник на руските интереси – на Балканите и в ЕС. И може би това е целта на упражнението, наречено АЕЦ “Белене”. Един възкръснал призрак, роден братовчед на онзи – по-глобалния и по-зловещия, дето бродеше из Европа в далечния 19-ти век.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional