Свободата днес и тук 15 Октомври 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Животни, любители на красотата, в хайку стихотворенията на Исса

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Проф. Дейвид Ланю

Изследователите на поведението на животните Гизела Каплан и Лесли Роджърс отбелязват: „Създаването и оценяването на изкуството са аспекти на съзнанието, които ние традиционно разглеждаме като чисто човешки дейности, такива, които изразяват нашите най-високи когнитивни способности. Ако животните споделят поне някои аспекти на тази способност, ние ще трябва да гледаме на тях с повече уважение и може би  да променим начина, по който ги третираме.”[i] Исса не е учен. Той никога не е изучавал загадките на слонове или шимпанзета, които рисуват; той най-вероятно никога не си е поставял въпросите, които учените днес си задават, такива като: „Украшенията на паяжините, толкова фини и красиви за нас, също толкова красиви ли са за паяците?” Или: „Песента на птиците музика ли е за птиците?” Като поет и тънък наблюдател на цялото поведение на съществата, а не като учен, Исса недвусмислено и нееднократно твърди, че животните оценяват природната красота и че животните са повече от надарени да създават своя музика и поезия. Каплан и Роджърс смятат, че потвърждаването на естетическото чувство в животните радикално ще промени начина, по който гледаме на тях и се отнасяме с тях. Преди два века Исса внушава, че животните наистина разпознават красотата на някакво ниво; той ги счита и ги третира като равни.

Първата част на тази статия ще изследва хайку, в които Исса описва животни, които откликват на красотата; втората част ще представи хайку портрети на животни, създаващи изкуство, специално поезия. Нека започнем с един стих за сухоземна жаба.

                            (1804)

fuku-biki mo nosabari detari momo no hana

жабата Лъки, също / важничи появявайки се…/ прасковен цвят

„Лъки” (fuku) е гальовно име на домашен любимец сухоземна жаба в Япония и – в областта Камо в Шизуока префектура, наред с други места – разговорно наименование на „сухоземна жаба”.[ii] Съставната дума fukubiki, игра на думи с японската дума за „лотария” (fukubiki), може да бъде преведена като жабата Лъки. Тук Лъки се появява от тревите или друго, скрито от листа място, показвайки отношение, което Исса описва като nosabari…, стар глагол за поведение, което е себелюбиво или надменно.[iii] Исса подсказва, без да го заявява явно, че причината за важниченето на жабата е нейното чувство на гордост заради… притежанието на прасковения цвят. Отношението на жабата изглежда да е „това е мое, изцяло мое!”. Граматическата частица mo (също) е решаваща. Жабата претендира за заслуга за цветовете… също. Другият неидентифициран горд претендент, можем да предположим, е Исса или градинарят, който отглежда, подрязва и обича дървото или дърветата, за които става въпрос. Можем да си представим, че този човек в сцената се задъхва от гордост, защото неговото дърво е цъфнало така възхитително. Чрез сравняването на отношението на Лъки с човешкото Исса подразбира, че мотивацията на жабата е същата, което на свой ред внушава, че хората не притежават монопол върху оценяването и реагирането на природната красота. Ние споделяме света и неговите великолепия със същества приятели, обичащи цветя – включително и жаби.

Читателят с изследователско съзнание може да се чуди: дали сухоземната жаба – едно същество, виждащо на изключително близко разстояние, както ни казват биолозите – даже има усета да долови прасковените цветове? И, ако е така, разпознава ли ги наистина и се надува заради тяхната красота, както намеква Исса? На пръв поглед този портрет на горда с цветовете жаба изглежда една извънредно антропоморфична шега. Приписването на човешко отношение на себелюбиво притежание и безочливи претенции на една сухоземна жаба се явява глупаво и шеговито, но, ако погледнем по-дълбоко на стихотворението, ние можем вероятно да забележим една скрита истина. Поведението на жабата, както е описано от Исса може да бъде интерпретирано като деклариране: „Аз съм част от всичко това; всичко това е част от мен. Цветовете на прасковата са великолепни; аз съм великолепна!” На някакво ниво жабата Лъки има съзнание, че принадлежи на този свят на тъкани, структури, форми и цветове; и този свят – колкото и замъглен да е – принадлежи на нея и е възхитителен. Четено по този начин, хайку стихотворението преподава на нас, човешките същества, един урок, че колкото и да е тъжно, твърде често се чувстваме отделени и отчуждени от природната вселена, която ни създава, заобикаля и поддържа. Тъй като ние сме , всичките, част от природата, прасковените цветове, в истинския смисъл, цъфтят за нас. Те са наши; ние трябва да бъдем горди с тях.

Дълбаенето в хайку стихотворенията на Исса за къс самородна истина относно нашето място във вселената може да се превърне в навик; един добър навик, смятам. Този начин да го четем води до открития на тънък резонанс в иначе леко подобни стихове.

                            (1806)

waza-waza ni chō mo kite mau gebana kana

една пеперуда благоволява / да дойде и да танцува / последни летни цветя

Пеперуда (или, възможно е, няколко пеперуди) идват да танцуват сред летните цветя. Фактът, че тя „благоволява” да направи така (waza-waza ni…) загатва, че тя води по-високо, по-духовно съществуване, отколкото другите същества и все пак, въпреки този факт, се е спуснала към земята, примамена от цветята, украсяващи оттеглянето на лятото (gebana). Исса, на свой ред, също е бил примамен – в неговия случай, от цялата сцена на отиващо си лято, цветя и танцуваща пеперуда. Чрез написване на това хайку той кани читателите, също, да се радват и да съзерцават тази картина на ведра, земна красота. Образът не е само приятен, но и поучителен. Подчертаното послание на поета изглежда да е: „Виж как цветята привличат пеперудата, карайки я да танцува!” Урокът е разбираем: Природната красота радва всички видове животни, само не човешкия вид.

Ние вече сме приели, че Исса подхожда към света на природата не като учен, а като поет и, както съм показал в моята книга Pure Land Haiku (Хайку на Чистата Земя); като посветен будист.[iv] Въпреки това, ние можем да попитаме: Независимо че той е поет, разчитащ на наблюдението и въображението повече, отколкото на хипотезата и експеримента, възможно ли е това, което пише за обичащите красотата животни, да е вярно? Пеперудите консумират нектара на цветята, така че това, което изглежда да е техният опиянен от красотата „танц”, действително е хранене до полуда. От друга страна, това не означава напременно, че цветята са само храна за пеперудите. Най-накрая, те са привлечени от цветята по същата причина като много хора, посетители на градини: заради техните цветове. С пентахроматични очи, съдържащи пет типа клетки с различна чувствителност към цветовете, пеперудите виждат дори повече от примамливите цветове на цветята, отколкото ние виждаме, продължавайки в ултравиолетовия обхват отвъд възможностите на човешкото зрение. Пеперудите изпитват чувство на възбуда, когато възприемат кодираните чрез цветовете цветя, техните симбиотични партньори в еволюцията; и това чувство на вълнение може да бъде, на тяхното по-елементарно ниво, естетическо чувство.

Макар и точната дата на композиране на следващия пример да не е известна, той е една от ранните творби на Исса, писани някъде към 1770-те – показващи, че той вече се е опитвал да види света през очите на пеперуда през тридесетте си години.

                            (недатирано)

chōchō no imada ni akanu mukuge kana

никога не омръзват / на пеперудите…/ рози на Шерън

Розите на Шерън са смятани за есенни цветове в стария японски календар. Според Исса, на пеперудите никога не им омръзват тези деликатни бели цветя с техния дълбок, подканящ розов център. Привличащи сили на основата на оцеляването – за храната да е питателна, за чифтосването да е подходящо – съществува във всички видове. За човешките същества, апетитните ястия на главния готвач и добре изглеждащите членове на противоположния пол пускат в движение първични желания, свързани с оцеляването, докато, в същото време насърчават това, за което ние често мислим като за нашия „по-висок” усет за красота. Това, към което сме привлечени е силно свързано в човешкия мозък, както е показано например в изследването, което свързва сексуалното привличане с точната симетрия на лицата.[v] Ние сме генетично програмирани да бъдем отблъсквани от миризмата на загнила храна, развълнувани от миризмата на добра храна; да бъдем привличани от партньори, чиито лица и тела показват симетрия, която би могла да индицира здраве и следователно осигурява преминаването на нашите гени към следващото поколение. Ако нашето човешко чувство за красота произхожда от такива първични импулси, ние можем да вярваме, заедно с Исса, че питателните цветя вълнуват и привличат пеперудите към себе си защото, за пеперудите, те са красиви.

В следващото хайку за животни Исса се е пошегувал с двойнствената природа на цветята, като едновременно прелестни и вкусни.

                            (1814)

saoshika no kuchi todokanu ya kakitsubata

устата на младия елен / не може да достигне …/ ириса

Младият елен гледа с копнеж цъфтящия ирис. За хората, любители на цветя, такива като хайку поета Исса, ирисът е обект на възхищение; за елена в стихотворението, той е потенциална храна – само ако може да я достигне. За разлика от пеперудите в предишните примери, еленът не показва чувство на наслада („една пеперуда благоволява / да дойде и да танцува”) или вълнение („на пеперудите никога / не им омръзва…”), само, в неговия случай, глад. Стихотворението може да бъде четено като сатирично, като неговият обект е еленът, който следва единствено своя корем, заплеснат по красотата на ириса. Това, че някои животни в хайку стихотворенията на Исса проявяват пълна липса на естетическо чувство, не променя факта, че други проявяват такова чувство. Дори човешките същества, както е показано в няколко от хайку стихотворенията на Исса, са способни на глупаво безразличие към природната красота и дори има тенденция да я оскверняват, например:

                            (1812(

Yūgao no hana de hana kamu o-baba kana

Духа сопола си / върху маргаритката…/ бабка

Старата жена не проявява вече естетическо оценяване на маргаритката повече отколкото мъжкарят на за малко недостъпния ирис. Гледната точка на Исса и в двете хайку е внимателно да поучава всички същества, които игнорират природната красота – в еднаква сила за елен и човек.

В следващите две хайку от 1807 Исса представя същества с по-силно естетическо чувство: кон и жаба.

                            (1807)

asajiu ya uma no mite iru ume no hana

във високата трева / конят гледа втренчено…/ сливов цвят

                            (1807)

ha-gakure no tsubaki mitsumete naku kawazu

в сянката на листата / втренчена в камелията / квакаща жаба

Конят се взира втренчено в asajiu…: място, където asaji, ранна пролетна трева, расте.[vi] Изглежда, че жабата обръща точно същото съсредоточено внимание на една цъфнала камелия. Както често обича да прави, Исса ни поразява с един, представляващ прехвърляща уловка хумор (bait-and-swich буквално означава търговска политика, която цели чрез рекламата на една стока да засили продажбата на друга), базиран върху животни, представящи действия, нормално очаквани от човешки същества. „В тръстиките / конят гледа втренчено…” буди очакването, че конят ще се втренчи в нещо, интересно за коне, но в своята комедийна линия Исса разкрива, че обектът на внимание е „сливов цвят” – предизвиквайки обединяване на ранга на коня с ранга на хората, почитатели на цветята, такива като поета. По подобен начин второто хайку започва с фразата, „в сянката на листата / втренчена в камелията”, като ни кара да очакваме, че ще бъде идентифициран човек, любител на цветя, като зяпача, но вместо това ни изненадва с разкритието: „квакаща жаба”! В такива хайку шеги има две нива: хумористична повърхност и по-сериозна дълбочина. Повърхностното ниво извиква усмивка от зяпащия цвят кон и втренчената в камелия жаба. По-надълбоко, Исса загатва, че тези животни толкова, колкото и хората, са пленени от деликатните, пищни цветове, които тази жива вселена дарява.

Когато веднъж започнем да разбираме предпоставката на Исса, че животните, на някакво ниво, забелязват и реагират на цветовете, формите и ароматите на света, като доставящи наслада отвъд повелята на оцеляването, нашето виждане за света и неговите същества се трансформира. Той става един свят, по-пулсиращо жив със съзнанието, че животните, нашите приятели спътници възхваляват природното величие наред с нас. Врабчетата например споделят нашата собствена радост (и на Исса) от цъфтенето на едно цвете:

                            (1809)

saku botan ichi nichi suzume naki ni keri

божурът е разцъфнал / цял ден / врабчетата чирикат

Една маймуна получава толкова, колкото и хората, когато пролетните цветове цъфтят:

                            (1810)

ōedo ya geinashi-zaru mo hana no haru

великият Едо – / дори за една маймуна без фокуси / пролетни цветове

Шогунският град изглежда великолепен през пролетта, един факт, който Исса повтаря в много хайку.

Разликата относно настоящото е, че в него, дори една „маймуна без фокуси” (geinashi-zaru…) вижда и изглежда оценява възхитителните тъкани и цветове.

В едно друго хайку цъфтяща детелина (хаги) привлича една котка към крайпътна кръчма.

                            (1811)

nora neko mo yado to sadamuru hagi no hana

бездомната котка също / избира тази кръчма…/ цъфтяща детелина

Бездомната котка „също” (mo) избира кръчмата, където цъфтят есенните цветя, загатва, че има човек, друг (или други), правещ същото, най-вероятно Исса. Фактически, те са по същество едни и същи: отдъхващи от техните странствания, за малко, на едно приятно място, където цъфти детелината. Шегата на Исса, както обикновено, ни увещава да обмислим възможността, че една котка, на някакво ниво, е развълнувана от природната красота. Той повтаря тази тема в един по-късен стих с определено черен хумор.

                            (1814)

ko wo kurau neko mo mi yo mi yo keshi no hana

дори котката / която ядеше котенцата си / гледай! макове

Исса се обръща директно и развълнувано към котката, повтаряйки командата си два пъти на оригиналния японски: „Гледай! Гледай!” (mi yo mi yo…). Хайку стихотворението твърдо съпоставя жестоката смърт на котенцата с живата красота на летните цветя. Ужасяващото поведение на една котка майка, убиваща и поглъщаща своите малки, може да бъде обяснено по няколко начина, на първо място от които са следните два: (1) поради хормонална небалансираност не успява да се задейства майчиният инстинкт и така ловният инстинкт на котката майка дава ефект, когато котенцата се появяват; и (2) новородените котенца може да имат ненормалности, които биха намалили тяхната вероятност за оцеляване. Докато Исса не разбира защо котката прави това, което прави, от научна гледна точка, той въпреки всичко се обръща към нея с топла симпатия, опитвайки се да я ободри като ѝ показва цъфналите макове.

В предишния пример, елен копнее да изяде ирис, загатвайки липса на интерес към неговата красота. В следващия Исса показва, че всички елени не са филистери.

                            (1813)

Saoshika no sakura wo mite ya tsuno otsuru

Еленът гледа / вишневите цветове…/ сменяйки рогата си

В моите часове по Световна Литература аз често моля студентите да изберат кое и да е от хайку стихотворенията на Исса и да го интерпретират. Напоследък, малка група от такива студенти избра да представи това стихотворение. Техните проницателни коментари бяха в следната посока (перефразирам): „Еленът буквално губи своите рога, но тук има по-дълбок символизъм. Рогата се използват в борба за женска и така те загатват за агресия, но смяната на рогата намеква за по-меко, по-внимателно, по-великодушно отношение – точно за съзерцаване на вишневите цветове.”[vii] Моите студенти бяха точни, слагайки знак за равенство между загубата на рогата и края на сезона на разгонване. Без да се нуждаят повече от техните внушителни еленови рога, за да надвиват съперниците си в защита на женски и територия, елените в това мирно време на годината губят рогата си, така че новите да могат да пораснат. Напрегнатостта и усилията на периода на разгонване са дали път на повече свободно време, което, както моите студенти отбелязаха, допринася за наблюдаване на цветя. Исса внушава, че еленът, в това по-спокойно състояние на съзнанието, се вглежда в, и би могло да се предположи, оценява мамещите розови или бели цветове. Сезонът на чифтосване на елена е завършил, но ценните седмици на цъфтене и опрашване на вишневите дървета са в своя пик. Скоро, както рогата на елените, цветовете, също, ще паднат – и животът ще продължи.

Животните във вселената на Исса не само оценяват красотата, но могат и да я създават.

                            (1814)

Haikai wo saezuru yōna kankodori

като пеещо чисто хайку / планина / кукувица

Написано в трети месец, последният месец на пролетта по стария японски календар, това хайку е предхождано от предговор от една дума в дневника на Исса: „Лято” (natsu), защото неговият фокус е песента на една лятна птица, птицата kankodori…или Хималайска кукувица. Наименованието на „кукувица” на японски, както и на английски, е звукоподражателна апроксимация на нейната песен, (както и на български – бел. пр.), kankodori, означаващо „птицата kanko” чийто отличаващ се глас звучи като kakkō- kakkō. Днес е най-вече позната като птицата kakkō… В своето хайку Исса разпознава поет брат в кукувицата, специфично брат хайку поет. Като едно добро хайку песента на птицата е избухване на един дъх на една плътна музикална фраза, свързана с определен сезон. При това, тя е еквивалентен израз на това, което може да бъде смятано за емоция, ако приемем, че първичното желание за любовно общуване е, за една птица, чувство. Ако поезията е музикален език, който изразява чувство и мисъл, песента на кукувицата съответства точно на дефиницията, защото е структурирана последователност от тонове, която предава основния импулс, който е вдъхновил Петрарка да напише сонетите за Лаура.

В едно подобно стихотворение, Исса разпознава поетичния талант на един бухал.

                            (1816)

fukurō mo ikku hanbere kono shigure

ти също, бухале / посвещаваш хайку…/ този зимен дъжд

Фразата „този зимен дъжд” (kono shigure…), препраща към празнуването на смъртта на Башьо: десети месец, дванайсетият ден. На този ден всеки поет, който е уважаван, композира стих в чест на Башьо. Исса поканва един бухал да се присъедини.

Птиците не са единствените приятели поети във вселената от животни на Исса. Жабите също получават признание като такива.

                            (1826)

hoshi no uta yomu tsura tsuki no kawazu kana

изглежда като че ли пише / „Звездно стихотворение”…/ жабата

Това хайку се отнася до фестивала Танабата, който се провежда на седмия ден от седмия месец. Съгласно една романтична легенда двама небесни влюбени – звездите Алтаир и Вега – са разделени от Небесната Река (Млечния Път). Една нощ в годината те пресичат звездната река, за да бъдат заедно. В чест на небесните влюбени върху листа от черница е написано едно „Звездно Стихотворение” (hoshi no uta). В това комично хайку, една жаба изглежда със съсредоточено изражение на лицето си, като че ли композира свое собствено стихотворение. В един подобен стих Исса пише,

                            (1816)

Saigyō no yō ni suwate naku kawazu

като Сейджьо / седяща, крякаща / жаба

Сейджьо Хьоши (1118 – 90) е прочут японски поет-монах от дванадесети век, чиито многобройни странствания един ден ще вдъхновят пътешествията за писане на хайку на Башьо и Исса. В това стихотворение Исса прави на една жаба най-голям комплимент чрез сравняването ѝ с великия Сейджьо. Описанието на една клечаща, пееща жаба като един уважаван поет на японската традиция със сигурност ще предизвика усмивка. Някои критици по тази причина са използвали думата „иконоборски”, за да опишат Исса. Чрез издигането на една жаба до нивото на Сейджьо, не понижава ли той също великия поет до ранга на една жаба – и намеквайки, че неговата почитана поезия не е нещо по-добро от крякане на жаба? Още веднъж шегата на Исса повдига дълбоки и важни въпроси. Кой е този, който казва, че човешката поезия е по-добра, по важна отколкото песен на жаба? Кой може да каже, че жабите нямат също техните Сейджьовци, техните Шекспировци, техните Исси? Гледната точка на Исса за вселената предполага равни условия на съревнование според които едно хайку не е нито по-добро, нито по-лошо от песен на кукувица или крякане на жаба.

Многото описания на животни на Исса като ценители и създатели на красота служат да подкрепят една от неговите любими теми: че животните са повече като хората, отколкото повечето хора си представят. Обратно, хората са повече като животните, отколкото обикновено се разбира. Неговият план е да стесни дистанцията между човешките и нечовешките жители на планетата Земя, водейки читателите си към едно топло, състрадателно оценяване на животните, защото дълбоко долу – въпреки нашите разлики във видовете – ние сме еднакви.

                                                          



[i]Elephants That Paint, Birds That Make Music: Do Animals Have an Aesthetic Sense?” The Dana Foundation (October 1, 2006). Web.

[ii] Issa zenshū 『一茶全集』(Nagano: Shinano Mainichi Shimbunsha, 1976-79) 2.205, note 3; 6.169, note 114.

[iii] Kogo dai jiten 『古語大辞典』(Tokyo: Shogakukan 1983) 1292.

[iv] Pure Land Haiku: The Art of Priest Issa. Buddhist Books International, 2004.

[v] Според A. P. Moller, двустранната симетрия е сигнал за качествени гени и поради това важна в селекцията на чифтосването на лястовиците; Sexual Selection and the Barn Swallow (Oxford: Oxford University Press, 1994). Обаче, D. W Zaidel и J. A. Cohen намират, че за човешките същества „много красивите лица могат да бъдат функционално асиметрични”; “The Face, Beauty and Symmetry: Perceiving Asymmetry in Beautiful Faces.” („Лицето, красотата и симетрията: възприемане на асиметрията в красиви лица”) International Journal of Neuroscience 115 (2005): 1165. Дали нашата концепция за красотата и привлекателността в човешките лица е симетрична или леко несиметрична, тези схващания изглежда да са така силно свързани за хората, както са за лястовиците.

[vi] Kogo dai jiten 24-25.

[vii] Благодаря на студентите по английски 2011, Honors World Literature, section .01 (Fall 2011) Xavier University of Louisiana.

 Превод Людмила Балабанова


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional