Джаз-делириум

Джаз-делириум
обичам луизианския ти ритъм,
съблазняващата синкопичност
на звука ти, южняшката ти
тръпка, идваща от Чарлстон и
Ню Орлиънс

обичам дрезгавия глас
на саксофона,
трептящото вибрато
на тромпета, ефирното
подухване на bossa nova

обичам Гетц и Жилберту,
„Момичето от Ипанема“,
биг бенда, суинга и
бибопа ти – обичам Мънк
и Чарли Паркър

обожавам те привечер
когато сенките се скрият,
обичам те и в полунощ
когато вятърът съблича
себе си…

обичам те меланхоличен
обичам те параноичен

обичам те,
сега и всякак!

 
Лингвистично

постоянно
мигрирам –
в нови наречия и
чужди езикови
пространства

моите езици
са строителите
на живота ми –
аз съм тяхната
(недовършена)
Вавилонска кула
обитават ме като
фигури в картината
на Брьогел Старши

разбъркат ли се,
ще се
разпадна
на ята от
неразбираеми думи
и ще се пръсна
по цялата земя

Les Hommes Qui Passent

в града на светлините
ще бъдем толкова свободни и
толкова красиви…

ще се обичаме,
пак ще сме влюбени

катинарчето на любовта
с инициали Л + В,
което някога оставихме на
Pont des Arts,
сигурно отдавна е на дъното
на Сена
(казват, че мостът
пропада под тежестта
на толкова любов)

но ние ще вървим
по Сен Жермен,
в сърцата ни ще звучи песента на
Патрисия Каас

и не,
ти няма да си просто
един от мъжете,
минали през живота ми…