* Късен следобед. Сенките се разпростират по целия ми двор, само от ъгълчетата наднича светлината, започнала своята игра на криеница с мрака. [....]

  * Денят бе дълъг, а нощта обилна на споделени думи, на наздравици, на ласки. Угасваха и болка и обида. И целият [....]

Въпреки всичко   Въпреки всичко животът си струва да бъде живян. Въпреки всички крушения, на които ще бъдеш подложен. Въпреки унинието сутрин, [....]

* Не ме оставяй паднал. Бих могъл да се надигна само ако някой ми подаде ръка – без дори да я докосна: [....]

  Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън![1]   През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това [....]

Фюзелаж е купешка, френска дума, идва от „вретено” и се използва за нарицателно на корпусите на самолетите. Та седя си аз във фюзелажа, мисля си за думите на турския пътешественик, писани за Тунджа и за благоустроения град Ямбол, за Каляри...

„Отворете проклетия проток, вие луди копелета, или ще живеете в ада – просто гледайте!“ – с тези цветисти думи по адрес на [....]

Веднъж, когато Любчо се скитал из града, се срещнал с една къща и с един господин с яйцевидна глава и с огромен коминовиден цилиндър.

… пролетен сняг… старото среброто блести в конската грива   … високо над бомбардировачите мигриращи щъркели   … тихо утро едно врабче [....]