ИЗ „СКИТНИШКИ ХАЙКУ“

                       

                        Първи есенен дъжд
                        Моето име
                        от днес ще е пътник

                                Башо

 

*
Идва и си отива
без да шуми
росата

*
Летна привечер
Пъплят сенки по прашния път
по-плътни от хората

*
Стадо диви кози
Още малко
ще изкатерят небето

*
Нощ в пустинята
Едва-едва ме стоплят
сухи саксаулови дръвчета

*
Обли хълмове
Само мъглата
идва да ги погали

*
Хладнее
и питки тор
по-усърдно замесват жените

*
Сред зидове роден
не ме поробва
единствено хоризонтът

*
Пуст път
разсякъл равнината
Наоколо само щурци

*
Непознаваем е бог
освен
в молитвения шепот на листата

*
Дъжд в Дамбула
Даже Буда
изглежда освежен

*
Как грее
последната дюля
между челюстите на зимата

*
Жълти сипеи
по пътя през Занскар
Бели облаци в дълбокото небе

*
Не ще разкаже
ястребът ранен
никому за небето

*
Вълма мъгла
наместо плът от пръст
по скелета на планината
*
Камък в езерото
Кръговете водни
сепнаха замрялата луна

*
Не могат
да не танцуват
тези цъфнали в розово вишни

*
Търкалят се
дни в паметта ми
Непометени сухи листа

*
Меки хълмове
До хоризонта
полегнала е Монголия

*
Тихо слиза дъждът
и подканя
стадото на тревите

*
Нощ над Ле
Под луната
тарчаните като дъга

*
Думите вече ги няма
но още припяват
монасите

*
Красотата е винаги тук
Единствено очите
закъсняват

*
Когато бог надуе своя саксофон
есенни листа
самотни стъпки