ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ (ПО ДИРИТЕ НА ИСТИНАТА) – част 1

 

Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън![1]

 

През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира и чистотата.[2]

 

Всичко в живота ми е срамът. Дори сега, когато животът ми е вече „без живот”: чувствам срам от мислите си, от всяко чувство, от срещата си с хората. Та каква друга е връзката ми с тази праскова, освен срамът да откъсна от нея един плод. Каква е радостта ми от спомена, ако не самият срам от него. Тоя срам и стеснение се родиха заедно с мене и ме отделиха завинаги от околния свят, като непроницаема завеса, през която трябва да напрягам своя взор с усилие, което стига до безсрамие и дързост. Срамът ме изгради клетка по клетка, отдели тялото ми от другите тела и моята светлина от светлината на света. Всяка дума и всяко докосване до света е преодолян срам. Говорех, рисувах, любех от срам. Какво значение има, че съм изглеждал безсрамен. Та как можеше да бъде иначе. Аз не зная доколко пълно виждам света, безкрайните му форми, безкрайно приповторената човешка плът – какво общо имам аз с това обективно разточителство, което досадно тежи на другата страна на везните. Натрапено ми е всичко това – аз не искам да се съизмервам със света. Когато гледам хората някак не се чувствам човек. Струва ми се, че хората живеят заедно по силата на една вродена, непринудена липса на чувството срам.[3]

Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта , през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава.[4]

Ако от десетте божи заповеди изпълниш девет, а една нарушиш – пак смърт. Затова има единадесети закон: „възлюби!” Ако възлюбиш тия, които осмиваш, ще се освободиш от терзанията на закона.[5]

След дванадесетгодишно рисуване на политически карикатури за леви вестници, между които недостижимите В отговор на тронното слово (Пладне, 18 октомври 1931), Срещнаха се и не се  познаха, (Пладне, 18 април 1933), На връщане от Белград (Пладне, 15 декември 1933), Положението (Българан, 10 септември 1933), Ликвидаторът на три поколения начело на четвъртото (Пладне, 22 април 1934), Бешков започва да надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните.

Първият ми най-продуктивен период в рисунките почна след 19 май 1934[6], понеже спряха всички леви издания. Тогава натрупах всичките тия неща, които се появиха на изложбата ми или бяха публикувани в албума.[7] 

Няколко рисунки правени 1933-1935 г. показват развитие на психологическите характеристики на героите и същевременно развитие на техническите умения, което изумява с бързината си. Каква е причината? Няколкомесечният престой в Белград (април-юли 1934[8]) или пътуването до Прага (1935)? Неговата посока е пространственост. Какво означава това? През 20-те и началото на 30-те години линията на Бешков обобщава формата, изображението е плоско, психологическите характеристики са едва загатнати. Все още е под различни влияния. През 1933 година се появяват наченки на динамично щриховане, начало на разширяване на пространството  вътре във фигурата и около нея с помощта и на линията, и на петна от разреден туш (лави) и акварел (На връщане от Белград, Пладне, 15 декември 1933). През 1935-та техниката му е напълно изградена, линията и петното танцуват, персонажите живеят и дишат в пространството, включително и със своите сенки, с убедителност, от която спира дъха. Две десетилетия по-късно ще напише:

Разширявай рисунката, разпростирай я навсякъде, създавай пространство (със свой център). Чрез това тя (рисунката) диша, следователно  – живее (като белия дроб). Живата (и животворяща) форма е немислима без пространство. Не сплъстявай формите и материята, не ги отделяй с абстрактни линии и плоскости, те като са нищо пак изяждат пространството и съдържанието му. Бог живее в реалната безкрайна пространственост, а дяволът стене в сплъстената безпространственост – материята.[9]

След 1934 г. Бешков сякаш е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити, но горчиво се заблуждават. Това е пътуване от прозиране същността на царя и политическата клика към корените на тяхното съществуване – битието на градския човек, почувствано чрез неговите малки страсти и пороци, които го превръщат в лоялния верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Бешков е убеден, че Всяка човешка проява, дори най-интимната, има свой корен и своето отражение в общественото развитие…[10]

                              

Безработица, 1934, туш, цветен молив, 23 х 13.5, колекция Иво Димитров, фотография Тодор Митов

В операта, 1934, туш, акварел, 28 х 25 см, частно притежание

                                                            

Домашна баня, 1935, туш, лави, местонахождението неизвестно (репродуцирана в 60 рисунки от Илия Бешков, Н. Мавродинов, С. 1938)

Полицейски разпит, 1935, туш, лави, акварел, 22,8 х 19,8 см , ХГ „Илия Бешков” Плевен

                                                                                                                                 

Той е проповядващ християнин, който трябва да открие и осъди първо своите, а после чуждите грехове, и е длъжен да ги изповяда.

В първия си ден ние ставаме обвиняеми и обвинители и почваме да живеем с нашите грехове, извършени и замислени – та до деня на старостта, когато станем да излизаме от дома, в който сме гостували и извършили „всички волни и неволни прегрешения”.[11]

За разлика от своя колега, майстора на шаржа Александър Добринов, който хиперболизира недостатъците в лицето и фигурата на персонажите си, но със закачливите средства на изящната линия и естетизираното петно, Бешков си служи с множество пластове – от иронията до сарказма, цветното петно трепти, сянката лудува, линията му е нежна или нервна и разтревожена, понякога с експресия, достигаща до екстатичност.

    Танц, ок. 1935, туш, акварел, 21 х 12,2 см, архив на семейство Бешкови

През следващите две години Бешков е във вихъра си. Рисува какво ли не, сексуални сцени, в които мъжа напада най-често жената изотзад. Любува се на женския задник, предизвикателен и мамещ. На една от рисунките не се е въздържал и е написал 60 кг нето, сиреч теглото на задника без амбалажа е 60 килограма. Той е в Христовата възраст. Женен за Анастасия – учителка по математика. Баща на дъщеря (Павлина, 1933), по-късно и на син (Александър, 1937). Бруталните му еротични рисунки не са датирани. В Националната галерия се съхраняват няколко очевидно по-ранни, вероятно от втората половина на 20-те и началото на 30-те години.

                                                                                          

Рисунка, началото на 30-те години, туш, цв. молив, 22 х 14 см, Национална галерия

Рисунка, края на 20-те години, молив, цв. молив, 13 х 24 см, Национална галерия

                       

                                                         

Рисунка, началото на 30-те години, туш, цв. молив, 21,5 х 13 см, Национална галерия

Рисунка, началото на 30-те години, туш, цв. молив, 23 х 12 см, Национална галерия

 

Сетне еротичното еволюира към различни степени на завоалираност (без да скъсва с откровената, често иронизирана сексуалност). Превъплъщава се в лекаря (един от повторяемите сюжети), който преглежда задника на пациентката си. Един от надписите гласи Тежка повреда. Каква ли е „повредата“? Рисува жени, вероятно в бардака, палаво взиращи се в гениталиите на приятелките си. Пози, в които няма и сянка от свян. Кльощави мъже полудели от желания по дебелани с внушителни бюстове и задници. Яхнати, изтощени и от напора и от натиска на килограмите мъже.

                              

                                 

Рисунка, ок. 1937, туш, лави, 35 х 25 см, архив на семейство Бешкови

Борци, 1937, туш, лави, акварел, 18,8 х 17,7, ХГ Смолян, фотография Илия Кисьов

Прелели от желание жени. Кикимори, които си слагат червило или просто се любуват на „прелестите“ си пред огледалото. Дебелани, които си връзват косите, ласкаво повдигат с ръце гърдите си, но най-често са се надупили или разкрачили към своя създател и съответно към зрителя. Повтарящи се теми, като Локал, с кльощави бедняци, омагьосани от едрогърди певачки с развети полички и чорапи с фльонги. Певици, чиято плът се разтича във всички посоки са неговите любимки. Опера, джаз, кабаре (особено безмилостен е към оперните примадони). Актьор и актриса сграбчили се в страстна прегръдка. Собственик на локал преминава разнежен през шпалир от голи, само по черни чорапи кандидатки. Пияният елегантен Пенчо Георгиев, подпиран и обгърнат от ухилени полусъблечени момичета, предчувстващи изпразването на портфейла му. Изцъклен дедик, докопал се до бюста на не особено щастлива от нападението (в гръб) цоцолана. Ококорен от щастието да зърне женската голота младеж. Дебеланко, лижещ пищна „хубавица“, изпаднала в екстаз (друга с нетърпение чака реда си). Гостът, впил се като кърлеж в устните на домакинята (Гост). Пикаещи, дрискащи, почесващи задника си или вкопчени в страстна прегръдка борци, екзалтираната им, разлигавена публика (с един от зрителите вперил алчен поглед в оголените коленца на жената до него). Майка, която се взира в цукалото на детето си. И … какво ли не още. Безпощадна светлина, огряваща и най-интимните и закътани ъгълчета на страстите. До Прародителите (забележете приликата на главата на семейството с автора) човекоядци, които похапват проповедническо. А какво има на гърба на картона – половин дузина селски деца, жадно нахвърлили се върху единствения буквар. Бешков си почива от света на възрастните в света на децата.

             

                         

Прародители, 1935, туш, цв. молив, 37,5 х 32,5 см, архив на семейство Бешкови

Рисунка, 1935, туш, 16 х 24 см, архив на семейство Бешкови

Неговият учител в карикатурата Александър Божинов ще възкликне: Едно само аз не можах да разбера като разглеждах неговите скици и рисунки – от де на къде той нахълта в тая еротична атмосфера, която е показана в много от рисунките му.[12]

Оглеждайки се за източника на своя бунт, Бешков ще се опита да го търси не в бунта срещу православието, което изповядва, а в бунта срещу античния идеал, който за Бешков е терор. Една от любимите му рисунки – Пенелопа (1935), с която участва в изложбата на българските карикатуристи в Белград (26.ХІІ. 1937 – 9.І.1938) и е една от четирите цветни репродукции в първия му албум, иронизира античния идеал, за когото той по-късно ще каже: Не зная дали чувствате като мене терора на идеализираната красота например в каменните гръцки богове? Аз неволно сравнявам своето хилаво тяло с тяхното и ме обзема справедлив бунт срещу тях. …Ето тая безспорна художествена красота се откроява на нашата истина като измама. А измамата е също грозота.[13]

                    

                                                                                                                          

Публика, 1935, туш, акварел, местонахождението неизвестно (репродуцирана в 60 рисунки от Илия Бешков, Н. Мавродинов, С. 1938)

Пенелопа, 1935, туш, акварел, местонахождението неизвестно, (репродуцирана в 60 рисунки от Илия Бешков, Н. Мавродинов, С. 1938)

 

 Радой Ралин Строго поверително.

 

 

 

[1] Словото на Бешков, съставители и редактори Станислав Сивриев и Александър Гетман, С. 1965, с. 315.

[2] Словото на Бешков, с. 223.

[3] Без дата. Непубликуван ръкопис, архив на семейство Бешкови.

[4] Без дата. Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови.

[5] Словото на Бешков, с. 367

[6] Държавният преврат начело с политическия кръг Звено и Военния съюз, забранени са политическите партии, спряни са критичните към политическата класа и двореца вестници.

[7] Райнов, Б., Илия Бешков, С. 1983, с 44.

[8] Виж Мария Овчарова, Бешков и Алтмаер, С. 2006, с. 29-33.

[9] Непубликуван ръкопис от 25.VІІІ.1953 г., архив на семейство Бешкови. Подчертаването е мое.

[10] Илия Бешков, Слово и образ, С. 2008. Съставител Александър Бешков, с. 85.

[11] Непубликуван ръкопис, написан със стария правопис, т.е. преди или малко след реформата от 1945 г., архив на семейство Бешкови.

[12] Александър Божинов разказва, С. 2015, с. 271.

[13] Слово и образ, 30 юни 1951, с. 174.

[14] Без дата. Непубликуван ръкопис, архив на семейство Бешкови.

[15] Слово и образ, с. 534.

[16] Слово и образ, с. 373-375.

[17]  От писмо на Бешков до бъдещата му съпруга Анастасия. 1 май 1930 г. (Илия Бешков, Словото, Варна. 1981, съставител Станислав Сивриев, с. 183).

[18] Опитности, които години по късно ще бъдат включени от професор Илия Бешков в теорията за сферичната перспектива.

[19] Вестник Политика, 9 януари, 1938. Цит. по Изкуство и критика, 1940, кн. 1, с. 52. Подчертаването е мое.

[20] Ние съзнавахме, че всичко ни идеше от него, че всичко у нас – възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството – бяха негови! Илия Бешков, Словото, Варна 1981, съставител Станислав Сивриев, с. 7.

[21] Пак там, с. 54.

[22] У нас единствено късните акварели на Иван Милев носят качеството спонтанност.

[23] 10 март 1954. Илия Бешков, Словото, с. 48.

[24] В тези години Бешков рисува три от най-силните си карикатури на Борис ІІІ – Отвличане на конституцията (1936), 4 юли 1936 (1936) и Царската фамилия (1938), които ще бъдат отпечатани след Деветосептемврийския преврат. Тук за пръв път е репродуциран вариант на Царската фамилия, в който височайшето отроче къса страниците на конституцията под благослонните погледи на баща си и дядо си.

[25] Открита на 24 май и закрита на 30 юни 1938 г. Данните са от албума със събрани изрезки от вестници, направен от Анастасия Бешкова, с отзиви за изложбата на Бешков, архив на семейство Бешкови.

[26] Коста Тодоров, Нова камбана, 25 май 1938.

[27] трета част, в. Заря, 2 юни 1938. Изреждането в пакет на омразните му буржоазни стилове, показват крайното невежество на бъдещия, положен на пиедестал сред комунистическите идеолози философ-марксист. Автор на вече написаната Теория на отражението, на Обща теория на изкуството (1938).

[28] Бешков доказва по-късно преклонението си към майката с рисунките си, включително с тези, където Богородица е водещата святост. Също с разтърсващото есе Денят на майката, писано през април 1947. (Илия Бешков, Словото, с. 33).

[29]4 февруари 1957, Илия Бешков, Слово и образ, с. 281.

[30] Никола Мавродинов, Рисунките на Илия Бешков, Изкуството и критика, 1938, кн. 4, с. 172-181. Този пасаж подсказва, че може би, Мавродинов е виждал бешковите откровено еротични рисунки.

[31] Така започва изказването на Бешков на 8 юли 1950 г. в Художествената академия, отговор на критиките на Л. Белмустаков. Цит. по Словото на Бешков, съставители и редактори Станислав Сивриев и Александър Гетман. С. 1965, с. 77.

[32] Словото на Бешков, с. 134. В предговора към книгата на Радой Ралин Строго поверително.

[33] Българската еротика от Алберт Бенсабат (С. 1998) е изключение.

[34] Болгар, Б., Жива и мъртва Атина или Ние хората, С. 1937, с. 56.

[35] Да си признаем искрено, че не в необходимостта на религията сама по себе си вярваме, а вярваме в необходимостта от духовна полиция, каквато е религията. (Жива и мъртва Атина, с. 89). Заради тази особена като жанр, илюстрирана със снимки от Гърция и репродукции на антични скулптури книга Боян Болгар е отлъчен от православната църква.

 

[36] Словото на Бешков, с. 329-330.

[37] 8 септември 1957. Непубликуван машинописен текст, архив на семейство Бешкови.

 

[38] Цит. по Мария Овчарова, Бешков и Алтмаер, с. 73-74. Войната започва на 1 септември.

[39] Илия Бешков, Черната тетрадка, С. 2015, съставители Александър Бешков, Савка Чолакова, с. 75. Другите са Райко Алексиев, зверски пребит и съден посмъртно, Александър Добринов и Константин Каменов.

[40] При връчването на една от тях, в отговор на речта на председателя на Академията на науките Тодор Павлов казва: Рисувал съм за възрастни и за деца. Това е и карикатуриста у мен. С възрастните съм се шегувал много лошо, понякога дори жестоко. И за това често съм чувствал потребност да си почина при децата, в детската рисунка, при чистотата на детския мир. И ако съм очаквал някаква награда, очаквал съм я именно от децата. Изненадан съм, че тя идва от възрастните  и то – от Академията на науките … (Словото на Бешков, 1965, с. 67)

[41] 16 януари 1951, Илия Бешков, Слово и образ, с. 72.

[42] За тези събития съм се опитал да разкажа във Форми на съпротива, С. 2016. Илия Бешков е един от главните герои.

[43] Илия Бешков, Черната тетрадка, ноември 1950, с. 60. Подчертаването е мое.

[44] Илия Бешков, Черната тетрадка, септември 1950, с. 57.

[45] Пак там, септември 1950, с. 58-59.

[46] Александър Гетман в Словото на Бешков, съставители и редактори Станислав Сивриев и Александър Гетман. С. 1965, с. 374. Никаква надежда! Гледат ме внимателно – като непогребан мъртвец. … Лекуването ми е една от шегите на моя живот. Може би най-тъжната. Не крия, че плача често. Но не мога да определя точно за какво – затова не бива да бъда обвиняван. Все пак куческият лай и звездите ще останат, а това може да изпълни с утеха едно умиращо сърце. 12 януари 1958. (Илия Бешков, Словото, Варна. 1981, съставител Станислав Сивриев, с. 39).

[47] Илия Бешков, Черната тетрадка, юни 1950, с. 51.

[48] Писмо до Богомил Райнов от 16 септември 1956 г. Райнов, Б., Илия Бешков, С. 1983, с. 54.

[49] Петър Чуховски прубликува през 1971 книга озаглавена Бешков, рисунката и пространството в нея има около 300 рисунки и скици, повечето от тях илюстриращи неговите лекции по композиция и илюстрация в Академията и възгледите му за сферичната перспектива. Между тях на страница 15 има една с експлозивно движение – файтон теглен от устремно препускащи коне.

[50] Илия Бешков, Черната тетрадка, 22 юли 1950, с. 54.

[51] Пак там, 15 август 1951, с. 72-73.

[52] От жал към хартията Бешков не изписва името на непогрешимото същество – Сталин. Черната тетрадка, с. 69.

[53] 1955-1956 г. Словото на Бешков, с. 132.

[54] 26 ноември 1956 г. Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови.

[55] Непубликувано писмо от 16 април 1956, архив на семейство Бешкови. Последното писмо е от 24 септември 1957 г. В него Б. Райнов пише: Виждам добре израза на лицето ти при четенето на настоящото послание. И предполагам, че си казваш „а бе оставете на мира стария човек“, „позволете ми да умра спокойно“ или нещо от тоя род. Само че, драги Илия, мен ми се струва, че си осъден да живееш доста дълго … Не съм врачка, но казвам ти, вярвам, че имаш доста живот пред себе си, стига да носиш разбира се и необходимия инат за живеене, тъй като без него всички сме загубени. Бешков умира след четири месеца – на 23 януари 1958 година.

[56] Привидно Бешков е сред най-добре изследваните български художници, като прибавим към цитираните издания книгата на Мария Овчарова Бешков. Художник и гражданин (1982) и многобройните статии, се събира внушителен брой материали за неговото творчество, но без да се публикуват еротичните му рисунки, както и без да се анализират християнските корени на търсачеството му на истината.

[57] Сава Попов, авторът на разказите за фолклорния герой, мъдрия хитрец Петър, разказва как Бешков рисувайки Хитър Петър, вързал на магаренцето му ковчег, коментира: Аз съм в ковчега, Хитър Петър ще ме погребе.

[58] Увалиев, П., Беседи за български художници, С. 2003, с. 30.

[59] Пак там, с. 31-32.

[60] Ето какво пророчески пише Жорж Бесон в статията си за Бешков: Ще дойде ден – и той не е толкова далеко, – когато наследниците на Курбе, Домие и… хората от класата на Илия Бешков ще се окажат стачкоизменници на разума и кръводарители в един свят, в който творецът на изкуството ще се гордее, че носи сърцето и духа на евнуха. (Besson G., Portrait de Ilya Bechkov, P. 1960, страниците не са номерирани)

[61] Писмо от 27 април 1939 г. от архива на Сълза и Поляна Петканови.

[62] Тодор Цонев единствен върви по стъпките на своя учител, когато през 1979 г. е арестуван, в дома му са намерени 386 политически карикатури, в които усмива социалистическата система, комунистическата партия и нейния вожд Тодор Живков. Те са върнати на автора им и стават публично достояние след началото на демократизацията. Петър Чуховски, асистент на Бешков, след неговата смърт преподава перспектива. През 1971 издава книгата Бешков, рисунката и пространството, където се опитва да систематизира възгледите на своя учител по проблемите на перспективата. В необработения архив на Тодор Цонев съхраняван в Централния държавен архив има записка от 28 август 1973 г., в която пише: Днес се видях с Чуховски, бях до него за да прибера рисунките си, като му подарих една (по негов избор) с молба да я преснеме. Не можах да получа рисунките, които имам от Бешков, дадени преди 14 години на съхранение в него. Обеща и вярвам му, че ще ми ги даде в близко време. Поиска от мен рисунка, в която да преобладава интимно сексуалният момент от индивидуалната ми психика. Разбрахме се, че няма порнография там, където има добра рисунка и естествено човека автор. Възнамерява да пише книга за този аспект на българските художници. Това намерение не се осъществява. През 1993 г. Александър Бешков участва в издаването на малка розова книжка наречена Еротика. Сексуалният живот при тоталитаризма с 22 безобразно отпечатани рисунки на баща му. Тя започва с кратък текст Непознатият Бешков, в който неговият син разказва за първата си среща през 1955 г. с десетина бележника, потънали в двайсетгодишна прах. Листа от тези бележници са репродуцирани на страниците на това издание.

[63] Илия Бешков, Слово и образ, с. 246.

[64] Ръкопис, без дата, със стария правопис, архив на семейство Бешкови. Подчертаването е мое.