Индийското енергийно бижу на Моника М.

Индийското енергийно бижу на Моника М.

Откакто напусна работа хобито на Моника М (Михайлова) се задълбочи. Докато съпругът й програмираше нови гейм приложения и сключваше договори с разни доставчици на интернет рекламно пространство, приятелките й говореха за изкуство в бутика за дизайнерски дрехи с провесени оригами жерави по витрината, а тя обикаляше всички екзотични магазини и магазинчета из София, преди да напазарува за вечеря. Тези обиколки са много методични, макар да не ги замисляше предварително. Неписаното правило – по едно посещение на магазин седмично – само се налагаше и нарушаването му водеше след себе си необяснима мигрена.

Арабските магазини по цар Симеон (наргилета, наргилета по сенчестите витрини, необезпокоявани и недостъпни, хвърлят по някои отблясък върху стъклените врати, сякаш спрели да дишат, и аромати, аромати, от силата на които кихаш, особено лятно време, но и през зимата се случва), китайският магазин до Пиротска, където от третата стълба огромно куче дракон се плези постоянно към прането на отсрещната къща. Тук може да се купят китайски детски дървени игри, които развиват едновременно логиката и абстрактното мислене и ксилофончета само с един грешен тон, но ако ги изпуснеш под масата, на третия път се чупят. Може да се купи също чай, оризово брашно и в краен случай лечебен балсам за устни. По-надолу по улицата малък китайски магазин, от който да заредиш китайския си ресторант с чинии и чаши. Точно до него магазин за православни икони и синодални книги, в който Моника М никога не влиза, само разглежда очите на светците и позлатата с варак през витрината, защото понякога разменят местата им, а това е някак интересно и защото иска да си купи икона, но не може да се престраши.

Езотеричните магазинчета на ул. 6 септември са много удобни, когато искаш да поиграеш с непалски звънчета на шарена връв, после да избереш санталови пръчки за коридора и да прочетеш два случайни реда от някоя книга за лекуване на души, понякога и на внезапна мигрена. Точно преди да хапнеш Ментов трюфел с кафе или Малък Мук с фреш на ъгъла на СлънцеЛуна , който Моника М много харесваше, защото е като открит остров.

Има и един магазин, специално за свещи и един друг – специално за сапуни, вътре с листа от рози или невен, или шоколадови стърготини, преливащи се жълто-оранжеви, розово-бели нюанси като цъфнало дърво, канелено-капучинени и лимоново-жасминови, изваяни в изящни форми от миниатюрни калъпи и сръчни китки с красиви пръсти. Непременно красиви пръсти, дори да бяха пълнички или леко извити, изцапани с восък, който /според Моника/е полезен за кожата. Моника М винаги си представяше този процес, в който отделени от тялото, ръцете бъркат, преливат и едва докосват меката ароматна река и я изливат във форми с точност до милиметър. Винаги си купуваше по една свещ и един сапун в един и същи ден от седмицата.

Понякога, докато се разхождаше из индийските магазини Моника М си харесваше някой шал или тетрадка от ръчна хартия, или албум за снимки и дълго се чудеше, преди да плати. От ръчната хартия изрязваше форми, надписваше някаква известна мисъл и я изпращаше на напълно непознати хора, без обратен адрес. Адресите намираше отвсякъде. Албумите за снимки държеше дълго празни, тъй като бяха красиви сами по себе си и не можеше да реши каква тема да снима, за да подхожда на корицата. После внезапно отиваха на море, или на конна база, или на уикенд барбекю, или просто имаше много шарени деца, хора и кучета по пешеходната улица, край някое Мементо кафе.

Този месец в индийския магазин се появиха бижута-часовници за 9.90 с дълги верижки, нов размер тетрадки от ръчна хартия и нови, необясними пристъпи на мигрена, съчетани със странни визии за бъдещето. Макар да не изглежда така на пръв поглед, Моника М никога не харчеше много за своето хоби, никога не си купи порцеланов сервиз от китайския магазин, дървена скулптура от Дар за горене, пълен козметичен комплект за вана от сапуните, огромна ароматна свещ, която да запалиш на двора при петъчно-летни сбирки, арабски музикален инструмент, на който да посвирят някога, истинска икона с дълбоки очи на светец, малък хилещ се Буда от нефрит или бълбукащо /фън шуй/ фонтанче с въртяща се топка, пердета от китайска рисувана коприна.

Тя сънуваше, че има всички тези неща, в една стая, в която се чува смях, после плач и после пак смях. Освен това някой хвърля трохи от сух Малък Мук на гълъбите през прозореца, а пердетата от китайска коприна се поклащат и блестят, поклащат и блестят до самия пристъп на мигрена.

Една сутрин след дъждовна нощ, подобна на дъждовните нощи в Макондо, които Маркес така обича, слънцето биеше косо на очите, тревата миришеше силно на ментова вода и мъхчета от здравец, плочките на тротоарите лъщяха и се изпаряваха под стъпките на хора по къси ръкави. Моника М отиде до една църква и запали свещ, мина през магазинчето за санталови пръчици, хапна един Малък Мук с кафе, отиде до бутика за дизайнерски дрехи да поговори за изкуство, даде два лева на един просяк, на един мим- жива скулптура и една улична цигуларка, засвирила Пиацола. Купи си бижу-часовник на батерия за 9.90 с дълга верижка, затварящо се с копче капаче-бухал от индийския магазин, с ретро-цифри, масово производство, вероятно индийска фабрика някъде край Ганг, където седнали на земята индийци, включително деца, сглобяваха малките части с дълги, шоколадово-шафранови ръце. Поне Моника М така си представи процеса.

След вечеря, тъй като беше сряда и бяха сами, Моника М каза на мъжа си „Мисля, че е време да опитаме пак. Този път няма да го загубя”, а той я прегърна.