Къщичката на приказките или хроника на една бъркотия

 

Веднъж, когато Любчо се скитал из града, се срещнал с една къща и с един господин с яйцевидна глава и с огромен коминовиден цилиндър. Господинът стоял пред къщичката и крещял:

– Насам, насам, народе! Всички приказки са в тая къщичка събрани! Чудесни забавления и страшни приключения ви обещава пътуващата къщичка  на Андерсен, Грим и Керъл къмпани! Насам, насам, тичай, блъскай се, народе!

Никой не тичал и не се блъскал, затова пък Любчо попитал господина:

– Извинете, господине, защо главата ви е яйцевидна?

– Главата ми е яйцевидна за да не бъде пипонеста- му отговорил господина с яйцевидната глава.

– Хъм, сега ми стана ясно, защо главата ви е яйцевидна. Ами защо от вашия цилиндър излиза дим като от комин? – попитал Любчо.

– От моя цилиндър излиза дим като от комин, защото мислите ми горят като огнена пещ. А когато някоя мисъл гори като огнена пещ, то естествено има и дим – отговорил господина с коминовидния цилиндър.

– Аха, сега и това ми стана ясно – казал Любчо – ами колко струва входа за вашата пътуваща приказна къщичка?

– Едно нищо с две дупки – отговорил димящият, яйцеглав господин.

– А не може ли да се влезе срещу едно нищо с една дупка? – попитал Любчо, който имал в джоба си точно едно нищо с една дупка.

– За едно нищо с една дупка можеш да разгледаш само четири половинки от къщичката – казал господинът.

– Става – казал Любчо – щом не мога да разгледам цялата, то нека разгледам поне четири половинки от нея.

И той дал на господина единдственото си продупчено нищо – и влязъл в къщичката.

А това била много особена къщичка. Отвън била като кучешка колибка, но отвътре…

Щом влязъл вътре Любчо се оказал в асансьор, на копчетата на който пишело:

1. етаж. Тримата братя и златната ябълка.
2. етаж. Педя човек Лакът брада.
3. етаж. Тримата мускетари.
4. етаж. Червената шапчица.
5. етаж. Алиса в страната на чудесата.
6. етаж. Капитан Немо.
7. етаж. Пепеляшка.

и така нататък, а на татък имало още много етажи.

            Любчо дълго мислил на кой етаж да отиде, и понеже не можал нищо да измисли, тъй като искал да отиде на всеки етаж, натиснал всички копчета едновременно.

            Знаете ли какво става с един асансьор, когато натиснете всияки копчета едновременно ?

            Могат да станат две неща: или асансьорът се разтяга като хармоника от първия до последния етаж, или пък етажите падат един върху друг и от всички тях става един много пъстър и смешен етаж.

В случая станало второто.

Чул се страшен грохот и уплашени викове. След това вратата се отворила. Любчо излязъл от асансьора и попаднал пред Педя човек Лакет брада, облечен в мускетарска униформа. Педя човек церемониално му се поклонил, като размахал огромната си шапка с щраусово перо.

– Здравей – казал той. – Аз съм дьо Тревил, капитан на мускетарите. Искаш ли да ти обявя дуел?

– Може – казал Любчо – само че ти не си никакъв мускетар и още по-малко капитан. Ти си Педя човек Лакет брада.

– Може да съм Педя човек Лакет брада, но по съвместителство съм и капитан на мускетарите – отговорил Педя човек  дьо Тревил – с какво ще се бием, с шпаги или с пистолети ?

Но вниманието на Любчо било привлечено от една котешка усмивка, която витаела из въздуха като пеперудка и накрая кацнала върху мускетарската шапка на Педя човек.

– Какво беше това? – попитал смаяно той.

– Остави го – отговорил Педя човек – това беше смахнатия котарак на Алиса, дето все изчезва и ти се хили от никъде.

В тов време довтасал Котаракът в чизми. Котаракът в чизми имал кисело- скандалджийническа физиономия, защото млякото, което му дали на закуска било вкиснато. Ето защо Котаракът в чизми дрънчал с шпори и търсел някого, с когото да се скара.

– Ей, ти! – извикал той, като видял Педя човек – защо твоята шапка ми се хили така котарачески? Кажи и веднага да престане да се хили, ако не иска да се наниже на моята шпага !

– Какво обичате, господине – казал с необиклновено достойнство Педя човек – първо избършете каймака от мустаците си, преди да ми говорите с този обиден тон. Ако случайно нямате носна кърпичка, аз ще ви услужа с ръкавицата си.

С тези думи Педя човек запратил ръкавицата си в лицето на Котарака в чизми.

– Мррмяуу ! – надал  бойният си вик Котаракът в чизми, извадил шпагата си и двамата почнали да се дуелират. След половинчасов дуел Котаракът успял да отсече три лакти брада от брадата на Педя човек Лакет брада, а Педя човек Лакет брада – половината от левия мустак на Котарака. И двамата ужасно се разгневили от тези загуби, сключили примирие и почнали да търсят Любчо, за да му обявят дуел, но Любчо междувременно бил изчезнал.

Междувременно изчезналият Любчо, на когото му било омръзнало да гледа дуела между Педя човек и Котарака, защото нямал шпага, за да се намеси, а пък да бъдеш само секундант е винаги скучно, тръгнал право пред себе си и намерил трима свои братя, които в момента се занимавали с пазене на златната ябълка от триглавата ламя. Как точно са протекли събитията, не е много ясно, но в крайна сметка ламята изяла тримата му братя, а пък той отсякъл трите глави на ламята, което било съвсем безмислено, тъй като златната ябълка се оказала червива. Понеже не знаел какво да прави с нея, Любчо я хвърлил през един прозорец. Ябълката паднала върху главата на господина с яйцевидната глава, от което главата на въпросния господин станала от яйцевидна на пипонеста. Любчо продължил да скитосва из обърканите приказни земи и някъде там се срещнал с Червената шапчица, която носела един вълк за закуска на баба си. Той се сприятелил с нея и те тръгнали заедно, защото вълкът бил доста тежък и Червената шапчица изнемогвала. По пътя ги срещнал един ловец и ги попитал какво носят.

– Носим един вълк на баба за закуска – отговорила  червената шапчица.

– Така не може – казал ловецът – вълците са под закрила на закона. Затова пуснете вълка веднага, ако не искате да ви глобя.

И тъй като нито Любчо, нито Червената шапчица нямали нищо нито с дупки, нито без дупки, за да платят глобата, не им оставало нищо друго, освен да пуснат вълка на свобода. Пуснали го и той изял ловеца.

– Какво ще правим сега? – мпопитал Любчо.

– Нищо – отговорила Червената шапчица – ще зарадваме баба с един охранен вълк.

Те продължили нататък, докато накрая се загубили в един пущинак. Там ги срещнал един  ужасно сърдит змей и веднага ги арестувал.

– Ти ли отсече  и трите глави на моята сестра ламята? – попитал той Любчо.

– Аз – отговорил Любчо – но нямаше никакъв смисъл, защото ябълката беше червива.

– Знам – въздъхнал Змея – и на мене ми омръзна да ям червиви златни ябълки. Пък сестра ми е толкова глупава, че е все едно дали ще е с глави или без глави. Само, че аз съм щатен змей в приказката и няма как, ще трябва да ви опеча на клада и да ви изям.

             И змеят събрал огромна купчина сучки и започнал да ги пали, като бълвал огън през ноздрите си. Но съчките били мокри и тъй като не се палели, змеят изхабил напразно много усилия и накрая заспал.

– Сега не е страшно – казала Червената шапчица.- Този змей е толкова мързелив, че сега няма да се събуди поне три години.

– Все пак трябва да му погодя номер – казал Любчо.

Те засадили едно бобено зърно точно под ноздрите на змея и продължили нататък. Тъкмо били ожаднели като змеьове и стигнали до едно изворче. Но когато се навели да пият вода от него от изворчето изплувала подводницата на капитан Немо.

– Искате ли да отидете в Австралия? – попитал капитан Немо, като подал глава от предния люк.

– Искаме – отговорили в един глас Любчо, Червената шапчица и вълкът.

Искали, но нямало как, защото подводницата била толкова малка, че Любчо би могъл да я пъхне в джоба си. За щастие в този миг оттам минала една продавачка на банички на име Алиса. Те изяли по една от специалните банички на Алиса и станали точно толкова мънички, колкото трябвало, и даже повече. След което се качили на подводницата на капитан Немо и отплували за Австралия.

Тук събитията също не са съвсем ясни. Знае се, че целият екипаж на капитан Немо бил пленен от едно племе много гладни канибали и че те изяли самия капитан, Алиса, Педя човек, Котаракът в чизми, /който обявил дуел на канибалите, но тъй като по тамошните закони дуелът се водел с бумеранги, битката завършила печално за храбрия котарак/, Червената щапчица и някои други персонажи, между които и автора на приказката. В последния момент обаче  вълкът успял да изкочил  от казана, в който го варели, и изял канибалите. След това тръгнал да търси бабата на Алиса, като при това задигнал подводницата на капитан Немо. Тъй като накрая не останал никой неизяден, Любчо събрал бумерангите като боен трофей и се измъкнал от къщичката. Оказало се, че:

1. Все пак се намира в Австралия и

2.Че е излязъл точно навреме, защото само миг след това се чул страхотен грохот и къщичката се срутила. Това никак не попречило на господина с пипонестата глава да продължава да спи. Само цилиндърът му стоял сега много по-нестабилно и се люшкал в такт с хъркането му като комин на кораб в бурно море. Сега Любчо изпаднал в затруднение, защото Австралия е чак от другата страна на земята и затова хората, които живеят там, се наричат антиподи, но все пак успял да се справи с положението, като разровил развалините на къщичката и намерил един чифт бързоходни ботуши, с които успял да се прибере у дома, като закъснял само половин час за урока си по пиано. По пътя не му се случило нищо особено, ако не се смята нападението на едно стадо акули, с които Любчо се справил, като ги удрял с бумерангите по носовете.

            Друго?

            Защо се срутила къщичката ли?

            Защото докато Любчо пътувал за Австралия, зърното боб пораснало и започнало да гъделичка Змея по ноздрите. Спящият Змей дълго не му обръщал никакво внимание, защото го мързяло, но накрая не се стърпял и кихнал. А когато един змей кихне, винаги нещо се срутва.