Не можете да бъдете мой президент, г-н Радев

Бях се зарекъл никога повече да не пиша публицистика, никога да не посягам към перото, провокиран от дивотиите в днешна България. Спазвах това решение в течение на години, но уви – налага се да го престъпя. Налага се, защо не е редно човек да мълчи в доведения до ръба на апокалипсиса свят, който обитаваме. Не можеш да се скриеш в сянката на собствената си старост, когато тържествува лъжата, когато подмяната разбърква тесте с омазнени съвести, когато войната, започната от налуден диктатор, може всеки миг да превърне планетата в ядрено бунище. Не можеш да се правиш, че не виждаш болката в очите на осиротелите деца, страданието в душите на прокудените от родината. И понеже съм твърде стар, за да нарамя автомат и да замина за Украйна, ще си позволя поне да говоря – все едно кой би ме чул и разбрал.

И така – първи май, ден на труда. Реч на българския президент Румен Радев по този повод. Реч, в която се говори малко за труда и много за войната. И както се говори много за войната, не се споменава изобщо кой започна тази война. Не се споменава името на страната – агресор. Говори се единствено срещу войнолюбците, които искали да я подклаждат, като се опитвали да въвлекат и България в нея. Същите са наречени политически шарлатани. Политическите шарлатани са премиерът и правителството на България. (Добре е впрочем премиерът да не се залъгва, че президентът не бил имал предвид правителството в тези обвинения – не, точно него има предвид!)

Причината за тези силни думи? Добре известни са от предишни изказвания на българския президент. Ако се вземело решение за предоставяне оръжие на Украйна, България щяла да бъде въвлечена във войната. Че това е стопроцентова лъжа, е съвсем очевидно. От целия ЕС единствено България и Унгария до този момент не са предоставили оръжие на жертвата от руската агресия, за да защити своята свобода. Един въпрос, г-н президент – ако видите как някой здравеняк бие по-слаб от него на улицата, какво ще направите – ще гледате настрани, за да не въвлечете себе си в сбиването?

Когато убиват жени и деца в центъра на Европа, да откажеш помощта си е жалка стратегия. Е стратегия на снишаването, при това по-гадна от тази на Тодор Живков. Най-малкото защото би трябвало да си представим докъде ще ни доведе тази стратегия. Добре, не даваме оръжие на Украйна – и с това помагаме на Русия да победи. Мисли ли някой реално, че с такава победа войната ще приключи. Не – в този случай успехът е сигурна гаранция за нова агресия. След Украйна ще дойде ред на Молдова, която набързо ще бъде прегазена, после – може би на някоя от балтийските републики, за да се види ще дръзне ли НАТО да задейства член 5 от своя договор. След това – или преди това са на ред Балканите – и България в частност.

Защо България ли? Отговорът е елементарен: защото се е снишавала. Защото за всички е станало ясно, че нейната евроатлантическа солидарност е въздух под налягане. Защото, когато ти не си помогнал, когато някой е в беда, няма и на теб да ти помогнат. Защото България не е посмяла да застане на страната на истината и срещу агресора, въпреки че има над 200 000 етнически българи в Украйна. Апропо – за тях помислихте ли си, г-н президент? Или може би смятате, че за тях е по-добре да станат част от Путинова Русия? След като – както сам твърдите, Крим си е руски, защо да не стане руска цяла източна Украйна,  с българите барабар?

Вашето снишаване е срам за България, г-н президент. Не е възможно един натовски генерал да се държи като последен страхопъзльо. Няма никаква разлика между Вашето поведение и циничната хипотеза на Корнелия Нинова: няма да предоставим оръжие на Украйна, защото това ще удължи войната. Няма разлика между Вашето снишаване и увъртането на едно недоразумение, оказало се външен министър – не можем да изпратим оръжие на Украйна, защото сме малка страна. А Литва, Латвия и Естония – те какви страни са, за Бога? А Словакия, която се кани да предостави на Украйна бойните си самолети, тя по-голяма от нас страна ли е? Няма разлика между Вас и Вашия служебен министър Стефан Янев, който съвсем дословно следва опорните точки на Путин, наричайки тази война „военна операция“.

Но нека се върна на това, което е важно предвид поста, който заемате. Този, който откаже помощ на жертвата на една агресия, става съюзник с агресора и работи активно в негова полза. И ЕС, и НАТО са против агресора и оказват активна помощ на Украйна. Това предизвиква логичния въпрос – а ние, българите, къде сме? С Путин може би, с Русия – в ситуация, която дословно повтаря тази от началото на Втората световна война, само дето Русия е заела мястото на Третия райх?

Аз не искам да бъда с Путин, нито пък с днешната зомбирана Русия. И съответно Вие не можете да бъдете мой президент.