„Оксиморонии”
Пламен Асенов
Из книгата „Оксиморонният свят”, част 2 – „Оксиморонии”
Глава І. ВМЕСТО УВОД
1. В нашия свят се смята, че Парадоксите и Абсурдите съществуват, а Оксимороните – не. Това разбиране е внушено на хората от учителите по граматика в средното училище и поддържано от редица мъртви философи, на които всички вярват, без да ги четат. Вярват им, защото са редица. Или защото са мъртви. Или защото не ги четат.
2. Още по-вероятно е, че го правят, защото по принцип човек е устроен да вярва, а несъществуващите Оксиморони са твърде удобен обект за това. Масово се смята например, че несъществуващото не може да те ухапе. Поне не силно. И няма как да настоява за извършване от теб на безсмислени действия – да не пожелаваш жената на ближния си, нито осела му…..Или на осела оселското, ако вече случайно си пожелал жената му…..
3. Това разбиране по отношение на Оксимороните обаче е напълно погрешно, ако се съди по емпиричните данни. Твърдението на граматици и философи е, че “дървено желязо не съществува”. Но явно никой не се пита как тогава изразът “дървено желязо” се е озовал изобщо в главите им. И как наричаме хората, които имат в главите си нещо, за което твърдят, че го няма. И обратно.
4. Като всяко нещо на този свят, роденото по-рано не тъпче на място, а се развива. И тъй като знаем, че странните Парадокси от ранните човешки времена родиха стряскащите Абсурди от по-късните, логично е да предположим, че те пък сега им раждат внуци – въпросните спорни Оксиморони.
5. И няма как след време да не разберем, че живеем в изцяло оксиморонен свят, както сега твърдим, че живеем в абсурден, а преди това твърдяхме, че живеем в парадоксален. Даже времето май вече е дошло.
6. Настоящото изложение не си поставя някаква величествена цел – да опази глобалното затопляне, да накара хората да изковат от мечовете плугове, а плуговете да вържат за танкове, нито пък да принуди онези, които предпочитат да спят със смешни нощни шапчици, да не го правят повече.
7. Единствената му цел е да се запознаят хората от нашия обикновен човешки свят с чудния свят на Оксимороните, за да знаят откъде им е дошло, когато нещо неочаквано им дойде. Или как да се избавят от него. Или поне как да погледнат на него, след като не им е останало нищо друго, освен последен поглед.
Глава ІХ. ОКСИМОРОНЕН НАРЪЧНИК
/Наръчникът е стар, предполага се – от времето непосредствено след появата на Оксиморони изобщо в Нормалния свят. Представя първите истински опити да се даде ясен и разбираем от научна гледна точка отговор на множество въпроси, свързани със съществуването им, с тяхното поведение и навици. Макар като цяло да звучи хаотично заради голямото количество липсващи страници, той все още е ценно помагало за хора със специализиран, а и по-общ интерес по темата. Намерен е скрит дълбоко в дебрите на оксиморонната библиотека, напъхан в конусовидна магьосническа шапка, която дълго се прикривала като илюстрация в книга с илюстрации за най-прочутите музикални инструменти от Елизабетинската епоха. Наръчникът е открит случайно от глух библиотекар на име Дж. Смит, чиито слух внезапно се възвърнал, когато прочутите инструменти прочели книгата и започнали да пищят неистово./
1. АНКЕТНА КАРТА
/попълнена от представител на първия изследователски екип, занимавал се с проучване на Оксимороните/:
Въпрос: – Защо Оксимороните си плюят на петичките винаги, когато получат саксия с цветя за рождения си ден?
Отговор: – Защото за цяла година между двата рождени дни петичките им много се напукват и болят.
Въпрос: – Каква е разликата между обикновения Оксиморон?
Отговор: – Същата, както между необикновения, само че без шапка и поличка за хокей на трева.
Въпрос: – Къде се крият Оксимороните, когато не ги виждаме да се мотаят наоколо?
Отговор: – Като цяло не е място, където човек би искал да попадне.
Отговор за по-настойчивите: – Посещават някакви болни лели в провинцията.
Въпрос: – Спортуват ли Оксимороните за здраве?
Отговор: – Не, в името на здравето предпочитат да си останат неспортували.
Въпрос: – Има ли мъжки и женски Оксиморони и по какво се различават те?
Отговор 1: – Има, но не се различават.
Отговор 2: – Политически некоректно е да се различават.
Отговор 3: – През 60-те кой ти ги различаваше.
Въпрос: – Обичат ли Оксимороните да се возят на хаспели?
Отговор: – Неистово. И го правят постоянно, като вкъщи винаги държат поне един резервен под ръка. Дори когато всичките им хаспели са развалени обаче, пак се возят, макар непостоянно, на пресекулки.
Забележка: – Оттам и характерното за Оксимороните постоянно хълцане на пресекулки.
Въпрос: – Ако два Оксиморона се срещнат, могат ли да пият заедно бира?
Отговор: – Могат, но обикновено не го правят, защото бирата ги подтиква да си припикават взаимно крачолите.
Въпрос: – Откъде Оксимороните взимат изключително вкусните банички, които ядат понякога?
Отговор: – От тавата във фурната, ако някой благоволи да ги приготви.
Въпрос: – Колко Оксиморона съществуват?
Отговор: – Ако броят им беше известен, съществуването им нямаше да е спорно. Обратното не е валидно.
Въпрос: – Разбират ли Оксимороните от поезия?
Отговор: – Разбират дотолкова, че спокойно могат да ти различат амфибрахий от анапест, дори ако само отдалече ги зърнат как стискат плячката си между зъбите. Не бива да се подминава и твърдението на някои литературоведи, че Шекспир най-вероятно е Оксиморон или поне шпионин на Оксимороните, които още по негово време са се опитали да завладеят света чрез поезия и драма.
Въпрос: – Ако компютърът беше измислен по-рано, щяха ли да се промъкнат изобщо Оксимороните в нашия свят?
Отговор: – Да, по метода на упоритото рестартиране.
Въпрос: – Когато попиташ нещо даден Оксиморон и той ти отговори – “Хубав въпрос”, какво всъщност има предвид?
Отговор: – Най-вероятно, че въпросът е хубав.
Въпрос: – А когато ти отговори “Без коментар”?
Отговор: – Значи работата е дотолкова оплескана, че дори с коментар няма как да се оплеска повече.
Въпрос: – Какво означава на оксиморонен език изразът “катерица в скрин”?
Отговор: – Хубав въпрос.
Въпрос: – Защо Оксимороните не дъвчат, преди да преглътнат?
Отговор 1: – Защото са твърде гладни.
Отговор 2: – Защото ядат нещо, сдъвкано вече от друг.
Отговор 3: – Защото те никога не ядат, само пият. И смятат за неприлично да се дъвче пиенето.
Въпрос: – Как Оксимороните се виждат в огледалото?
Отговор: – Виждат се по обикновения метод – с отворени очи. Но задължително се виждат също с яки бицепси, а често предпочитат да се виждат и в компанията на три красиви тайландки.
Въпрос: – Какво прави даден Оксиморон, когато колата му се развали на пътя?
Отговор: – Първо псува и рита колата, после ругае, накрая вика Пътна помощ. Когато тя не дойде, всичко се повтаря в обратен ред.
Въпрос: – Коя, според Оксимороните, е най-красивата човешка черта?
Отговор: – По отношение на жените намират за най-красива черта тази, която разделя задника им на две половини, а по отношение на мъжете – някоя друга.
Въпрос: – Защо Оксимороните не играят табла?
Отговор: – Чувстват се подтиснати, че не могат, без да се замислят, да изговорят толкова мъдрости в минута, колкото са необходими, за да се спечели тази игра.
Въпрос: – Какъв е основният духовен стремеж на Оксимороните?
Отговор: – Да не си окапят със сос духовите инструменти по време на вечеря.
Въпрос: – Какво се случва, ако все пак духовите инструменти бъдат окапани?
Отговор 1: – Ако свирят с тях в този момент – без коментар.
Отговор 2: – Ако не свирят – започват да се оглеждат дали случайно не са си окапали и потника.
Отговор 3: – Ако свирят с вече окапани инструменти, но все пак забележат, че същевременно са си окапали и потника, спират да свирят и започват да почистват потника интензивно.
Въпрос: – Могат ли Оксимороните да правят магии?
Отговор: – Само онези сред тях, които имат докторат от Кеймбридж, най-малко десет години стаж в лаборатория по квантова физика и през този период са закусвали поне веднъж със Стивън Хокинг.
Въпрос: – Какво е Стивън Хокинг, някаква екзотична оксиморонна закуска?
Отговор: – Не, той е инструментът, който хората биха искали да притежават, за да могат да изследват оксиморонния свят, ако случайно попаднат в него. И още повече – ако той случайно попадне в тях.