Стихове за свободата
Камен Костов
размахва пак криле вратата:
ще полети ли този път?
свободата
бездната
жадуваща да я превърнат
в глина
… за да я изваят в статуя
ей така:
да вървиш по улицата
и да светоусещаш
няма по-велико блаженство
да се разбързаш
да се прибереш в къщата си
и да започнеш стихотворение
възторгнат
от докосването на кожата ти до въздуха
без да мислиш какъв ще е
краят на стихотворението
ей така: да светоусещаш
да се гмуркаш из мислите си
без да се питаш дали отново
ще изплуваш
на приятната и сигурна суша
да си далеч от всяка сушавост
от всяка сухота
от всяко изсушаване
да трептиш да трептиш
от изплуването на вятъра
на върха на улицата
да се затичаш към него
без да се страхуваш дали ще те прекатури
с най-грубия си полъх
да се себеотдадеш изцяло
няма по-велико блаженство
Бележка под линия:
Функцията на изкуството в тази страна трябва да бъде напомнянето за състоянието СВОБОДА; доказването на тезата, че то отсъства от социалния и психическия живот на българина и изследването на деформациите от тази липса.
Победи на духа могат да бъдат само победите на свободния дух. По-точно – на ОСВОБОДЕНИЯ дух. Усилието, напъна, волята, амбицията, съображенията не са трамплин, а бариери, непреодолими прегради за духа. Реката не се опитва да преодолее непреодолимата скала – тя я заобикаля. Духът тече като река. Не жигосва и не овъглява като огън.