Варварите от Изток (Глава от подготвяната книга с фрагменти „Игра на криеница с мрака“)
Едвин Сугарев
*
Освен всичко друго, войната в Украйна беляза и края на утопиите: лудостта няма да ни отмине и през 21 век; ако човечеството е успяло да изпълзи за малко от пещерата в годините след падането на Берлинската стена, бързо се шмугва обратно в нея; времето е тектонично разместено – живеем в различни епохи и в различни цивилизации; изкуственият интелект бива впрегнат, за да произвежда конспиративни теории и лъжи за промиване на мозъци, докато варварите от изток нахлуват в информационната епоха и отменят края на историята.
*
Живеем в мрачни времена – и нещо по-лошо: в тотално комерсионализирана и просташка епоха. Сривът на смислите ли ни доведе до тук? Или може би разпадането на трансцеденталната перспектива на човешкото битие, игнорирането на духовното заради материалното, потъпкването на божественото в нас заради супермаркетното живеене? Не, не намеквам нищо, само питам…
*
Божият съд е различен от човешкия – там съдник е съвестта, злото няма давност, присъдите са неотменими.
*
Мощта на Аза обяснява тъпата всеядност, с която одобряваме всичко, направено от нас. Жалката увереност, че аз съм тук, горе, а всички други и всичко останало е там, долу.
*
Постоянният рефрен на Биньо Иванов в едно стихотворение, показателно наречено „Намаляване на поезията“: „Войната галопира“. Когато войната галопира, нейният галоп изсмуква човешкото в нас, пресушава ни, превръща ни в мумии на себе си. Изсмуква човешкото – както богомолката обезглавява и изсмуква своя партньор – и поезията намалява. По времето, в което е писано това стихотворение, войната е галопирала в други територии, ритъмът на копитата й е звучал по различни от днешните тертипи. Биньо обаче универсализира нейния галоп, прави го глобален и отвъдвременен. Така дори усещането за намаляване на поезията, форсирано до последния предел на драматичното, е превърнато в поезия.
*
Меката зима се оказа измамна – времето внезапно замря, смръзна се: десет, петнайсет под нулата. Мисля си за децата, които мръзнат в украинските бомбоубежища, и се срамувам от печката, която гори в моята стая.
*
Между стаите за изтезания в Харков имало и една, предназначена за деца. Държали там децата на тези, които пребивали и убивали в други стаи. Държали ги без храна, без вода, и им казвали: „Мама и татко те изоставиха. Те няма да се върнат.“
*
Какво ли си е мислил пилотът, докато е пускал бомбите над театъра в Мариупол, с огромен надпис на площада пред него: „Деца!“? А какво ли си е мислел, когато след серия подобни подвизи се е прибирал у дома и е прегръщал сина си, и е погалвал косицата му?
*
Днешният символ на Русия: отмъкната тоалетна чиния, вързана за купола на танк Т-72.
*
Със злото не може да се преговаря, прекратяването на неговите престъпления няма как да бъде обсъдено и договорено. зло от такъв порядък и в такъв мащаб може само да бъде изличено – и то задължително без остатък, иначе ще вампиряса – това доказва днешната война. И това упорито не искаме да видим и да чуем – и си заравяме главите в пясъка на илюзиите, че всичко някак чудодейно ще се оправи, че зверовете ще се наситят и ще кротнат в ъгъла, кротки преживяйки подхвърлената им от нас плячка.
*
Дали пък битката на тореадора с бика не се приема като цивилизационен акт от почитаемата публика?
*
Тези, които са успели да встъпят в свободата, дали понякога не изпитват носталгия към времената, в които са живели без нея? Питам, защото свободата е и отговорност. И защото трябва да се отстоява, а не да се излежаваш в нея. От робството можеш да си съшиеш хамак. От свободата не може.
*
Любовта към Русия е плевел в сърцето на българина. По-лошо от плевел дори – фалш е.
*
Краят на октомври. В един от последните му дни има избори, на които за пореден път няма да изберем нищо смислено. Следват избори в Америка, където вероятно отново ще изберат Тръмп – и ще подпечатат по този начин американското лековерие и малоумие. В същото време конвейр от северокорейски войничета се точи към Русия – за да умрат за „многополюсния свят“, един от чиито полюси трябва да бъде този на лъжата и тиранията. Следва мрачният сезон, в който ще се гмурнем, но не знам дали ще изплуваме.
*
Имам лошото чувство, че светът побеснява, че го обзема някакво изстъпление, което може да бъде крайната точка на модерната информационна епоха, но също и на човечеството изобщо.
*
Човекът днес не е нещастен. Има по-точна дума за неговото състояние – и тази дума е окаян. А най-потресаващото е, че май въобще не го съзнава.
*
Светът буренясва. Прилича на запуснатата райска градина, от която е бил прокуден Адам.
*
Милиони американци гласуваха Доналд Тръмп да бъде техен президент – при това за втори път. Тази нация очевидно е трайно увредена – от инфантилизъм, прагматизъм и егоизъм.
*
Битието ни прилича на кораб, попаднал в огромен водовъртеж. Опитваме се да отплуваме нанякъде, но всъщност отиваме към дъното.
*
Съзнателно сме възпитали в себе си усещането, че човешкият свят е безкраен – че отделният човек умира, но човечеството ще пребъде. Само че не е така: хората могат да се самоунищожат – все едно дали като превърнат планетата си в ядрена пепел или като изчерпят нейните ресурси. Няма къде да идем тогава – твърде малки и твърде кратки сме за мащабите на вселената – и трябва да свикваме с мисълта, че сме тук само временно.
*
Има поговорки, посветени на проклятието да живееш в интересни времена. Според тях само скучното, монотонно живеене е почва за човешкото щастие. Да, само че такова живеене неизбежно те изправя пред въпроса: а за какво живеем всъщност? Интересните времена предполагат различни отговори на този въпрос. Неинтересните – никакъв.
*
Зайците така и не разбират какво означава плъзгащата се по тревата сянка на орела.
*
Писна ми от това човечество, дето все се пита: какво да правим с Путин? Какво да правим ли?! А какво се прави с бесните кучета? А какво направи той с чеченците, с грузинците, с украинците? Какво направи с Анна Политковска? С Борис Немцов? С Алексей Навални? Отговорът е: нищо не трябва да правим с него. Трябва да се ликвидира незабавно, без да се подбират средствата за това. Има хора, за които куршумът е милосърдие – и той е един от тях.
*
Изборът на Тръмп за президент на САЩ не е демократичен акт, той е болест на демокрацията. Тежка болест – нещо като проказа. И изключително прилепчива – както се прилепчиви егоизмът, обсесиите и налудностите, обхванали напоследък почти цялото човечество.
*
Как любовта се превръща в омраза? По пътя на изхабяването или в следствие на внезапното прозрение, че другият не е бил това, което си си представял? И има ли логика в закономерността, че колкото по-голяма е била любовта, толкова по-неистова е след това омразата?
*
„Ако се замислим върху случващото се в съвременния свят, ще видим, че разрухата в него е плод на себелюбието.“ Тези думи на Далай Лама могат да ви изглеждат прекалено обобщаващи, но в своите най-дълбоки основания са безпощадно верни. Себелюбието е основата, върху която вирее злото, което причиняваме на другите, тъй като искаме да вземем от тях блага и да ги въздадем на себе си. Вземането само по себе си е зло. Доброта има само в отдаването.
*
Няма нищо по-смешно от човека, който ламти за власт, но вече няма потенциала да бъде властник.
*
Не съществува демокрация там, където хората не са вътрешно свободни. Демокрацията се прави от граждани, не от поданици. Ако на тези, дето се страхуват от свободата, бъдат предоставени демократични права и свободи, те бързо се израждат или в свободия, или в диктатура.
*
Леополдо Лопес, бивш кмет на Каракас, публикува следните данни: преди десет години 42% от хората на земята са живеели в условията на авторитарно управление, днес този процент е 72% – или 5,7 милиарда души. Това, че тираните настъпват срещу свободния свят, е вече неопровержим факт; по-лошото е, че те се съюзяват, изграждат мрежа, в чиято основа е правото на силния, задушаването на свободното слово и свободата на мнение, клептокрацията и промиването на мозъци.
*
Да съзерцаваш късчето небе през решетките на затворническата килия – ето едно упражнение, което може да те научи какво е полетът – въпреки че няма как да излетиш, понеже си затворен и нямаш криле.
*
Небето е толкова мътно и причерняло, че прилича на капак, който се е затръшнал над нас. Такива дни те подтикват да се махнеш от този свят, да отидеш някъде другаде.
*
Търпението не винаги е добродетел – особено ако търпиш разни ненормалници да тъпчат достойнството и справедливостта.
*
Мълчанието е злато, но не и премълчаването.
*
Успехите често ни окриляват, но понякога и ни обезсилват. Добре е след постигнатото да си починеш от положените усилия, но не е добре да превърнеш постигнатото в пиедестал, върху който да мумифицираш някоя величава представа за себе си.
*
Злото няма как да изчезне, тъй като единствено на неговия фон се откроява доброто. И всъщност битието на всяка от моралните стойности става немислимо при изчезването на нейната противоположност. Това е сложният баланс, който крепи вселената. Имаме плюс и минус: ако единият полюс изчезне, енергията, която минава и през нас и ни приобщава, спира да тече.
*
Чета „Главоблъсканицата Русия“ на Михаил Ходорковски. Поразяваща книга, която обосновано показва колко малко знаем за световния център на злото, с който нормалния човешки свят се сблъсква челно в последните години. И също: колко малко може да се направи за тази безнадеждно провалена част от нашия свят, която като раково образование се разраства, заразявайки планетата с метастазите на насилието и безчовечността.
*
Една от задачите, които Путин е получил от някогашния си пряк шеф, кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак, е била да поддържа връзка с Петербургсите мафиоти – и да осигурява техните договорености с другата мафия – облечената с държавна власт, така че да не си пречат. Вероятно от тази негова дейност и опит се поражда идеята за управление на държавата като престъпен концерн – която е валидна днес – и която световния сговор на сатрапите се надява да наложи като глобален модел в световен мащаб.
*
Не знам дали тези политици, които толкова упорито се застъпват за преговори с Путин, съзнават наистина за какво става дума. Путин не е просто „един от нас“, не е част от световния елит – той е раково образование, чиито болестни клетки не могат да бъдат превъзпитани и да станат нормални – то може само да бъде изрязано, ако не искаме да порази целия световен организъм.
*
Страхът от „ескалация“ на войната в Украйна до ядрен конфликт не може да го предотврати, но може да го предизвика.
*
Текат първите дни на 2025-та. Те няма да ни донесат нито мир, нито успокоение. Само предусещането за глобален край се засилва.
*
Представям си малък немски кошмар: източните провинции са се оказали толкова калпави, че обитателите на някогашната ФРГ решават да възстановят Берлинската стена.
*
Очаква ни нов ледников период. В душите, не на планетата.
*
„Предпочитам опасната свобода пред спокойното робство.“ – беше казал някога Русо. Свободата е винаги опасна – не знаеш накъде ще те отведе и в какви предели ще приключи нейният път. Робството е, ако не спокойно, то уютно. Там границите са очертани: оттук – дотук. И най-вече: там не трябва да мислиш, защото има кой да мисли вместо теб, кой да избира и решава вместо теб.
*
Новините не изричат света – те създават паралелен свят, наистина пълен с отражения – но както в къщичката на кривите огледала, която си спомням от детството – отраженията винаги са разкривени.
*
Вятърът на промените кара ветропоказателите да се въртят като шамани – без да могат да спрат, за да посочат вярната посока.
*
Истинска тръмпиада: цял куп политици и бизнесмени са подмазват на Тръмп и сипят милиони за неговата инагурация, в желание да привлекат вниманието му и да спечелят неговото благоволение. У нас са се хвърлили да му подражават – цяла тълпа недоносчета, наложили гневната му, екзалтирана маска. Като ги гледаш, хем ти става смешно, хем пък жалко за този нескопосен народец, който все избира кумирите си между най-отявлените простаци.
*
Революцията може да се сбъдне вече само като пародия, а нейните герои – като клоуни.
*
Наистина не е за вярване, че толкова прочути мислители от ХХ век са били достатъчно повърхностни и достатъчно глупави, за да бъдат левичари и да подкрепят сатрапи като Сталин.
*
Въпреки всичките добросъвестно положени усилия, Андре Брьотон и неговите сюрреалисти не успяха да станат правоверни комунисти – заради присмехулния си рефлекс към битието. Хуморът и тоталитаризмът са несъвместими – и затова най-силното оръжие срещу тоталитарните наслоявания е саркастичния присмех, парадокса и гротеската. Това работи, това тоталитаристът, особено комунистическият такъв, не го търпи и не може да се побере в кожата си. Следвай този метод, когато животът те сблъска с подобни екземпляри, дори ако вследствие на него те скъсят с една глава.
*
Понякога имам чувството, че хората обитават тази планета така, както въшките – нечии коси.
*
Напоследък не мога да избягам от усещането, че човечеството бавно полудява, че смислите ни се изплъзват и се разбягват – като уплашени рачета изпод крайбрежен камък, че каквото е било до днес, няма да продължи утре – и това утре зее като бездна, която внезапно се е разтворила пред краката ни.
*
Миналото понякога ни сполита така, че можем да го объркаме с бъдещето.
*
Дали пък инстинктът за самоунищожение не е даден на човека, тъй като ресурсите на планетата, която обитаваме, са ограничени? Циничен и опасен въпрос, разбира се, но все пак…
*
Когато Мойсей е разделил водите на Червено море, той го е направил не само за да спаси своите съплеменници и да издави войските на фараона. Направил го е и за да осигури изпитанието на избрания народ – онези четиридесет години в пустинята, необходими, за да бъде забравено робството и да се постигнат обетованите земи на духа.
*
Новини от войната: много украински училища вече са се преселили под земята. Децата учат подземно, underground. Може би с течение на времето цялата нация ще се пресели под земята – и чрез този къртичи способ ще намери своя идентичност и обитаема територия.
*
Има периоди, в които светът подивява. Някак внезапно и необяснимо, без видими причини. Нормалността се разпада, ценностите престават да се ценят, зверинното избива през тънката кожа на цивилизацията. Следва катастрофа и взаимно унищожение, а след това оцелелите се опитват да скърпят своите способности да вярват и да се надяват. Следва период на градене – на принципи, на ценности, на механизми, които правят възможно взаимното живеене. И така – до следващото подивяване.
*
Историята с Доналд Тръмп – тя нагледно ни показва колко малко трябва, за да бъде разкъсана тъканта на нормалното в глобален мащаб: само един погрешен избор, само едно залитане по химерични перспективи, само едно кривване от ценностните критерии, които крепят взаимното ни съсъществуване.
*
Достойнството на човека ли? Това е силата, която позволява на един единствен човек, минаващ съвсем случайно на връщане от пазара, понесъл мрежа с продукти, да застане на пътя на танковете, които отиват към Тянънмън.
*
Филмовата индустрия вече ни засипва почти непрекъснато с насилие. Особено за младите: готин е този филм, в който има яки тупаници и в който хората се избиват помежду си, което предизвиква само веселие. Не е ли малко странно, че трябва да се наслаждаваме на това, от което се боим? Или трябва да приемем, че във всеки от нас дреме насилникът?
*
Най-тежкото прозрение: нищо тук не е това, което ти изглежда. Под повърхността на всичко, в което си се доверявал и на което си вярвал, се крие неговото отрицание, омерзението, погнусата.
*
Приличам на развален часовник, който отчита някакво окуцяло време.
*
Когато нагазиш в нетърпимостта, започваш да се ожесточаваш. Докато накрая не разпилееш и малкото добро, което е останало в душата ти.
*
Злото вече не е навън – някъде по улиците и площадите. То е проникнало и в нас, обитава ни.
*
Звуковото послание на днешните дни: додекафония, врява.
*
Мрачно време: дъжд и мъгли навън. Мрачно и в душата, която не иска да се примири със схлупения хоризонт и оскъдицата от светлина.
*
Една от най-тъпите тези на марксизма е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Не, количеството не преминава в качество. Никога и никъде.
*
И проблемът не е, че е настъпил краят на историята. Проблемът е, че процесите се разбягаха, плоскостите се приплъзнаха под краката ни, силовите линии се размножиха, а критериите – също… Вече имаме не една, а няколко паралелни истории.
*
Подивяването на нашия свят има едно тъжно последствие: то обезценява. Обезценява цялата духовност, натрупана досега, преживените красиви мигове, надеждите и упованията.
*
Човечеството периодично бива обхванато от бяс – и се самоунищожава. Имам всички основания да предположа, че тъкмо такъв период ни предстои.
*
Няма по-голям враг на човека от агресивното невежество. Пример: шебекът Тръмп. Западната цивилизация, която след вековни касапници най-сетне изработи правила за дълготраен мир, загуби всичко заради някакъв кретен, който успя да заеме властта в най-могъщата демократична държава. Как обаче се стигна до неговото пришествие? Благодарение на стадото малоумници в същата тази държава, които се хванаха на неговата въдица и поискаха да станат „отново велики“. По същия начин, по който други едни малоумници в най-мощната сатрапия забленуваха за своя „руский мир“, който не е нищо друго освен вампирясване на старата империя на злото, осъдила поколения в цял куп страни да прекарат живота си в най-абсурдната идиотщина, която може да се измисли като жизнена среда на човека.
*
Невежеството е основният инструмент, с който се утвърждава всяка тирания. И обратното – тиранията е фундаментът, върху който се култивира невежеството. Двете се подклаждат взаимно.
*
Все по-масово живеем. Дали си даваме сметка колко опасен и всъщност непоносим става животът, когато масата на всеобщата посредственост определя правилата?
*
На кого още можем да се надяваме в нашия пощурял и объркан свят? Няма на кого, освен на себе си. Надеждата в нещо извън нас е вектор на злите сили, които ни докараха дотук.
*
Когато простащината и богатството си подадат ръка, тиранията е само на крачка разстояние.
*
Диктатурите настъпват неусетно – често и докато се смеем на уличните палячовци с претенция да бъдат политици.
*
За властта не е достатъчно само да контролира парите, които вие отделяте, за да се грижи тя за общите дела – тя иска да контролира и вашето съзнание, иска да ви направлява, иска да ви превърне в стадо.
*
Рецептата за справяне с тирани от всякакъв вид: подигравайте ги, направете ги смешни. Правете го дори когато е практически неизбежно да ви репресират, да ви натикат в лагер, да ви убият. Те могат да изтърпят почти всичко, но не и това.
*
Напоследък все по-често имам чувството, че светът полудява. Това, което се разиграва на сцената на САЩ, най-могъщата демокрация в досегашния свят, е чиста, стопроцентова лудост. Това е очевидно – и то дотолкова, че многобройните доказателства за това няма защо да бъдат изброявани. И въпреки това поне половината американци приемат този цирк за чиста монета. Зомбиленд? Същото като в Русия на Путин, дами и господа! При това положение можеш да се вайкаш колко си отчаян – или да се забиеш в някой джендем, за да не ставаш съучастник в световния бестиариум. Предпочитам обаче една друга възможност, подсказана някога от Марк Аврелий, единственият благороден римски император: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!“
*
Разказите за миналото са и разкази за възможното бъдеще. Толкова пъти сме се убеждавали в това.
*
Ако искате да видите колко струва и на какво е способен един човек, поставете го в извънредна ситуация, в която познатите модели за действие и поведение не помагат. Няма друг начин да разберете.
*
Америка е населена от авантюристи, на които старият свят е бил недостатъчен – и от неудачници, които не са успели да намерят своето място в него. Това разделение – уви – личи и до ден днешен.
*
Тази нощ САЩ са атакували трите основни ядрени обекта в Иран – по времето, в което тиранията на аятоласите беше на крачка от създаването на ядрена бомба с едно едниствено предназначение – да бъде унищожена държавата Израел. Значението на този акт е двуяко: от една страна в света ще се диша по-леко, ако има една ядрена държава по-малко. От друга страна няма как да не си дадем сметка за това, че президентът Тръмп намеси държавата си в един военен конфликт с непредвидим изход – без знанието и позволението на американския Конгрес. Ето прочее как започват диктатурите.
*
Подмяната на ценностите. Жонглирането с тях, превръщането на черното в бяло. Релативизмът, който сродява истина и неистина. Тези подли хватки на политиката, на които сме свидетели в днешни дни – и заради които ти се иска да загърбиш всичко, да се скриеш вдън гори тилилейски от човешкия род.
*
Изпепелените книги. Зачеркнатите от цензурата. Или още по-лошото: ненаписаните. Изтрити от гумичката на страха или пък останали само във въображението на авторите си – поради невъзможност да си представят, че някога биха могли да бъдат реализирани.
*
Когато нашият свят се разпадне и изчезне, никой няма да повярва, че това е станало поради липса на въображение.
*
Несвободата винаги започва с някакви зависимости – и с компенсации на някакви липси.
*
Войната, която се води сега, няма нищо общо с тези войни, на които сме били свидетели в близкото минало. Дроновете, които бяха просто помощно разузнавателно средство, вече са основните актьори на бойното поле; хибридните атаки са изместили диверсиите в страните, които по един или друг начин имат интерес от военната и геополитическа ситуация, свързана с войната. Не е трудно да предвидим какво ще последва – пренасяне на сраженията и в космоса, глобално участие на изкуствения интелект в управлението на бойните машини, заместването на хората с военни роботи, все по-перфидни и все по-масови стратегии за унищожение. Не, не ми се живее в такъв свят – поради което и въпросът за смисъла на живота и самоубийството отново застават на първа линия.
*
Една от големите геополитически грешки, които е правило някога човечеството: трябваше съюзниците във Втората световна война да помнят, че тя започна със съюз между Сталин и Хитлер –и да не се доверяват с толкова лека ръка на московската сатрапия; трябваше да предположат, че позволявайки на руската армия да настъпва през Европа, полагат основите на един военен съюз, който рано или късно ще се обърне срещу тях; трябваше да разберат, че унищожението на един тиранин с помощта на друг тиранин създава единствено предпоставки за нови тирании.
*
Гледах отново „Сталкер“ на Тарковски. Една от поуките в този филм: тези, които убиват мечтите, защото са неправомерни, са най-жестоките убийци между нас.
*
В човешкото съзнание винаги има зона, която е забранена – и там се крият чудовища.
*
Опитвам се да разбера какво е да мислиш за „сделка“ с една страна, която е нападната от агресор и в която от години избиват невинни хора. Ей богу, не мога.
*
Нравственото безразличие е по-опасно от куршумите и бомбите.
*
Каква е причината, поради която светът отново полудя и започна да се кланя на тоягата, а не на маслиновата клока? Никога няма да разберем това – може би някакъв атавистичен инстинкт, който ни връща обратно в пещерата – винаги, щом доброто разцъфти; може би късата памет; може би илюзията, че злото се случва някъде другаде – не тук, не с нас.
*
Един от резултатите на технологическата революция е, че различните държави живеят в различни епохи. Обитателите на Руанда битуват във време, много по-различно от това за обитателите на Швеция. Някои пък живеят изобщо извън времето – например тези на Русия или тези в КНДР.
*
Презрението към международните отношения, които определят правилата на мирното съвместно съществуване, е най-прекият път към следваща световна война. Изглежда вече сме поели по него.
*
Православната ни църква анатемосала нестинарството, защото било сатанинско дело. Забранили на нестинарите да влизат в огъня с църковни икони. Странно! За същата тази църква избиването на невинни хора в Украйна не е сатанинско дело, а нещо, което трябва да бъде благославяно с хоругви и молитвени песнопения!
*
Хората често си задават въпроса какво е това демокрация. Доста по-често, отколкото се полага на същества с хилядолетна цивилизация. Първият възможен отговор е етимологичният – от „демос“ – демокрацията е система, в която мнозинството взема решения. Само че мнозинството най-често не е по-умната част от етноса. По-умната – колкото и да не им се иска на популистите, е образованият елит. Само ако си спомним известният български призив: „Грабете буци, братя, бийте гражданята!“, можем да си представим какво мисли мнозинството за образованото малцинство – и какво му крои. Така че това определение се нуждае от корекция: мнозинството решава, но чрез свое избрано представителство и не в ущърб на малцинството. Обратното би било някаква разновидност на комунизма, който, както е добре известно, не е демокрация. Решенията в името на общото благо – сиреч тези решения, които повишават качеството на живот на общността, следва да се вземат така, че да не предполагат накърняване на нечии интереси в полза на други. Ерго – справедливостта е базисния принцип на демокрацията, глобалният белег, който се трябва да бъде спазван от всички, независимо дали принадлежат към мнозинството или към малцинството. Може би трябва да поясним: справедливостта изисква да не причиняваш на другите вреда в своя полза; да не им причиняваш онова, което не би искал други да ти причинят. Това не предполага равенство в реализацията на индивидите – хората имат различни и при равни шансове оползотворяват тези способности в различна степен. Равните шансове са изискуеми, за да има справедливост, резултатите от тях са следствие от индивидуалните възможности, а за тези, които са лишени изобщо от такива, социумът полага някакъв минимум социални грижи.
*
Демокрацията означава и права. Едно от тях гласи, че свободната воля на човека не трябва да бъде ограничавана. Това обаче е възможно само в определени граници – доколкото, намирайки израз на своята свободна воля, човек не нанася вреди или щети на околните. Никой не може да ти попречи да бъдеш необразован, бездушен или зъл, но ако вследствие на това си качество угнетяваш своите ближни, обществото не само може, на е и длъжно да те игнорира от социума и принудително да ограничи щетите, които можеш да нанесеш.
*
Демокрацията не дава. Тя приема даденото от нас – в името на общото благо.
*
Демокрацията и насилието са несъвместими. Ако някой оправдава насилието си с битка за демокрация – да знаеш, лъже те, това е просто поредния прикрит терорист и бъдещ тиранин.
*
Някои лъжи са невинни, но нито една не е благородна. Благородството е качество, достъпно само за истината.
*
Изпитвам пределно отвращение, когато чуя за „другата гледна точка“ – този сакрален принцип на лицемерната журналистика. Другата гледна точка спрямо истината е лъжата.
*
Право да интерпретира събитията има всеки, но право да манипулира техните реалности така, че да паснат на някоя идеология – никой.
*
Йосип Ости, този невероятен поет, който редом с нежните си стихове написа и „Сараевска книга на мъртвите“, а после в знак на протест срещу безумието на войната, напусна и своята родина, и своя език, пресели се в Словения и прописа на словенски. Негово е най-дълбокото определение на това що е поезия, което съм чел, побрано само в два стиха: „Имаш ли рана в сърцето, поете?/Славей в раната?“ А сега и Виктор Фет, руски поет в изгнание, който се срамува от своята култура и от своя език заради агресията на Русия срещу свободна Украйна – и който успя да обедини изследването на скорпионите в Туркменистан с писането на поезия – но който всяка година, откакто е започнала касапницата, съставя по една световна антология от 500 страници на поезията, писана на руски език от изгнаници като него. Прави го може би като противоотрова на кървавата вакханалия, устройвана от родната му Русия в сърцето на Европа. Двамата си приличат дори визуално – лицата им излъчват благост и невинност, имат вид на светци. Това обаче не пречи примерно на Виктор Фет, попитан след като живее толкова години в САШ, към кого е лоялен – към старата или към новата си родина, да отговори по следния начин: „Да, живея в Америка от дълго време и като гражданин на САЩ, естествено съм лоялен към Америка. Надявам се, че няма да ми се налага да доказвам тази лоялност с оръжие в ръка срещу Русия.“
*
Властта на простаците се разгръща – и струва ми се, навсякъде по света. Опиянени са от едно свое предимство – че са много.
*
Простакът не е просто необразован и недодялан човек. Той е човекът, който издига тази си необразованост и недодяланост в качества.
*
Лицето на Хитлер. Лицето на Сталин. Лицето на Путин. Лица, които просто излъчват сивота – но беснееща сивота, която иска да зачеркне и замаже всички цветове.
*
Забележителна е изолацията, която Путин си налага по време на Ковид пандемията, за да опази скъпоценния си животец. Дългата шест метра маса, която го отделя от неговите официални гости дълго след като пандемията е отшумяла, е прекрасен символ на страховата му. В неговите очи вождът трябва да бъде изолиран от външния свят – в бункер, в Кремъл, в потайно имение, където и да е, но да не влиза в досег с другите живи същества – това е опасно, заразно е.
*
Какъв ли би бил света, ако Хитлер беше постоянствал и беше станал художник? Щеше ли да бъде различен? Или…
*
Има хора, на които целият свят им е крив за това, че не се чувстват така, както биха искали да се чувстват – и не живеят така, както биха искали да живеят. Те непрекъснато страдат от усещането, че са ограбени и ощетени – особено от тези, които изглеждат доволни от битието си. Това оформя у тях особен вид мизантропия – и ако се докопат до някаква властова позиция, могат да се превърнат в безогледни тирани.
*
Мисли за миналото си като за бъдеще. Само тогава ще разбереш колко важно е настоящето.
*
Можеш да бъдеш унищожен, но не бива да допускаш да бъдеш унижаван.
*
Милосърдието не важи за тези, които са превърнали чуждото страдание в източник за своето добруване.
*
Истинската трагедия: цял живот да се променяш, без да постигнеш себе си.
*
Не премълчавай, каквото има за казване. Дори когато чашата с отрова вече е поставена пред теб.
*
Ако можехме да разчетем бъдещето, миналото нямаше да съществува – то всъщност е историята на нашите грешни предвиждания.
*
Не мога да престана да мисля за Тръмп и американския избирател, който има зад гърба си два века действаща демокрация. Колко наивен или колко тъп трябва да бъдеш, за да избереш този червенокос перко за свой президент? Само че американците не са уникални в политическата си идиотия – нека си помислим как достолепна и здравомислеща нация като унгарците избират и преизбират Орбан. Чалнати ли са словаците, че избират Фицо? За нас, българите, с нашия Бойко Борисов пък да не говорим, все пак имаме традиция с идиотията – нали бяхме единствената нация в Източния блок, която след падането на Берлинската стена избра пак комунистическата си партия… А може би светът наистина глобално затъпява? Може би идва времето на тъпанарите и простаците, а нормалността ще трябва отново да привиква с ъндърграунд живеене?
*
Нищо не е създало повече проблеми от желанието да направиш добро на другите, като следваш собствената си логика за добро и зло. Например – доброто да превърнеш дивака в християнин, в името на което са изтребени цели народи. Или да предпазиш ближния от греха – виж практиката на Светата инквизиция.
*
Съобщение, което те кара да не вярваш на очите си: Тръмп бил разочарован от Путин. Странно – от какво ли е бил очарован до този момент?
*
Америка на Тръмп е унижение за американската нация. Позор, който те кара да се питаш: може ли въобще да има чак такива наивници и идиоти? Очевидно може, след като мнозинството американци са гласували този хахо да им бъде президент. Не само може, но и винаги е имало. Нека си спомним, че Айфеловата кула е била продавана на два пъти – и все на американци.
*
Когато шикалкавенето подмени честта и достойнството, нацията неизбежно се превръща в сган. Справка – българската нация.
*
Ако прекараш живота си, за да се бориш с външния свят, защото го усещаш като враждебен – или просто да се убедиш, че съществуваш – и чрез тази борба да усетиш чувството за автентичност – това със сигурност е начин да пропилееш себе си в битка с призраци. Да живееш значи и да се довериш – не само да се съмняваш и опасяваш.
*
Големият парадокс на ядрените оръжия, наречен „сдържане“: щом нашият враг знае, че притежаваме ядрена бомба, той няма да прибегне до своята, защото тогава всички ще загинем. Само че тази възможност винаги съществува: например ако нашият враг е достатъчно луд, за да пренебрегне инстинкта си за самосъхранение. Единственият начин да бъде гарантирана сигурността е точно обратният на сдържането: и ние, и те да нямаме ядрени бомби – тогава все някой ще оцелее.
*
Това, което беше наш свят, се свлича стремглаво надолу. Катастрофата изглежда неуминуема и в съвсем обозримо време вероятно ще настъпи: може би под формата на Трета световна война, може би пък като нравствен срив, в който тъй наречената ни цивилизация просто ще приеме варварството за нормално поведение. И ще живеем някак си по инерция – без да знаем кое от двете е по-малкото зло, а също и ще остане ли нещо човешко след това, което ни предстои.
*
Тиранинът оцелява по две причини – благодарение на собственото ни малодушие и удобно късата ни памет. Така е винаги с тираните. И никой не е невинен.
*
Трябва ли да се примиряваме, когато виждаме, че губим играта? Не. Човекът е губещо същество, поради своята тленност той е винаги губещ, но загубата не е основание за примирение.