Manifesto

Двамата големи и един по-мъничък

Едвин Сугарев

Големите русофилски надежди, че срещата на Си Дзинпин, Тръмп и путин ще се превърне в нова Ялта, че от нея ще се пръкне нов световен ред и благодарение на него България ще попадне отново под руския ботуш, бяха попарени от реалността, която не се трогва от ничии илюзии. Никаква нова Ялта не се получи и нещо повече – бутафорните резултати от тази среща показват недвусмислено, че ново преразпределение на сферите на влияние единствено по волята на авторитарните лидери изобщо не е възможно.
Вероятно клетите копейкаджии са си представяли нещата така: разписва се нова салфетка, разпределят се страните съответно на заявените интереси и страните от бившия Източен блок покорно надяват руския хомот и се превръщат от граждани в послушни поданици, а Украйна също така покорно капитулира – според сценария на новоучредената световна воля на сатрапиите. Ако тримата събрали се в Шънджън бяха дотолкова наивни, че да очакват подобно развитие, без съмнение биха били излъгани, тъй като никой – нито ЕС, нито Украйна, не би се съобразил с подобно директиви. Тримата просто не са в състояние да ги наложат – и могат единствено да парадират със собствената си страховитост, основаваща се на голия факт, че изобщо са седнали на една маса и са разисквали не друго, а архитектурата на европейската и световната сигурност. Което впрочем е доста комично – като бостанско плашило насред празна нива. И доста старомодно – такова мислене се ширеше в началото на миналия век.
Да, те наистина седнаха на една маса – само че нейната заобленост не се превърна в знак за равнопоставеност помежду им. Нямаше и как да означава това – и то по две причини. Първата: защото значимостта на една страна в съвременния свят се измерва на първо място с брутния продукт на глава от населението и с качеството на живот, което тя осигурява на своите граждани, на второ място – с общия икономически потенциал и степента на неговото въздействие върху геополитическия баланс в глобален аспект, и чак на трето – с нейния военен, респективно ядрен потенциал.
При това положение няма как Русия да бъде равнопоставена на САЩ, след като номиналният вътрешен продукт на САЩ е близо тридесет и три трилиона долара, а руският такъв е по-малко от три; за качеството на живот пък да не говорим – там разликата е от земята до небето. Китай пък е втората световна икономика с номинален вътрешен продукт почти 14 трилиона долара: доста по-малък от този на САЩ, но все пак почти пет пъти по-голям от руския. Единственият бонус за Русия остават броя ядрени глави, които тази държава твърди, че притежава (въпреки че съвсем не е ясно колко от тях са годни за употреба и колко не. Що се отнася до военния потенциал на тази държава обаче, дори само фактът, че вече близо пет години се опитва да сломи Украйна и не само не успява, но има само спорадични и микроскопични успехи, е повече от показателен – поради което и ядреното куфарче, домъкнато от путин и в Шънджън в качеството му на плашило, буди единствено присмех.
Драматичните разлики в потенциала са и основната причина, поради която тримата участници в разговорите не бяха равнопоставени. И изобщо не става дума за „тримата големи“ по модела на Ялта – в най-добрия случай това бяха двама големи и един по-мъничък, на когото нееднократно му беше показвано мястото – и то съвсем не беше редом с тях. Си посрещна лично Тръмп, докато путин беше посрещнат от началника на неговата канцелария. При неговата поява на форума прозвуча не руския химн, а „Лешникотрошачката“ на Чайковски. При официалната групова снимка руския президент се опита да застане до Си, но за разлика от Тръмп му бе отредено други място – до съпругата на китайския президент, като този знаков жест, предвид прецизната строгост на китайския протокол, едва ли е случаен. На официалния банкет путин нямаше възможност да разговаря със своя домакин, тъй като – отново за разлика от Тръмп – беше поставен на друга маса.
И накрая още нещо, което е много важно – в краткото и доста общо съвместно изявление на тримата лидери нямаше нито дума за Украйна – а усилията и на путин, и на Тръмп бяха мотивирани именно от надеждата, че чрез тази среща ще бъде оказан натиск върху Украйна, за да приеме мир при благоприятни за Русия условия, а също и натиск върху ЕС, свързан с амбициите на руския президент да реставрира геополитическата ситуация, като ограничи потенциала на НАТО до този от 1997 г. Според запознати с хода на разговорите такава точка е била предложена, но предложението е било отклонено по искане на китайската страна. При което няма как да не забележим, че големият губещ от тази среща е именно путин – въпреки че само по себе си неговото присъствие редом с „двамата големи“ може да се тълкува като успех – само че той не постигна нито една от целите, които с решаващата помощ на своя приятел Тръмп се надяваше да прокара.
Това впрочем е болезнен неуспех и за Тръмп, който от своя страна разчиташе да сломи украинското упорство в краткия прозорец, който му остава, докато резултатите от катастрофалните за него междинни избори влязат в действие. Шансовете да отклони вниманието на хората в САЩ от вътрешните проблеми към външната политика, като маскира провала си в Иран с успех в Шънджън се оказаха измамни – и това ясно пролича на друга една важна среща на най-високо равнище само ден след срещата на двамата големи и по-мъничкия – тази на коалицията на желаещите в Берлин, където неговото искане към европейските лидери да ограничат военната си и финансова подкрепа за Украйна предизвика само недоверие и присмех.
Срещата на коалицията на желаещите в Берлин впрочем беше изключително важна – най-малкото защото потвърди изцяло подкрепата за Украйна само ден след срещата в Шънджън, но и защото освен ЕС включваше и други желаещи страни със сериозен геополитически потенциал – като Канада, Австралия и Япония. България знаково липсваше на тази среща – на която този път съвсем сериозно беше обсъдена стратегията за сигурност на Стария континент, към който исторически и по своя избор принадлежим. От нея стана очевидно, че европейските лидери най-сетне са надживели шока си от извода, че Америка вече е от другата страна на бариерата по отношение на избора на ценности и световната сигурност. Остава обаче утешението, че президентът и отговорната за това администрация са вече на доизживяване – и съвсем скоро няма да могат да си разиграват коня, както си искат.
Причините за българското малодушно отсъствие? Ето ги, изразени от румен радев накратко: „Европа и другите големи сили се намират днес в различни пространства, когато говорим за конфликта в Украйна и за преговорите за мир. Европа е в пространството на пожелателното мислене и ценностите, докато тези, които в момента са в Китай, са в пространството на прагматизма, на реализма и на интересите.“
С други думи: европейските ценности нямат значение, значение имат интересите и прагматизма на тримата, които се срещнаха в Шънджън. Нищо, че единият от тях е военнопрестъпник, вторият е отговорен за гибелта на незнайно колко уйгури и тибетци, а третият се заканва да унищожи цяла една цивилизация, впрочем една от най-древните – с днешното и население, наброяващо към 90 милиона души. Европа, тълкувана като „различно пространство“, към което България изглежда не принадлежи според българския премиер, можела да стане част от тези преговори (предполагащи впрочем капитулацията на Украйна и отваряне на широко поле за руските имперски амбиции) само когато се приближим към мисленето и веруюто на въпросната троица.
Въпросното приближение не е нищо друго освен национално предателство, тъй като в перспектива обрича страната ни да бъде отново безправен сателит на русия – сиреч да се върне там, откъдето бе тръгнала преди падането на Берлинската страна. И не трябва да се заблуждаваме – не става дума за „натовски генерал“, нито пък за някакъв имагинерен спасител, като какъвто го виждат масата родни малоумници. И радев, и неговата „прогресивна“ партия не са нищо друго, освен реинкарнация на БКП в нейния последен, но вероятно най-вреден за нашето бъдеще вариант. Историята няма да му прости, а дали ще го допуснем да похити това бъдеще – нашето и на нашите деца, зависи от всеки от нас. Буквално от всеки.

^